Какво е танцово-двигателната терапия и как тя може да лекува?
Танцово-двигателната терапия е метод, който използва движенията на тялото и танца, за да подпомогне емоционалното, когнитивното и социалното развитие на човека.
Основава се на разбирането, че тялото и умът са неразривно свързани и че промените в едното могат да доведат до промени в другото.
С тайните на танца, който лекува, ще ви запознае Кристабел Бътлър.
Родом от САЩ, тя живее в Япония от 1990 г., жителка е и на Гърция.
Занимава се с преподаване, изследване и обучение по междукултурна комуникация от 30 години.
Целта на обученията, които провежда, е да предложи емоционална физическа и духовна подкрепа на хора, които имат нужда от нея в определен етап от живота си.
На 23 и 23 юли в столичния център Топлоцентрала Кристабел Бътлър ще проведе интензивен 2-дневен уъркшоп, който е покана към тялото и духа.
В този трансформиращ уъркшоп ще се потопим в соматично движение, танц и автентична експресия, за да се свържем отново със себе си.
Ще освободим задържани емоции, ще се срещнем с вътрешното си дете и ще изследваме нови начини да се движим, чувстваме и съществуваме, обещават организаторите.
Човекът е биологично програмиран да търси одобрение и приемане от страна на семейството и/или социалната група, за да осигури своето оцеляване още от ранна възраст, казва Бътлър в интервю за регионалния център.
"Емоциите всъщност са физиологичен феномен — предсъзнателно и предвербално изражение.
Когато потискаме емоции, непроявеното остава съхранено или заклещено в мускулатурата под формата на репресирани физиологични реакции.
С напредването на възрастта тези модели на задържане стават видими в стойката ни, в походката, в начина на говорене и т.н.
Един от начините, по които Танцово-двигателната терапия (DMT) може да лекува, е чрез използването на автентично движение за обработка на потиснатите емоции, заклещени в мускулатурата, като ни позволи да почувстваме събитието, емоцията или спомена и да освободим вкоренения модел на задържане.
Често тези модели са свързани с хронична болка в тялото", обяснява тя.
По думите ѝ за да функционираме като разумни, съдействащи и приятни социални същества, ние се научаваме да контролираме това, което усещаме.
За да освободим "заклещени" събития и модели в тялото, се стремим да създадем среда, в която няма страх от осъждане и отхвърляне, и се свързваме със съзнателното и несъзнателното преживяване.
Стремим се да прекъснем когнитивния контрол и да позволим на тялото да се движи така, както усеща.
Това обаче изисква практика.
Колкото повече се упражняваме да спираме когнитивния, оценяващ механизъм, толкова по-добре се свързваме с предвербалното, предсъзнателно соматично преживяване, което всъщност е нашето автентично състояние, казва Кристабел Бътлър.
В танцовата разработка, която ще предложи на участниците в уъркшопа, ще бъде използвана форма на преживяване, наречена наблюдение, при която човек може да избере дали да бъде наблюдаван в своето преживяване или не.
Наблюдението е форма на неосъждащо признаване.
"В едно представление ти дължиш нещо на публиката.
Тук, в уъркшопа, се опитваме да прекъснем дългогодишната нужда да играем роля за другите и да намерим убежище в автентичното преживяване, където най-сетне можем да се отпуснем.
Ще въведа концепцията за наблюдение вместо за публика.
Публиката има очаквания, често с идеята за "възнаграждение" за гледането или за закупения билет.
В наблюдението предлагаме безусловно приемане и простичко признаване на човешкото в другия и неговото уникално пътешествие", пояснява тя.
"Тялото е карта — най-важната карта. То е нашият дом. Нашият компас. Нашето светилище. В тялото можем да изследваме, да откриваме, но и да намираме облекчение, почивка и радост.
Всичко е тук. Честно казано, не се интересувам толкова от изкуството. Интересувам се от свободата", добавя Бътлър.
"В Танцово-двигателната терапия се стремим да си възвърнем цялостта, особено онези части от себе си, които сме отхвърлили или изгубили.
Ако можем да приемем обратно тези неприемливи аспекти от нас самите, тогава можем отново да изразим тези преживявания чрез движение.
Ако можем да почувстваме емоцията, можем да я изразим чрез движение. Не се интересувам от това да "извикам" емоция просто заради изпълнение, заради драматичен ефект. Ако споменът или чувството са там, то те трябва да бъдат изговорени чрез тялото", казва Кристабел Бътлър.
Без значение дали имаш опит с движение и танц - този уъркшоп е отворен за всички, които искат да задълбочат връзката между психика и тяло.
Местата са ограничени, затова побързайте да запазете своето участие на страницата на "Топлоцентрала".
