Там те учат да обичаш ученето. Там учителите обичат учениците си, а учениците обичат учителя си. Oбичат да се учат от него. Там не се набляга на преподаването на умения, защото, нека не се лъжем – уменията, които преподаваме днес, вероятно няма да са необходими на децата ни утре. Там се стремят да разгърнат цялостния капацитет и потенциал у децата. Там ги подготвят за бъдещето, без да знаят какво ще е то. Това „там“ са валдорфските детски градини и училища.
Началото е поставено в далечната 1919 година в Щутгарт, Германия от Рудолф Щайнер, който нарича този тип педагогика „изкуството да възпитаваш“. Щайнер вижда учителя като творец и артист, който, сближавайки се и опознавайки детето година след година, решава как да поднесе материала по най-адекватния начин.
Целта на това изкуство и неговите творци е да създадат свободомислещи и уверени в собствените си умения хора. Целта е децата да се научат да общуват и да уважават другите без да се състезават с тях. Целта е да се превърнат в творци на собствения си живот, както разяснява валдорфският педагог Теофана Манева.
Каква е рецептата?
Често материал, който в традиционното образование се преподава „сухо“ – с тетрадки, учебници и говорене, във валдорфските училища се преподава чрез истории, пеене, танци и движение. Представете си как учите таблицата за умножение, докато скачате на въже със съучениците и учителя си и на всеки скок повтаряте още един ред от таблицата. По този начин, преплитайки материала с движение и забавление, ученето се превръща в игра и се преживява, а на децата се дава възможност да се „свържат“ с новото знание, твърди Теофана Манева. Не трябва да забравяме, че в училището отива един цял човек, а не само глава, която трябва да бъде напълнена с информация, подчертава тя.
Глава, но също така сърце и ръце
Последното е и ядрото на валдорфската философия, която се стреми да ангажира не само интелекта на децата, но и техните чувства и воля. Всъщност във валдорфското училище не се бърза с интелектуалното развитие на децата. Няма да видите деца, които се учат да четат и пишат преди да са тръгнали на училище. За да вървят децата по своя естествен път и в съзвучие с природата, особено в първите шест години от живота си, във валдорфското училище се набляга на изкуствата и движението. Стремежът към ранно интелектуално развитие, което все повече виждаме в традиционните заведения, изцежда жизнените сили на децата преди да са готови за този етап от живота си, твърди Ваня Митинска – друг наш валдорфски педагог.
Децата имат право на детство
Опазването на невинното, неподправено и вълшебно детство, както и вярването, че децата имат право на такова, са сред акцентите на тази педагогика. В тази връзка, разказването на приказки и истории е ежедневна част от програмата на валдорфските заведения – всеки ден, по едно и също време, децата сядат около учителя си и слушат нова история. Не правят литературен анализ, а просто преживяват историята и така ден след ден това изгражда моралния им мироглед.
Чрез разказването на истории се преподават и самите уроци. Малките деца изучават буквите през приказки за тези букви и техните образи. Но тъй като валдорфските педагози се стремят да заинтригуват не само главите на децата, а също и техните души и тела, те изписват формите на буквите с телата си – танцувайки. За да научат дадения урок, децата също така пеят, свирят, преживяват и се забавляват.
Чрез преживяването учим най-добре
В подкрепа на „преживяването“ на материала, а не просто неговото усвояване, идва и небезизвестният Конус на познанието, създаден в средата на 20 век от Едгар Дейл, образователен експерт и изследовател на нови методи на обучение. Конусът на познанието илюстрира начина, по който човек усвоява информацията и твърди, че човек запомня само 10% от това, което чете, 20% от това, което слуша, 30% от това, което вижда, и 75% от това, което преживява и минава през ръцете му.
В часовете по механика и физика, например, валдорфските ученици започват усвояването на даден материал през провеждането на експерименти. След това описват и илюстрират в детайл всичко, което са наблюдавали по време на експеримента – така както сами са го видели и разбрали. Накрая го обсъждат и с учителя, а той извежда за тях физичното правило, валидно за дадения експеримент. Всичко това децата документират в учебници, които изработват сами – на практика бели скицници, в които много прилежно, с много усилия и старание, записват своите знания, а след това ги украсяват, добавят илюстрации и изображения, свързани с материята.
Литература през април, математика през май
Преживяването и потапянето във всичко, което се преподава във валдорфското училище, става възможно и благодарение на програмата, която е разделена на периоди, или както ги наричат в тези училища – епохи. Накратко, всеки предмет се изучава в продължение на няколко последователни седмици, през които той става основен за децата. Представете си, че децата ви изучават история в продължение на месец, всеки ден по около два часа, а през следващия месец изучават основно математика, пак всеки ден по няколко часа. Това, според валдорфската педагогика, позволява на детето да се потопи и да се свърже с материята. Периодите, в които не се занимават с конкретния предмет, позволяват на знанията да отлежат и узреят.
Близо до природата и изкуствата
Тези най-важни познания се преподават в ранните сутрешни часове, когато съзнанието е най-възприемчиво, а следобедите са посветени на спорт, изкуства и време, прекарано сред природата. Природата впрочем намира място и в самите помещения, където всичко е изработено от естествени материали – дърво, камък, кристал, памук, коприна, растения и т.н. Изкуствата пък са ежедневие за децата – малките деца се учат да рисуват, да плетат, да тъкат и да създават скулптури от восък. По-големите изработват книги, керамика и създават скулптури от камък. Всички създават музика – първо се учат да свирят на флейта, а след това се специализират в струнни инструменти или в пеене. Всички се учат да танцуват евритмия.
Учителят като творец, педагог и родител
Във валдорфската педагогика ключът, който отваря вратата към света, е самият учител. Той, както споменахме, е творец и артист, но и нещо повече. Той се превръща в родител за своите ученици, който иска и търси най-доброто за тях заедно с техните семейства. Във валдорфските училища педагозите прекарват години с един и същи клас (в идеалния случай между пет и осем години) и поддържат близък контакт с техните родители и семейства. Не е необичайно за учителя да посещава своите ученици у дома и да остане за вечеря, например.
Учителите не съдят децата и не поставят стандартните оценки, но изготвят подробни описания на развитието им, заедно с особеностите на характера и взаимоотношенията с останалите. Този тип „досие“, което е всъщност качествена оценка на поведението и развитието, се обсъжда заедно с децата и техните родители. Заедно се търсят решения на проблемите и рецепта за баланс между интелект, душа и тяло.
Валдорфската педагогика не произвежда продукти и не обучава специалисти. Тя подготвя децата за самия живот и ги учи как да намират своя път в него. Тя подготвя средата, както градинарят се грижи за почвата на растенията си, и е търпелива. Валдорфската педагогика дава време на семената да покълнат и прави така, че растенията да израстат здрави и красиви.
Още от автора:
Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?
Как да покажем уважение към едно бебе? (И защо)
Бързи и яростни? Не и с детското развитие!
Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?
Детето ви е самостоятелен човек – махнете се от пътя му
Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част I
Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част II
Образователната система отнема повече от децата, отколкото им дава
Детската стая има нужда от много малко, детето ви – също
Монтесори играчка – що е то и как да я познаем?
Мили дядо Коледа, моля те, стой далеч от детето ми
„Марш в ъгъла! Наказан си!“ или как не бива да възпитаваме децата си – Част I
„Марш в ъгъла! Наказан си!“, или как да не възпитаваме децата си – Част II
