Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?

| от Зорница Димитрова |

Виждали сте розите, оцветени в ярко синьо, в цветарските павилиони, нали? А виждали ли сте роза с жълта сърцевина, зелена среда и розови краища? Цветарите постигат този красив ефект като натопяват бяло цвете в съд с вода, в която е разтворена специална или обикновена хранителна боя. След като растението престои в този разтвор няколко часа (обикновено денонощие), абсорбираната боя променя цвета му.

Едва ли има по-добър пример за това как заобикалящата ни среда ни влияе пряко и ни променя. Пример, който става още по-удачен, още по-крещящ, когато говорим за бебета и малки деца. Те, също като цветята от цветарския павилион, не могат сами да изберат средата, в която са поставени, и условията, при които биват отглеждани, но категорично ще бъдат повлияни от нея. Изградени от нея.

Това, разбира се, не е някаква революционна мисъл, напротив – всички ние повтаряме като мантра фразата, че „децата попиват като гъби“, но даваме ли си изобщо сметка какво означава това?

Мария Монтесори със сигурност го прави, когато говори за попиващия ум на детето. Според нея децата от нула до шестгодишна възраст притежават способността да попиват всичко, на което са изложени, в средата, в която биват отглеждани. Ние, родителите, трябва да отглеждаме децата си с ясното съзнание за начина, по който работи умът им в тези първи най-ранни, но най-важни, години, защото именно те ще изградят фундамента, на който новата личност ще стъпи.

Най-простото и очевидно доказателство за способността на децата буквално да абсорбират всичко, до което се докоснат, е усвояването на майчиния език.

„Единственият език, който човек научава перфектно е този, който е усвоил през периода на ранното детство, когато никой не може да го научи на каквото и да било“, пише Мария Монтесори в един от най-известните си трудове – „Попиващият ум“. Тук трябва да си дадем сметка, че, попивайки майчиния език, детето не просто усвоява неговите правила, а изгражда кода на своята личност. То попива не само глаголите и съществителните, граматиката и всички изключения от нея, но и начина, по който мисли за света, как гледа на него. Освен това всички сме наясно, че усвояването на нов език от възрастните действително е сериозно интелектуално постижение, което изисква години усилия и посвещение – всъщност на един възрастен биха му били необходими около 60 години, за да усвои количествата информация, които детето попива до тригодишна възраст, при това спонтанно и неуморно.

Доктор Монтесори разделя попиващия ум при децата на два периода – от нула до около три години, когато той е несъзнателен, и от около тригодишна възраст до шестата година, когато започват да се забелязват множество проявления на съзнателен ум.

Предполага се, че първият период е несъзнателен заради колосалните количества информация, които детето трябва да усвои, за да се превърне във функциониращ човек, напълно адаптиран към своето време и място. Но какво всъщност „учи“ детето през този период? То наблюдава, попива и изучава не само основите на езика, но също и тези на движение, местната култура, човешките взаимоотношения, морала, религията – всичко. За да опознае света, детето попива гледки, цветове, миризми, вкусове, текстури и всичко останало, което го заобикаля, без значение дали е добро или лошо.

Вижте още: Родители, ако искате щастливо дете, не правете това

Според доктор Монтесори човекът, за разлика от много други бозайници, остава неподвижен за дълъг период от време именно защото е необходимо да наблюдава и така да попие всичко, което ще му бъде необходмо, за да оцелее. Защото, за разлика от другите бозайници, времето и мястото, към което ние трябва да се адаптираме, варира неимоверно – средновековният човек в една точка на Земята има нужда от съвсем различни умения от модерния човек на XXI в. на което и да е друго място. Именно попиващият ум е това, което ни позволява да оцелеем независимо от времето, мястото, културата и обществото.

Попиващият ум е още съзидателен и креативен.

Неговата основна цел, особено през несъзнателния период, е да сътвори човека и личността от цялата информация, която е поел. Независимо от генофонда, детето, образно казано, взима заобикалящата го среда и я трансформира в личността, в която ще се превърне. Няма дете, което да не притежава способността да попива средата, тъй като това е механизмът за оцеляване, с който човешкият вид е надарен.

Попиващият ум е също така действен и динамичен.

Той превръща детето в енергийна бомба, която изследва и изучава средата без капка умора. Той е импулсът, който кара детето да се ангажира с всичко, което се случва около него, за да постигне независимост в по-късен етап. Още на четиримесечна възраст нашето бебе протягаше ръце към бутилката с вода и искаше да пие само, а на пет месеца вече се учи да яде само зеленчуци, водено единствено от своето любопитство. Или почти само, с минимална подкрепа, която не нарушава усвояването на умения и не застава на пътя му. Малкото дете пък изгаря от желание да помага вкъщи: иска да измие чиниите, да изчисти с прахосмукачката – все дейности, които първо е наблюдавало, а след това иска да изпробва само, защото това е начинът, по който то учи и се подготвя за живия живот.

Вижте още: 5 токсични навика, характерни за много родители

С последния пример илюстрирахме не само импулса, който кара детето да се ангажира в различни дейности от средата, в която расте, но и желанието му да се занимае точно с тези дейности. Това е периодът на съзнателния попиващ ум, който настъпва около тригодишна възраст, когато всъщност започваме да трупаме и първите си спомени. За разлика от първия период, сега детето показва предпочитания към определени дейности (отново от заобикалящата го среда) и съвсем съзнателно иска и решава да се занимава точно с тях. Също като преди то усвоява бързо, с лекота и огромен ентусиазъм всички тези активности, но сега вече не е просто пасивен възприемател.

Този неистов вътрешен стремеж да изследва, опознава и усвоява, характерен за всяко дете, е подпомогнат от неговите ръце – с тях то изучава средата и се научава да я манипулира. Според Мария Монтесори ръцете и желанието са двата най-мощни инструмента, които детето притежава – това е моделът, по който детето се самообучава. Това е образованието, в което вярва Монтесори. Традиционното образование в нейните очи „почти не обръща внимание на живота като такъв“. То е „остров, където хората, откъснати от света, се подготвят за живота, като остават извън него“. Нещо повече – след като са прекарали години в традиционната система на образование и навлязат обратно в обществото, децата са „безполезни за себе си и бреме за семействата […] си“.

В този смисъл нашата роля като родители не е да „обучим, а в това да помогнем на детския ум в дейността по развитието му“.

Как? Като предоставим среда, която е интересна и привлекателна, предразполагаща към изследване и откривателство. Като приветстваме детето в опитите му да се ангажира с всяко нещо, което пожелае, и като не вършим нещата вместо него. Като не мислим само за физическата грижа и хигиена, за да бъде то здраво, чисто и нахранено, а се погрижим и за „психическата хигиена, която да защити ума и душата му от вреди“, точно както първата защитава тялото му от травми.

Повече за ролята на възрастните и за средата ще говорим в последващите статии, но концепцията за попиващия ум е основополагаща, може би една от най-важните в целия метод Монтесори – ако истински разберем какво означава тя за детето и неговото израстване, то една от най-трудните части от пътя вече ще е измината. Детето е гъба, умът му е гъба – то ще попие абсолютно всичко. Има ли неща, които не искате детето ви да прави? Единственият ви вариант е да не ги правите самите вие. Добро, зло, морално, неморално – това са непознати концепции и разграничението между тях е все още невъзможно. Детето е вашето огледало. Е, харесвате ли всичко, което виждате в него?

Още от автора:

Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?

Как да покажем уважение към едно бебе? (И защо)

Бързи и яростни? Не и с детското развитие!

 
 


Повече информация Виж всички