Сред пациентите остава убеждението, че голяма част от медицинските специалисти "не са точно хора"
Много от българските медицински специалисти (и много внимавам какво ще кажа сега след това обобщение)... са прекрасни професионалисти. Но има и голяма, огромна част, за които можем да кажем спокойно, че... ами, "не са точно хора".
Очеизвадно и всеизвестно е, че много лекари и медицински сестри са ампутирани от някои "вторични" и явно ненужни за ефективното изпълнение на работата им качества - например любезност, съпричастност, милосърдие.
И, разбира се, възпитание - но за това как да им се сърдим, като си е национален дефицит?
Пациентите сме свикнали, че специалистите, да не говорим за тези в акушеро-гинекологичната грижа, където направо си е задължително да си с език на хамалин - изобщо, ама изобщо, няма да ти "цяпят басма".
А това, че агресивното говорене понякога е придружено и с физическа саморазправа, пък било то и в името на медицинския успех - аз лично не се съмнявам, че се случва, макар и по изключение - и може би наистина в случаи, в които пациентът е напълно безпомощен. Например при раждане.
Но, о, добър ден, ама вие сега ли открихте топлата вода?!? Та това са практики на поне 80 години!
Извън изключението за използване на физическа агресия обаче, изобщо не е чак такова голямо изключение лекари с титли и голям стаж да те обидят, нагрубят, изнудят или назидаят по начин, който да те отврати, уплаши, стресне или най-малкото разстрои.
Не казвам, че няма да те излекуват - о, не, обикновено лечението е налице и - удивително - е достъпно и доста качествено, за разлика от медицнския достъп в други страни.
Просто често цената е страх и съмнение дали изобщо да се забъркваш с лекари.
Не знаеш какво те очаква: дали ще ти обърнат достатъчно внимание? Дали няма да се държат с теб като с "касичка"? Дали пък няма да ти вменят, че сам си си виновен за болестта?
И най-най-малкото: почти гарантирано ще ти говорят на "ти", докато ти още си на "вие", внушвавайки усещане за недостъпност, свръхангажираност и убеждение, че си просто "поредния случай".
Всички тези разсъжения са вдъхновени от случая, разказан от младата майка Антония Андонова в социалните медии. Тя пусна много коментиран статус в социалните медии за упражнено върху нея физическо насилие по време на раждането й в "Майчин дом".
И понеже за практиките в родилната грижа рядко се говори искрено (повечето от жените предпочитаме да си мълчим, къде заради травмата, къде заради мисленето "те все пак ми помогнаха"), в случая се предизвика голям шум. Включително се заформят и протести и от двете страни.
В тази връзка ми се прищя да дам и аз своите "пет стотинки" по темата.
Защото и аз раждах в "Майчин дом" преди няколко години, при това влязох без да съм "си платила", по спешност и уцелих специалист "на сляпо".
Та да ви кажа: да, разбира се, в "Майчин дом" са способни да ти набият шамар, "за да се кротнеш", докато раждаш, поне ако съдя по историите и предупрежденията, които ми отправиха акушерките и персонала, докато виех от болка, защото раждането беше започнало.
Не, не съм била жертва на директна физическа агресия, но слушах разказите на акушерките и сантиарките за начините, по които се оправят с "опърничави жени".
Но върху мен - абсолютно и категорично (а не съм и очаквала друго) - беше упражнена словесна агресия, което си е доста странно изживяване, особено поради факта, че тази агресия беше съчетана с първокласна акушерска грижа.
С една дума: доста объркващо изживяване.
Но дори да не изядеш кютека (аз бях кротичка и ги слушах, стисках болката си доколкото можех зад зъбите си и това ги накара дори да ме похвалят) - най-малкото ще чуеш всевъзможни лафове относно своята способност "да избутваш", "да напъваш" и изобщо способността си да раждаш. Какви ли не глупотевини чух.
Едно на ръка, че от самото влизане в тази най-голяма (и, говори се, най-професионална) болница с разкритие - започват унижения, на които обаче се гледа като на абсолютна практика.
Аз например бях оставена да подписвам доументи разсъблечена напълно от кръста надолу (беше ми студено, защото беше зимата): усещането е, хм, по-скоро сюрреалистично, предвид влизането и излизането на непознати в приемния кабинет...
Но при 6-7 см. разкритие, далеч не ти е до това да спориш, подписваш документите гола и чакаш да продължи представлението.
Защото следва по-гадно унижение: правят ти клизма, която си е медицински стандарт преди раждане. Това вече е особено гадно. И носи малко дъх на диктатура по начина, по който се провежда.
Медицинското лице, което в моя случай беше отвратена млада стажантка с дълги нокти и кисела физиономия, по никакъв начин не направи нещата по-приятни.
Че бяха груби по време на раждането, груби бяха. Но аз не съм и очаквала друго.
Отидох да раждам без избор на екип ("като от малцинствата", както ми казаха, невярващи, че не съм - цитирам - "циганка")...
В същото време родих при "златните ръце" на "Майчин дом" - акушерката беше истински феномен, абсолютно първокачествен специалист, който направи нещата наистина лесни. Спестявам имена - и без това сега медийното внимание е насочено към болницата, а аз не искам никого да замесвам, но да - такива медици-феномени има - и са напълно достъпни.
Накрая, уви, не ми дадоха да видя детето си.
Оставиха ме отново гола от кръста надолу върху болнично легло - дадоха ми само тънко покривало. Повече никой не ме погледна.
Наложи се да отида до тоалетната самичка и направих целия коридор в кръв. Ами, нищо, де... Изчистих след себе си коридора с един моп, който беше оставен наблизо, и пак си легнах.
Когато дойде медицинската сестра от следващата смяна, тя възкликна: "Ама така ли ви оставиха, гола?!" и беше много възмутена. И ми даде едно дебело одеало. А след това ме попита дали съм видяла детето си. Казах, че "не" и тя ми го донесе.
И така: първата снимка на дъщеря ми е в ръцете на тази мила, симпатична и загрижена жена.
Защото има и такива медицински лица: добри, състрадателни, възпитани и обичащи работата си.
През цялото време имах усещането, че нямам право да се сърдя. За толкова здравни осигуровки - толкова.
Но все пак би било добре да се упражни известен контрол над ражданията в държавните болници.
Нали разбирате, че малко по-мило отношение би вдъхнало доста повече респект към уменията на иначе класните специалисти...
Иначе все така ще си оставаме със съмнението, че лекарите "не са съвсем хора".
