Със „стой мирно“ и проходилки спираме детското развитие

| от Зорница Димитрова |

Човешките същества идват на този свят с вродената нужда да изследват всичко, което ги заобикаля, и това твърдение няма нужда от доказателства. Необходимо е просто да поспрем и да се загледаме в действията и заниманията на детето, пуснато да щъка свободно наоколо, особено на малкото дете.

Представете си обаче, че това малко дете е лишено от възможността за свободно движение – било защото някой възрастен се опитва да му помогне да проходи (с тиранти или без), защото са го оставили в кошара за игра метър на метър или защото прекарва по-голямата част от деня си в разходки с бебешката количка. Това дете, лишеното от възможност за свободно движение, не би могло да задоволи вътрешната си потребност да изследва. А отнемайки възможността на детето да изследва свободно, ние отнемаме възможността за трупане на знания за света и безценен опит, който го води към независимост.

Да започнем обаче отначало. Бебето се ражда на практика без волеви движения. То не може да завърти дори очите и главата си в желаната посока. Месец след месец, завоевание след завоевание, едва няколко години по-късно, бебето се превръща в господар на тялото си: кара го да върви – напред, назад, настрани, в зигзаг, да кляка, да скача на един или два крака, да се върти, да се премята, да се катери, да балансира, да пипа, да хваща, да сочи и т.н.

Но всъщност замисляме ли се как детето го постига? Как успява да усвои всички тези умения само, без уроци и чужда помощ? Отговорът е прост – с желание. И по-точно с непреодолимо желание. Желание за движение, което блика от цялото му същество, желание, което е по-силно от всичко друго и което не оставя детето на спокойствие, а му повтаря непрекъснато „движи се, движи се, не спирай, не спирай“.

Заставайки на пътя на тази неутолима жажда за движение, ние заставаме на пътя на естественото развитие.

А, за жалост, често го правим – „не там“, „стой малко мирно“, „не можеш ли да спреш поне за минута“, „не скачай“, „не бягай“ и т.н. Понякога го правим просто защото не си даваме сметка, че го правим, друг път – защото сме изморени или изнервени. Често заради нашето собствено удобство. Защото не сме се виждали с онази приятелка от детството и искаме да си поседим с чаша кафе и да си побъбрим с нея поне час. И в това няма нищо лошо. Не можем обаче да очакваме от малкото дете да седи на едно място и да кротува. Поне не за по-продължителен период от време. Това просто не е в съответствие с етапа на развитие, в който се намира.

Така че колкото по-бързо си дадем сметка, че детето го прави не защото е непослушно, не защото иска да ни дразни, а защото просто няма избор, защото просто не може (а и не трябва) да потисне вътрешния импулс за движение, толкова по-бързо ще спрем да бъдем пречка за него, ще станем по-търпеливи и ще намерим начини да задоволим и неговите, и нашите собствени нужди и желания.

В следващите редове ще минем през някои от (може би) несъзнателните начини, по които ежедневно ограничаваме свободното движение на бебето и детето ни, и ще се спрем на някои практики по Монтесори, подпомагащи естествената нужда на детето за движение.

Облеклото

Бебетата и малките деца категорично нямат нужда от дънки, карго панталони и кожени якета, колкото и неустоимо сладки да са с тях. Непроходилото още момиченце пък е най-добре да запази роклите и полите само за снимки или за съвсем кратко на празнично събитие или специално семейно събиране. Истината е, че колкото по-леко и по-простичко са облечени бебетата и малките деца (предвид сезона, разбира се), толкова по-свободно могат да се движат и да изучават тялото си и света.

Едно неколкоседмично бебе, което има нужда просто да лежи и да разтяга свободно тялото си, би било възпрепятствано от излишни слоеве дрехи или нееластични материи. Момиченцето, което вече пълзи, би било възпрепятствано от полата или роклята, в която ще се препъва на всеки сантиметър. Детенцето, което още не върви, не трябва да се сдобива с обувки, дори и съвсем обикновени такива, да не говорим за нещо като кубинки. А дори и след като проходи, босото ходене си остава от изключителна полза за цялостното му развитие.

И последно за дрехите – те трябва да са винаги точния размер. Прекалено тесните или прекалено широки дрешки могат еднакво успешно да затруднят усилията на детето ви да опознае тялото си и на какво то е способно.

Приспособления и устройства, лишаващи детето от свобода

Проходилка, бънджи, шезлонг, игрална станция, кошара за игра, колани за прохождане, но също така и столче за кола, столче за хранене, бебешка количка, кенгуру и т.н. и т.н. Списъкът с приспособления и устройства, лишаващи детето от така необходимата свобода да се движи, вероятно може да продължи още няколко реда. И докато някои от тях – като столчето за кола – купуваме заради безопасността на бебето и нямаме друг избор, други купуваме, защото производителят е успял да ни убеди, че имаме нужда от тях или че дори бебето ни има нужда от тях.

Истината е, че трябва да гледаме на всяка минута, прекарана в подобни устройства, като пропусната възможност за бебето или малкото дете да опознава тялото си и средата около себе си. Дори когато говорим за най-невръстните бебета, трябва да си даваме сметка, че те имат нужда да се протягат свободно, да раздвижват всичките си крайници, да въртят свободно глава и просто да усещат тежестта на тялото си върху различни повърхности. Твърдият дървен паркет носи изобилие от сензорна информация, напълно различна от мекия памучен килим, и всяка частица от нея е безценна. Всяко малко разтягане на мускулите пък е и необходима физическа тренировка за голямото събитие, наречено прохождане.

Да подарим на детето си свободата да се движи!

Алтернативата на това да изкупим всички тези устройства и приспособления е да обезопасим напълно една или повече стаи в дома си, където да оставим детето да се движи свободно и да изследва. Най-малките пък могат да бъдат оставяни директно на пода върху мек килим или одеяло.

Друг начин да подарим свобода за движение е като не поставяме бебето си в пози, за които не е готово. Това са положенията на тялото, до които то не е достигнало все още самостоятелно или с други думи – не го слагайте да седи преди да е готово да се задържи седнало само, не го дръжте изправено преди то самото да е започнало да се изправя, а когато е започнало, го оставете да се изправя само по свое желание и според възможностите си. Не го учете да прави крачки – то само ще започне да ги прави, когато е готово. Нека признаем, че природата е по-добрият учител – все пак има малко повече опит от нас родителите.

Още един простичък начин да осигурим свобода на движение е като стоим настрана и не се месим повече от необходимото. Ако искате да помогнете на бебето си да се преобърне от гръб по корем, защото виждате, че точно това иска да направи, дайте му време и пространство да го направи. Положете всички усилия да усмирите родителския си инстинкт да помагате и просто наблюдавайте. Може да му отнеме дни или седмици, но ще го направи. Правилото е, че ако детето не е разстроено, не се месим. Може да виждате колко му е трудно, но ако това не го разстройва, ще вземете правилното решение да стоите настрана.

На малките деца пък осигурявайте колкото се може повече време навън, но на свобода. Оставете ги да ходят боси по тревата, по равни и неравни повърхности, за да подобрят равновесието си. Плажът, водата, планината – всичко, което можете да осигурите като свободно преживяване за детето си, е от огромна полза за това да опознава все по-добре и по-добре тялото си, да укрепи мускулатурата си, да подобри координацията и равновесието, да експериментира. Децата освен това имат вроден импулс да се предизвикват, така че е по-вероятно да поставят границите за усвояване на нови умения по-далеч, отколкото ние си представяме.

Някои практики от заведенията, организирани по Монтесори

Децата, посещаващи детска градина водена по Монтесори, не само не страдат от ограничения в движението, но и са поощрявани да го правят колкото се може повече чрез различни практики и игри. Ще споменем няколко, които можете да започнете да прилагате и вкъщи.

Когато искат да играят с даден предмет или играчка от етажерките, децата отиват до тях, взимат един-единствен предмет и го отнасят до килимчето си за игра. Не могат да играят с повече от една играчка в даден момент, а ако самата тя се състои от много елементи, да кажем кула, изградена от десет кубчета, детето ще трябва да отиде десет пъти до етажерката и да се върне до мястото за игра, за да събере всички части от кулата. Щом приключи пък, ще върне всички кубчета отново едно по едно до етажерките. С всяко отиване и връщане до етажерките и обратно, на практика детето се упражнява да усъвършенства движенията си, да подобри равновесието и цялостния контрол върху тялото си.

В тези детски градини може да видите и т.нар. ходене по линия, чиято цел е да подпомогне детето да контролира тялото си и да развие добро равновесие, както и да засили контрола на ума върху движенията на тялото. Представлява точно това, което е – децата се нареждат едно зад друго и трябва да ходят по бяла линия на пода, запазвайки еднакво разстоянието помежду си, стремейки се да не излизат от нея, а също и да носят различни предмети докато го правят – чаша вода или книга на главата, вариациите и предизвикателствата са много.

Играта на тишина пък изисква абсолютен покой на тялото и нула движение и, макар и на пръв поглед да изглежда парадоксално, тя също подпомага развитието и усъвършенстването на детските движения. Как? Като предизвиква децата да поспрат, да успокоят телата си и да не помръдват нито мускул дори, а това изисква изключителни усилия и самоконтрол от страна на детето.

Мария Монтесори твърди, че децата се учат да говорят, слушайки жива реч около себе си, и че се учат да се движат, наблюдавайки движенията на хората, които ги заобикалят. Така че е от изключително значение да се движим по начина, по който искаме децата ни да го правят някой ден. Но не само. Важно е също така да забавим движенията си доколкото е възможно, за да им позволим да попиват по-добре и да не се объркват. По този начин не само ще им помогнем, но може би това ще забави и нашето ежедневие поне малко. А може би ще успеем и да му се насладим по-добре.

Още от автора: 

Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?

Как да покажем уважение към едно бебе? (И защо)

Бързи и яростни? Не и с детското развитие!

Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?

Детето ви е самостоятелен човек – махнете се от пътя му

Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част I

Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част II

Шшшшт! Детето мисли

Образователната система отнема повече от децата, отколкото им дава

Детската стая има нужда от много малко, детето ви – също

Монтесори играчка – що е то и как да я познаем?

Мили дядо Коледа, моля те, стой далеч от детето ми

„Марш в ъгъла! Наказан си!“ или как не бива да възпитаваме децата си – Част I

„Марш в ъгъла! Наказан си!“, или как да не възпитаваме децата си – Част II

А колко езика говорят вашите деца? Педагогика Реджо Емилия

Валдорфските деца, които учат с ум, сърце и ръка

 
 


Повече информация Виж всички