„Марш в ъгъла! Наказан си!“, или как да не възпитаваме децата си – Част II

| от Зорница Димитрова |

Ако решите да се захванете с позитивната дисциплина ще се наложи да забравите за обичайните и вече автоматизирани възпитателни практики и да излезете от зоната си на комфорт. Ще трябва да допуснете, че има и друг начин, че има неща, които не сте изпробвали все още, и такива, които може би ще променят взаимоотношенията с децата ви завинаги. Ще трябва също така да покажете повече доверие в децата си.

Една от най-хубавите страни на този метод на възпитание е, че предлага не една и две, а безброй техники в помощ на родителите и в този текст ще разгледаме някои от тях.

„Не!“ на всяка детска крачка

Една такава техника, която е изключителна важна и е добре да стане част от ежедневието ви още днес, е да започнете да казвате на детето си какво може да прави, вместо какво не може да прави. Всички сме програмирани да скачаме с автоматичното „Не!“ на всяка детска крачка. Само че това обърква децата, особено малките деца, защото освен че трябва да разберат, че не правят нещо като хората, трябва да измислят и как да го правят като хората.

Например: ако детето ви започне да хвърля храна докато се храни, вместо да обясните, че храната не се хвърля, или направо да го скастрите колко е непослушно, обяснете, че храната стои в чинията и се яде. Ако пък човекът е решил да ви скубе, хапе, удря и т.н., вместо да му се радвате с умиление или пък да му се карате, все едно че е на този свят от толкова време колкото и вас и тия неща трябва да са му ясни, обяснете, че може да ви гали, целува и прегръща, като демонстрирате как всъщност да го направи. В никакъв случай не го поощрявайте обаче: „Хапи, мамо, хапи!“.

Ако детето е малко по-голямо и вече говори, можете да кажете нещо от рода на: „Не мога да ти позволя да ме удряш. Боли ме, когато ме удряш. Хайде да видим какво друго може да помогне да излееш емоциите си“, като можете да предложите алтернатива, например да удря възглавница, ако наистина изглежда, че има нужда от това. Или, още по-добре, да потърсите алтернатива заедно.

А защо не всъщност?

Още няколко реда за „Не!“-то. Ако никога не сте мислили по темата, може и да ви се струва, че не го употребявате чак толкова често, когато наоколо се навърта вашата мини версия. По всяка вероятност грешите, но най-добре е да се убедите сами. Може да си направите следния експеримент: напълнете единия си джоб с монети и в продължение на ден прехвърляйте по една монета в другия джоб за всяко казано „Не!“ и всяка забрана. В края на деня проверете резултата и помислете върху това: ако отказвате и забранявате на детето си толкова много неща сега, как очаквате да посяга уверено към нови начинания след време? Как очаквате да запалите любопитството и интереса му към свят, изпълнен със забранени територии и дейности, с които то явно няма да се справи, след като дори не му се дава възможност да опита?

Това, с което лесно можете да противостоите на вътрешния си Не!-импулс е просто да се запитате „А защо не?“, преди да го изстреляте автоматично към детето си. В много от случаите ще се окаже, че всъщност няма кой знае колко основателна причина за не-то. Понякога дори изобщо няма такава – просто не се замисляме или пък ни е по-лесно да кажем не. Да кажем, че малкото ви пълзящо човече се е засилило към купа с току-що изпрани и сгънати дрехи, които чакат да бъдат грижливо подредени в гардероба. Ясно е, че щом ги докопа, няма да остане нито една сгъната дреха и затова, предусещайки накъде отиват нещата, вие го спирате: „А, не, не там“. Добре, но какво толкова? Това са просто дрехи, ще ги сгънете пак. Разбира се, когато има реална причина за не-то, то непременно трябва да се използва. Колкото по-пестеливо обаче, толкова по-голяма сила ще има то върху детето ви.

Monkey see, monkey do

Друга ежедневна практика, която трябва да имате предвид във всеки един момент от живота ви с малкия човек, е даването на пример. Нали знаете – monkey see, monkey do. Вие сте човекът, чието поведение детето ще копира и то не само тогава, когато сте решили да го научите на нещо („кажи благодаря на леличката“), а и тогава, когато прередите някого на опашката. Така че вместо да му набивате канчето („извини се веднага на брат си“), демонстрирайте как вие се извинявате на някого, когато сте сгрешили, и детето неминуемо ще попие този пример от вас. Още по-добре – вие самите се извинете на детето си, когато сгрешите. Не забравяйте, че това, което вижда около себе си, ще остави много по-дълбок отпечатък в личността му, отколкото това, което му е казано.

По време на уъркшопите, посветени на позитивната дисциплина, обикновено се прави следната демонстрация: водещият уъркшопа моли родителите да се опитат да се съсредоточат, да поемат дълбоко дъх, да направят някакъв знак с ръката си и да я поставят на брадичката. Всичко това той прави заедно с тях, само че вместо да постави ръката на брадичката, я поставя, например, на бузата си. Понякога дори повтаря по няколко пъти: „допрете ръката до брадичката си“, като през това време държи своята на бузата. Оказва се, че една голяма част от присъстващите са копирали това, което водещият е направил и демонстрирал, а не това, което е казал, и причината за това са огледалните неврони, които отразяват поведението на човека срещу нас. Оказва се още, че част от родителите се чувстват объркани. Тогава нека не е изненадващо, че щом възрастни хора избират да правят това, което виждат, вместо това, което им се казва, точно това ще направят и децата.

Не командвайте, а констатирайте

Ако сте склонни да направите експеримента с монетите и не-то, може да го изпробвате и с нещо друго. Изберете си ден или два, в които да започнете да проследявате колко заповеди и нареждания сте дали на децата си: „подреди си стаята“, „спри да тичаш“, „престани да викаш“, „не говори с пълна уста“, „изяж си вечерята“ и т.н. Сега се поставете в обувките на детето си и си представете, че на вас някой ви нарежда непрекъснато какво да правите по същия начин. Едва ли ще сте в настроение да сътрудничите, нали? Един от основните принципи на позитивната дисциплина е именно да проявяваме отношение към децата, което силно наподобява отношението ни към всички останали. Ако пък и това отношение е уважително, ще сте точно в целта.

Ето още един съвет от позитивната дисциплина в същия дух, който може да бъде прилаган към малките деца – не командвайте, а констатирайте това, което виждате. Да кажем, че разтребвате къщата заедно с децата си. Вместо да изтреляте “оправи тази бъркотия”, може простичко, кротко и нежно да констатирате „виждам две играчки на пода ей там“ и да замълчите след това, изчаквайки. По този начин не просто не се държите с децата си като лош мениджър със свои подчинени, а им помагате сами да отгатнат какво трябва да се направи. Монтесори влогърът Ашли Йе, която има стотици хиляди последователи и отглежда двете си деца по метода Монтесори, споделя, че при нея това работи почти безотказно. Как? Действа като покана към децата, след която почти можеш да видиш как мозъчетата им заработват бързо: „Хммм, знам къде ѝ е мястото на тази играчка! Ей там на етажерката“. Малките деца умират да помагат, така че ако просто го вербализирате така, че да звучи все едно сами са го измислили и, оттам, да се почувстват полезни, вероятно ще можете да се похвалите с една кавга по-малко.

Дайте им право на избор и време за настройка

Нека не забравяме обаче, че е напълно в реда на нещата една стратегия да работи при едно дете, но да не работи при друго. Ето защо, както стана дума, позитивната дисциплина предлага десетки различни инструменти и похвати, които да помогнат на родителите при отглеждането на децата им. Друг чудесен подход, на който си струва да дадете шанс, е даването на две алтернативи. Ако сте на пазар с детето си, можете да попитате: „Искаш ли да избереш хляб или да напълниш няколко ябълки в плик?“. Ако се приготвяте за излизане: „Синята или бялата тениска ще облечеш?“ и след това към колата: „Можеш да вземеш ключовете или чантата ми на път към колата“.

Също така, не е никак лоша идея да информирате детето си за това какво следва в плана за деня с малко предизвестие. Да разиграем и това: представете си, че сте се захванали с предизвикателна задача, супер съсредоточени сте и сте напът да намерите решението на проблема, с който се борите. Изведнъж се появява половинката ви и казва: „Хайде, тръгваме, имаме по-важна работа в момента“. Естествено, че няма да сте очаровани. Вероятно обаче ако ви дадат още 10-15 минути, за да се опитате да финализирате работата или поне да се настроите, че ще се наложи да я свършите по-късно, и също така ако не ви заповядват, ще сте по-склонни да сътрудничите.

Същото е и с децата. Много е важно да си даваме сметка, че играта е тяхната работа и че ако просто ни скимне да я прекъснем („хайде, прибирай всичко, време е за вечеря“), няма да са във възторг. По-уважително е да им дадем предизвестие: „След 10-15 минути ще вечеряме. Огледай добре всички играчки и си помисли с коя искаш да се занимаваш през оставащото време“. В парка пък може да дадете освен предизвестие и избор между две възможности, за да фокусирате вниманието на детето върху тях, а не върху нежеланието му да си тръгва: „Имаме още 10 минути тук и после трябва да тръгваме. Искаш ли да се пуснеш за последно на пързалката или да се полюлееш на люлката?“.

Завъртете му една прегръдка да си знае

И накрая, ако все пак у някого е останало убеждението, че да навикаш детето си или да го напляскаш дори е по-силният инструмент на възпитание, защото така „ще си научи урока“ и „ще му държи влага“, се замислете над следното: учите малкото си дете да бъде по-внимателно, играейки в близост до оживен булевард, или да пресича такъв само. Кога ще го оставите да прави това без вашия надзор? Ще го оставите ли ако преди това сте се погрижили да му се карате жестоко всеки път, когато направи нещо неразумно до булеварда? Или ако дори сте му завъртали по някой шамар, когато се опитва да се отскубне от ръката ви, докато пресичате? Вероятно не. Ще го оставите да пресече само тогава, когато е достигнало нивото на зрялост, за да пресича само. Шамарът едва ли би ускорил този процес, но със сигурност би белязал отношенията с детето ви и неговото собствено развитие за годините напред. Прегръдката също.

Още от автора: 

Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?

Как да покажем уважение към едно бебе? (И защо)

Бързи и яростни? Не и с детското развитие!

Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?

Детето ви е самостоятелен човек – махнете се от пътя му

Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част I

Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част II

Шшшшт! Детето мисли

Образователната система отнема повече от децата, отколкото им дава

Детската стая има нужда от много малко, детето ви – също

Монтесори играчка – що е то и как да я познаем?

Мили дядо Коледа, моля те, стой далеч от детето ми

„Марш в ъгъла! Наказан си!“ или как не бива да възпитаваме децата си – Част I

 
 


Повече информация Виж всички