Мили дядо Коледа, моля те, стой далеч от детето ми

| от Зорница Димитрова |

Чували сте за метода Монтесори и искате да възпитате детето си в духа на тази философия? Тогава забравете за Мечо Пух, за Пинокио, за Хари Потър и за Щастливия принц. Приберете любимия си плюшен еднорог, подарък от леля ви в Германия, който толкова много сте искали да дадете на собственото си дете някой ден. Скрийте и мечето, изпълняващо Love me tender, дори и да ви се къса сърцето. За нищо на света не яхвайте метлата пред детето си, за да покажете как летят вещиците, и за Бога, яжте с пръчката за китайско, не я размахвайте срещу слънцето, за да го накарате да залезе.

Момент. Не бързайте да обърнете гръб на Монтесори все още. Целта на метода не е да отнеме магията на детството от отрочето ви, точно обратното. Отхвърлянето на фантазията и измислицата при Монтесори всъщност цели да защити развиващото се съзнание на детето ви през първите години от живота му. Как и защо? Продължете да четете, за да разберете защо наистина вратите на заведенията Монтесори остават затворени за фантазията и измислицата и може съвсем доброволно да върнете костюма на Дядо Коледа, търпеливо изчакващ следващия декември в гардероба.

Искам да го пипна!

Смята се, че до около шестата си година децата разбират и усвояват най-лесно информацията, която намират в света около себе си. На този етап от живота тяхното разбиране за света е все още твърде конкретно и децата имат нужда от време и натрупани знания и опит, преди да започнат да възприемат абстрактни концепции. Това означава, че всичко, което може да бъде видяно, докоснато, помирисано, усетено и опитано, представлява най-лесната форма на учене и разбиране при малките деца. А едва ли си гледате грифон в двора.

Децата всъщност предпочитат истинските пред измислените герои

Точно както много родители смятат, че децата предпочитат шумната и цветна среда пред тишината и спокойствието, разбирането за това, че децата предпочитат въображаеми пред истински истории и герои, също преобладава. Според Катрин МакТамани, професор в университета Вандербилт, обаче измислените герои и истории са по-често показателни за грешните разбирания на възрастните за нуждите и желанията на децата, отколкото за техните истински нужди и желания.

Вижте още: „Бащата е първият герой на сина и първата любов на дъщерята“: 20+1 цитата за бащи и дъщери

И, наистина, ако се замислим какво най-често рисуват малките деца, ще трябва да признаем, че това са предимно техните собствени майка и татко, собствения им дом, домашен любимец и други реални неща, които ги заобикалят. В т.нар. ролеви игри пък (още познати като игри наужким) често ще видим детето, което лекува свой приятел, представяйки си, че е доктор, или друго, което е влязло в ролята на майка, която се грижи за бебето си. Дори и да оставим предпочитанията на децата настрана обаче, бидейки те субективен фактор, има нещо друго, което не можем да подминем с лека ръка.

Вредата от измислицата

Истории за фантастични същества и приключения са не само ненужни на малките деца – те могат да бъдат и вредни. Децата вярват на нашите думи, първо, защото са доверчиви по природа, второ, защото им е заложено сляпо да вярват на човека, който се грижи за тях, за да оцелеят, и трето, защото нямат необходимия опит да отсяват вярна от невярна информация. И вярват на всичко, наистина всичко. Ако кажете на малкото дете, че когато вали, Бог си взима душ, а когато гърми, ангелите играят на боулинг, точно това ще се върти в главата му при лошо време. И няма да му е много забавно, когато осъзнае истината, колкото и сладка и невинна да ви се е сторила на вас тази шега.

Освен това, историите за измислени герои и техните способности вредят на разбирането на децата за това как светът около нас работи – тиквата си е просто тиква и не може да те откара до кралския двор с впряг от коне, бивши мишки. Обратно на това, предоставяйки информация за истинския свят около нас, ние подпомагаме изграждането на една солидна основа в когнитивното развитие на децата. Най-просто казано, не трябва да учим децата на нещо, от което ще трябва да ги отучим на по-късен етап.

Усещането за сигурност се гради върху реални преживявания

Децата развиват усещане за сигурност не защото вярват, че Батман, Спайдърмен или Супермен защитават света от лошите, а благодарение на повторяеми преживявания от реалния живот. С други думи, знаят какво да очакват при дадена ситуация или действие – ако погалят котето, то ще започне да мърка, а ако го ударят, най-вероятно ще ги одраска. Нереалните истории, обратно, подкопават очакванията на децата към същия този живот, тъй като приписват несъществуващи белези, умения и характеристики на хора, предмети и явления, или такива, с които детето никога не се е сблъсквало в реалния живот и няма да се сблъска.

Но проблемите не спират дотук. Дори и да сте много убедителни и оригинални в разказването на измислени истории, например „ако си бъркаш в носа, главата ти ще хлътне“, или ако подхранвате мисленето на малките деца с нереални обяснения на реални явления – „дъгата се прави от златното гърне на елфите“, правите първата крачка към това да изгубите пълното им доверие, защото някой ден те ще разберат истината и ще се замислят защо не са я разбрали от вас. Дори и да не стане толкова драматично, защо да приемат за истинно друго ваше обяснение на каквото и да е? Да не говорим колко много фобии са се зародили, защото на някой му се е сторило забавно (или удобно) да плаши детето си с Торбалан или друга подобна измислица.

Въображението не трябва да се бърка с измислицата

За всички, които вече са се притеснили за обедняващото въображение на детето, което е живяло ранните години от живота си без да е чувало за Питър Пан, нека да кажем, че въображението е на противоположния полюс от измислицата. Както вече стана ясно, измислените истории предлагат на децата сценарии, които никога не биха се превърнали в реалност и противоречат на развиващото се у малките деца разбиране за това как светът работи. Въображението обаче се подхранва именно от разбирането на детето за това как светът работи и има общо с търсенето на истината все по-надълбоко. За да разбереш и да си представиш как се формира дъгата, например, ти трябват както конкретни знания, така и сериозна доза въображение. За Мария Монтесори именно въображението е истинската движеща сила зад усвояването на нови знания при децата.

Монтесори не убива детското въображение, напротив

Начинът, по който методът Монтесори подкрепя малките деца по пътя им към изграждането на едно активно въображение, е като им предоставя много конкретни и реални преживявания и такива, които ни заобикалят в истинския живот. Това важи обичайно за децата под шестгодишна възраст, които се сблъскват с нови и нови преживявания и усещания всеки ден. Според Монтесори, това е времето, в което децата трябва да бъдат въвличани в реални дейности от ежедневието на възрастните – да приготвят истинска храна, а не да си играят на готвене, да извършват истински домакински задължения, да им бъде позволявано да се грижат за себе си, за външния си вид, за хигиената си, а не само за куклите си. Всички тези дейности са напълно нови за тях и те имат нужда да натрупат този първоначален реален опит и знание преди да навлязат в сферата на абстрактното и въображаемото.

Друг начин, по който методът Монтесори подпомага изграждането на едно живо въображение при малките деца, е като им дава безброй възможности да опознават света чрез сетивата си и непрекъснато да усъвършенстват тези сетива. Обръщайки внимание на малките детайли като едва доловима разлика в цветовете, в текстурите, в размерите и тежестта на предметите, а също и разлика в миризмите, в звуците, в движенията и пр., те градят основата на един богат ум, който, стъпвайки на цялото натрупано сетивно и реално знание, може да започне както да възприема, така и да създава абстрактни концепции. Всичко това подхранва въображението на детето по естествен начин.

Езикът, който децата развиват и обогатяват докато опознават реалния свят, е от също толкова голямо значение за въображението – колкото повече думи и начини да опише света около себе си притежава едно дете, толкова по-живо е неговото въображение. Ако то не разполага с обилен речников запас, мисленето му, а оттук и способността му да си представя, е осакатена.

А креативността при децата?

Методът Монтесори подкрепя изграждането на истинска и автентична креативност като не предлага на вниманието на децата вече създадени от възрастните творчески модели. Сещате ли се как за 8 март в детската градина или в предучилищната всички изработват еднакви картички или други подаръци за своите майки? Ето това не поощрява естествената креативност у децата. Друг убиец на неподправената детска креативност, който един Монтесори родител не купува за детето си, са книжките за оцветяване или други подобни „творчески“ материали, които налагат на детето чужди идеи и виждане за света около нас. Ако дадеш на малкото дете просто да оцвети жар птица, създадена преди това от някой възрастен, вероятността да не може да се откъсне от тази конкретна визия за жар птицата занапред е огромна.

Вижте още: „А едно време какви деца имаше“: Либерализмът е свободата да кажеш, че либералното възпитание не струва

Вместо това Монтесори учи децата как да усъвършенстват фината си моторика, така че, когато поискат да рисуват или творят с ръцете си, да използват различните материали с лекота и без страх. Монтесори учи децата и да наблюдават света около себе си в детайл, което вдъхновява децата по естествен начин. Преди всичко обаче Монтесори полага усилия, за да подхранва и съхрани любопитството на децата, като задава интересни въпроси и учи децата да се дивят пред чудесата на света.

Светът около нас е достатъчно фантастичен

Това може би един от най-силните аргументи в подкрепа на Монтесори вярването, че магиите и драконите могат да бъдат оставени за по-късно, когато детето ви може да прави ясно разграничение между реалност и измислица. Замислете се само – какво скучно има във влечуго, което променя окраската си в зависимост от околната среда? Или в птица, която говори? А малката мравка, която носи товари 50 пъти по-тежки от самата нея? Магията е навсякъде около нас. Нужно е само да се огледаме и да я споделим с децата си.

Още от автора:

Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?

Как да покажем уважение към едно бебе? (И защо)

Бързи и яростни? Не и с детското развитие!

Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?

Детето ви е самостоятелен човек – махнете се от пътя му

Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част I

Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част II

Шшшшт! Детето мисли

Образователната система отнема повече от децата, отколкото им дава

Детската стая има нужда от много малко, детето ви – също

Монтесори играчка – що е то и как да я познаем?