А колко езика говорят вашите деца? Педагогика Реджо Емилия

| от Зорница Димитрова |

Детето има изобилстващ потенциал, непресушимо любопитство и буйно въображение. Детето е изследовател и откривател, детето е своят собствен учител, детето е творец. Детето е способно. Това е образът, около който е конструиран подходът за ранно детско възпитание и образование Реджо Емилия. Той носи името на северноиталианския град, в чиито покрайнини възниква непосредствено след и в отговор на трагедиите на Втората световна война. Семействата, които поставят неговото начало, вярват, че общочовешките демократични и морални ценности трябва да бъдат възпитани у децата от най-ранна възраст, за да не допуснат те катастрофалните грешки на предишните поколения.

Индивидуалност във всяко детско лице

Подходът Реджо не предлага универсална и структурирана учебна програма и в този смисъл на него трябва да се гледа по-скоро като на философия, която поставя фокуса върху индивидуалността на всяко дете и неговото естествено развитие. Учителите не поставят оценки и не работят с обичайните стандартизирани тестове. Не изработват графици и програми. Не са инструктори и доставчици на предварително преработено знание. Не виждат децата като еднакви празни съдове, които трябва да бъдат напълнени по едно и също време с една и съща информация. Реджо учителите са по-скоро водачи на детето по неговия естествен и уникален път, те са негови спътници в собственото му пътешествие към откритията.

Обучение без програма и очаквания

Как го постигат? Наблюдавайки децата, те виждат техните настоящи интереси и предпочитания и създават занимания, още наричани проекти, които да подпомагат децата в развитието на тези интереси. В този смисъл те са нещо като архитекти на уникални занимания, а учебната програма е спонтанна и неочаквана на дневна база, никога структурирана. Обичайно Реджо учителите задават и много провокиращи размисъл въпроси, а често се включват в процеса на учене наред с децата като техни съмишленици. Те, също като малките деца до тях, не знаят верните отговори на поставените проблеми и въпроси, защото в Реджо Емилия няма такова нещо като неправилно.

Децата, оставени сами на себе си

Веднъж създали тези уникални занимания, в които обичайно се включват поне няколко деца, Реджо учителите се отдръпват настрана и оставят грешките да се случват, насърчавайки по този начин креативността у децата. Това е моментът, в който малките човеци, от своя страна, поемат контрола върху проекта и напредват самостоятелно. Вживяват се и се превръщат в изследователи и откриватели, опитват нови неща и играят. Целта е да се осъществят експерименти, а хипотезите и теориите да се превърнат в реалност. Работата в групи превръща ученето в социално преживяване, с безкрайни начини за решаване на конкретни проблеми.

Работата в групи предполага понякога и възникването на конфликти, но и тук учителите се опитват да стоят настрана. Те вярват, че конфликтите са инструмент, развиващ социални умения у децата. Реджо педагозите са привърженици на убеждението, че именно конфликтите учат децата да говорят, да слушат, да водят спорове и дискусии. Освен това децата се учат да приемат чуждото мнение и да проявяват уважение едни към други.

Не забравяй колко път си изминал

Отдръпвайки се настрана, учителите не бездействат. Те документират заниманията на децата чрез снимки, видеоклипове или писмени наблюдения. Щом проектът е завършен – успешно или неуспешно, фотографии и рисунки, идеи и цитати от разговорите между децата биват поставени по стените. Това позволява на децата да се връщат към своите постижения и да развият увереност в собствените си способности. Документираните незавършени проекти пък могат да донесат нови идеи след време, да вдъхновят други, но на първо място учат децата, че провалът е част от пътя към напредъка.

Другите важни учители

Най-важният преподавател в живота на детето обаче, според Реджо педагогиката, си остава неговият родител. Ето защо родителите са насърчавани да водят ежедневни разговори с педагозите, за да са наясно какво точно се случва с детето им в момента, какви са интересите и заниманията му. По този начин, щом се приберат вкъщи, родители и деца могат да продължат изследователската или творческа работа на детето заедно.

В Реджо педагогиката има и един „трети учител“ и това е средата. Тя трябва да е така създадена, че да напомня на средата и обстановката у дома. Класните стаи трябва да са красиви, уютни и предразполагащи. Те трябва да подхранват детското въображение като предлагат изобилие от естествени и творчески материали. Средата трябва непрекъснато да се адаптира към нуждите и интересите на децата, което е едно от основните задължения на Реджо педагозите.

Забелязваш ли нещо интересно?

Реджо средата често предлага и неочаквани провокации към децата. Това са предварително подготвени кътчета, чиято цел е именно да провокират размисъл у децата и да ги ангажират в занимания. Представете си малка масичка, върху която учителят предварително е подредил и красиво аранжирал различни материали от околната среда (шишарки, цветя, черупки от охлюви, камъчета и т.н.), добавил е няколко бели листа с по един молив върху тях, така че да са готови за използване, и е поставил лупа до всеки лист. Някъде по масичката е оставил и листче с интересен въпрос.

Стоте езика на децата

За финал нека споменем една от фундаменталните хипотези, на които стъпва Реджо педагогиката, а именно – способността на децата да се изразяват на сто езика.

В очите на италианския педагог Лорис Малагуци, който поставя началото на Реджо философията, децата не просто говорят, за да комуникират, но също така рисуват, пеят, свирят, танцуват и играят. Те шепнат, викат, тропат, барабанят, строят и извайват. В своята поема „Стоте езика на децата“ Малагуци възпява тази детска способност и критикува онези възрастни и традиционни педагози, които, следвайки строгите и стандартизирани протоколи за образование, отнемат от децата деветдесет и девет от тези езици.

А вашите деца колко езика говорят?

Още от автора:

Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?

Как да покажем уважение към едно бебе? (И защо)

Бързи и яростни? Не и с детското развитие!

Попиващият детски ум е вашето огледало: харесва ли ви какво виждате?

Детето ви е самостоятелен човек – махнете се от пътя му

Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част I

Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част II

Шшшшт! Детето мисли

Образователната система отнема повече от децата, отколкото им дава

Детската стая има нужда от много малко, детето ви – също

Монтесори играчка – що е то и как да я познаем?

Мили дядо Коледа, моля те, стой далеч от детето ми

„Марш в ъгъла! Наказан си!“ или как не бива да възпитаваме децата си – Част I

„Марш в ъгъла! Наказан си!“, или как да не възпитаваме децата си – Част II