За абортите и други демони

| от Лора Младенова |

Вече няколко дни продължават протестите в Полша срещу решението на Конституционния съд да забрани почти изцяло абортите. За пръв път демонстрации се провеждат директно пред сградите на католическа църква в страната. Феминисти изразяват позициите си по темата и пред посолства на Полша в чужбина. Намесата на религиозна институция в личния живот и изборите на гражданите в рамките на светска държава се струва абсурдно на протестиращите.

За абсурдно го намирам и аз, защото виждам как убежденията на една националистическа консервативна партия придобиват съвсем реални антиутопични очертания и започват да оказват пряко въздействие върху най-интимната сфера от човешкия живот.

И мисля, че случващото се в Полша ни касае пряко като жени, като човешки същества, като представители на съвременната цивилизация, като демократично мислещи хора.

Защото дори ако смятаме, че това не се отнася до нас, ако не познаваме и не можем да си представим как изглеждат полските жени, можем да си спомним, че национализмът и патриархалният консерватизъм съществуват и у нас. Съществуват като все още парламентарно представена политическа сила, съществуват като не съвсем маргинална обществена нагласа, съществуват като убеждение, че човек дължи тялото, предаността и потенциалното си поколение на своята нация.

Всичко това се изразява под формата на обидни, заплашителни, саркастични или агресивни коментари за личните избори на напълно непознати хора, под формата на рекламна кампания с уж социална насоченост за стимулиране на раждаемостта… Да, онази с тигана и майка ти, от миналата година. Тя се нареждаше сред онези неща, които са печално смешни до деня, в който някоя необмислена законодателна инициатива или легално запитване не се приплъзне между редовете и не стане твърде късно, и не остане само печалното, когато вече няма нищо смешно.

Малко предистория:

През изминалата седмица Конституционният съд на Полша прие, че действащ национален закон от 1993 г., позволяващ абортирането на плод с деформации, противоречи на местната конституция. Около 98% от абортите в страната до момента се извършват именно на това основание. Дори и преди постановяването на това решение, Полша е една от страните с най-строги ограничения по отношение на абортите в Европейския съюз. След като решението влезе в сила, прекратяването на нежелана бременност ще бъде разрешено единствено в случаите на изнасилване или кръвосмешение или при съществени рискове за здравето на майката.

Комисарят на Съвета на Европа по човешките права Дуня Миятович нарече отминалия петък „тъжен ден за правата на жените“ и коментира, че премахването на основата за почти всички законни аборти в Полша представлява забрана и нарушава правата на човека.

Е, и?

На фона на най-либералния, разбиращ и светски духовен лидер на католическата църква, може би в цялата й досегашна история, Полша разбира вярата и католицизма по свой пословично догматичен начин.

В това не би имало нищо лошо, ако всеки пазеше разбиранията си в рамките на живота, който има пълно право да изживее, както намери за добре. Действително, години наред дебат по повод абортите липсва в общественото пространство, а социологическите проучвания сочат, че мнозинството от полското население се противопоставя на по-рестриктивен от действащия закон. От 2016 г. насам, както на парламентарната опозиция в страната, така и на правозащитниците по полските улици се налага регулярно да се противопоставят на опитите за налагане на по-строго законодателство от страна на управляващата дясна националконсервативна политическа партия „Право и справедливост“. (Забелязали ли сте, че най-ретроградните и антихуманни политически формирования винаги носят гръмки, нескромни и плакатно звучащи названия?)

За настоящата промяна на правната рамка „Право и справедливост“ (колкото едното, толкова и другото) са повлияни от църковно институционални и мирянски католически групи.

В края на 2019 г. представители на управляващата политическа сила и крайно десни депутати се обръщат към Конституционния съд с апел за решаването на въпроса за абортите. Мнозинството от конституционните съдии обаче е номинирано от същата тази политическа партия – удобно и целесъобразно, даващо възможност и за избягване на твърде нагорещен парламентарен дебат.

Към момента полските власти успяват да избегнат и още един конфликтен момент. При действащото в повечето големи градове ограничение за публични събирания до максимум десет души, на опонентите на извършената законодателна подмяна се налага да търсят алтернативни легални начини да изразят своите позиции по въпроса.

При действието на досегашното законодателство, през 2019 г. в Полша са регистрирани малко повече от 1000 прекъсвания на бременност на законово основание. На фона на това правозащитните организации в страната изчисляват, че броят на жените, които търсят възможности за абортиране в чужбина, варира между 80 000 и 120 000 годишно. Защитниците на човешките права твърдят и че поради обществено наложената стигма, дори жените, които отговарят на легалните условия за прекъсване на бременността, се сблъскват с твърде много предизвикателства и проблеми при извършването на процедурата в рамките на страната.

Тази съпоставка илюстрира факта, че едно законодателство, което не регламентира съществуващите обществени отношения, а вместо това се опитва насилствено да ги измени, не функционира целесъобразно. В частност стимулирането на раждаемостта явно трябва да се постигне чрез рестриктивни или наказателни мерки, вместо чрез сексуална грамотност и социални стимули. Това законодателно упражнение изпуска от поглед факта, че желаещите да се подложат на тежката процедура по един аборт, ще го направят нелегално и без значение с цената на какво.

Не твърдя, че подкрепям абортите. Всъщност това не е така. Подкрепям правото едно подобно решение да принадлежи единствено на мен и на близките, с които бих го споделила.

Държавата няма права над живота, тялото и изборите на своите граждани, дори и тогава, когато си мисли, че това е така. Държавата е правна фикция.

Но кратката и съдържателна история на абортите в Полша илюстрира какво се случва в една държава, в която разделението на властите е опорочено, а опорочена и повлияна от външни лобистки фактори е и тяхната мотивация.

Хубаво е винаги да си го спомняме, особено тук.

Хубаво е да си спомняме, че „Триумфалната арка“ и „Железният светилник“ са просто книги, но книги, които отразяват една некрасива действителност, срещу която се борили безброй именни и безименни личности. За да можем днес да живеем в свободен свят и да решаваме да отгледаме в него децата си. Хубаво е да имаш деца в свободен свят.

Правото на живот е неотменимо и прекрасно. Противниците на абортите ще кажат и винаги са казвали, че прекъсването на бременността противоречи на това право. Разбира се, ако решим да го абсолютизираме, можем да достигнем до отричането и даже до криминализирането на безопасния секс или на „ръкоблудството“. Но не е нужно – католическата църква отдавна е стигнала дотам, както впрочем и православната.

А по повод правото и закрилата на живота, неслучайно и в медицината, и в модерното законодателство съществуват ограничения по отношение на периода, до който един аборт може да бъде извършен. Тези ограничения вземат под внимание и здравните, и етичните, и хуманни стандарти на съвременния свят.

Затова нека оставим медицината на медиците, а личните аргументи – на всяка една жена.

Заглавна снимка: Хиляди хора, предимно жени, протестират в Гданск по време на рестрикциите от COVID-19 срещу решението на Конституционния съд в Полша да забрани почти изцяло абортите. На много места протестите прерастнаха в антиправителствени / Michal Fludra/NurPhoto via Getty Images

Още от Лора Младенова:

„В“ като „Верно ли?“

Като си имаш свои деца, ги гледай както си искаш. Или пък не?

„Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация

Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно

Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете

Големите малки плюсове детето да израсне с куче

Имат ли плюсове плюс сайз моделите?

Като малка мечтаех да стана момче. Сега вече знам защо

Как да научиш баба си да разпознава фалшиви новини

„Дали не трябваше да потърпя още малко?“

Традиционна сватба? Не, благодаря!

„…Умна си като за жена. Че и чувство за хумор имаш“

Системата ни убива. Прекрасно, но що е системата?

 

 
 


Повече информация Виж всички