Тези групички от зли деца с черни дрехи не са "локали". А са организирани неофашисти
Вече няколко години с приятели и съмишленици наблюдаваме с тревога и предупреждаваме в разговор или в публикациите си за наличието на групички от агресивно настроени, еднакво изглеждащи непълнолетни, че и малолетни лица, които се държат сякаш улицата е тяхна.
И сякаш всички сме длъжни да се съобразяваме с тях.
Движат се на тумби, озъртат се заплашително и изневиделица се саморазправят с всеки, който по някаква причина не им хареса или не отговаря на критериите им.
Дълго време сме били приемани с насмешка, снизхождение и недоверие.
Ние, либералните, демократичните или антиавторитарно настроените хора, все пак често биваме разглеждани като много специални, много претенциозни, много изнежени или много лесно обидчиви.
Добре че преди някой и друг месец, покрай Facebook публикация на загрижен родител по повод нападение над неговото дете, изведнъж старата новина влезе във всички медии и се превърна във водеща.
По улиците имало "локали". Честно ли, не думай, ти да видиш!
И тези локали били разглезени от родителите си деца с твърде скъпи маратонки. Аха, да, добре, мерси, повярвах.
Безгръбначността, малокръвието и тоталната импотентност на използвания термин ме изумиха.
Може би именно заради тях той се наложи толкова бързо и навлезе в ежедневната реч, звучеше някак внимателен, неосъдителен и почти невинен.
"Локали", защото обикновено, но не задължително, си имат определена зона от градската среда, където се подвизават и рушат спокойствието и безопасността на тамошните хора с подвизите си.
А, да, и си я "препикават" за своя територия като улични животни, само че за разлика от тях, с лепене на стикери или с драскане по стените на груби и античовешки послания.
Само че от думата "локал" така и не се разбира какъв всъщност им е проблемът на тези квартални повелители на мухите с неизменните им черни тениски.
Тази дума няма съдържание.
Ако го търси, човек може да го открие в посланията на въпросните им драсканици и стикери, които са неизменно ориентирани към войнственост, насилие, откровена фашистка пропаганда, хомофобия, ксенофобия и омраза в целия ѝ възможен букет.
Или пък директно с лика на Хитлер, в случай че някой случайно все още не е разбрал.
Тези групички функционираха от преди да станат популярни с абсурдното си название.
Те стояха и зад нападенията над мигранти през пролетта на миналата година, и зад серията от актове на насилие в столични молове, които нашумяха в края на лятото.
Те са и обичайните клакьори на протести срещу бежански центрове или домове за хора с увреждания.
Връзката между всички тях обаче съвсем доскоро убягваше и изглежда, че сякаш целенасочено се търси как да продължи да убягва.
Преди броени дни групичка от 15 субекти напада мъж в София, докато той разхожда кучето си.
Впоследствие излиза информация, че "ама той ги бил предизвикал". Кой знае, може би ги е помолил да не хвърлят пиратки по кучето му, или нещо подобно.
Училищното "той започна първи, г-жо" сякаш се презентира като достатъчно оправдание за насилие на петнадесетима над един и вкарването му в болница.
Едва дни по-рано друга групичка извършва нападение на площад "Славейков", отново през нощта.
Тогава пък се тиражира информацията, че "ама те се познавали отпреди" - друга резонна причина за насилие, ако изобщо е вярна.
"Локалите" нападнали дете, за да го съблекат и събуят - "ама то тоалетът му струвал 500 лева"...
Безумните оправдания на престъпления, които направо граничат със съучастие, не са някаква новост в медийната и политическа действителност.
От край време сме ги чували.
Групово изнасилване на непълнолетна - "ама тя била с много къса пола и била бивше гадже на единия".
Човек, пребит до смърт - "ама той бил ром".
Двойно убийство в столичен квартал - "ама то било от ревност/семейна свада".
Супер, значи всичко е точно, спете спокойно, деца, освен ако не сте от малцинствата, и леко с облеклото и семейните разправии.
Но защо точно за престъпността сред така наречените "локали" се вади оправдателен дискурс?
Защо вече неколкократно може би най-неадекватният ни (при това при толкова богат избор) вътрешен министър излиза да обясни, че проблемът е овладян и няма какво да му мислим повече, когато очевидно не е така?
Просто е.
"Локалите" представляват част от стройна властова йерархия, съществуваща за контрол, пропаганда, дезориентация и насаждане на страх и хаос, макар и да стоят що-годе в дъното ѝ. Все още.
"Локалът" е контрапункт на нежелания от властта свободен човек.
Нека не си правим илюзии: те не слушат музика под прозорците ни, защото им се слуша музика, не гърмят пиратки, защото празнуват необуздано, и не нападат някого, защото ги е предизвикал.
Извършват всяко от посочените действия, за да наложат реда си върху другия и да му определят как да живее. И как да се облича. И как да върви по улицата. И че неизменно трябва да има едно наум и да се страхува.
Да си знае.
Отделните групички координират действията си в анонимни канали в по-трудно проследими платформи като Telegram и Signal, въпреки че техни профили с тенденциозно заплашително съдържание могат да бъдат засечени и в Instagram например.
Възприемат и брандират себе си като патриотични отряди, които пазят реда и отечеството, макар и от несъществуващи заплахи.
Носят дрехи за разпознаваемост, с наименованията или логата на различни неофициални радикални формирования, като например "Дълг и честъ", или както там се пише.
Ако се разрови, или ако просто изгледа ценния половинчасов филм "Архитекти на хаоса", човек може и сам да достигне до не твърде далечния извод, че "локалите" представляват политическа маша, която функционира по строен механизъм:
Покрай координирани от политически сили протести или контрапротести обикновено се разпространява някоя стара, съмнителна или директно несъществуваща новина - например "бежанец изнасили българско момиче".
Тиражирането се осъществява през YouTube канали, маскирани като медия, или през страници в социални мрежи.
Лесно може да се провери за достоверност, но обикновено във възмущението (или неграмотността си) човек пропуска да провери.
"Локалите" пристигат на протеста, скандират, вдигат шум и се представят като младежи, които ги е грижа за България.
"Локалите" също така участват в незаконния Луковмарш.
"Локалите" също така "патрулират" покрай спонтанни граждански протести, в които се търсят свободи, човешки права и закрила.
Заснемат или опитват да сплашват участниците.
Понякога ги следят до спирките на градския транспорт или до домовете им.
Опитват да ги предизвикат и стреснат, при възможност им посягат. Или след това пишат заплахи под прозорците им.
В замяна на това, през остатъка от времето са оставени да безчинстват на спокойствие и да минават метър. От властите - защото "локалите" може да потрябват.
От официалния комункационен дискурс - защото са "просто деца", а точно в това няма нищо просто, тъй като идеалният извършител на противоправно деяние е този, който не носи никаква или съвсем ограничена наказателна отговорност.
От обществото - защото сме свикнали да си мълчим, че да не стане по-лошо, а и защото е много по-лесно да намразиш имагинерния бежанец от фалшивата новина, а да оневиниш тези "просто деца", които бранят своята родина.
Само че тук идва уловката - младите пазители на статуквото бранят точно това: "тяхната държава" с вярата, че тя им принадлежи, че работи за тях и че те самите стоят над закона и над обществото.
Като едни своеобразни невръстни продължители на борците от 90-те години, които после, ако не в трупове, израснаха в "честни бизнесмени".
Подозирам, че бъдещето на локалите е същото - арогантно, доминантно и минаващо като валяк през всичко човешко.
Но преди това нека поне веднъж ги наречем с истинските им имена.
"Локал", това е задимен квартален коктейл бар.
Тези групички от зли деца с черни дрехи са организирани неофашисти.
