Как да научиш баба си да разпознава фалшиви новини

| от Лора Младенова |

Обажда се леля ми, не съм я чувала отдавна. Разтревожена, леко смутена. Как сте, що сте, кучето порасна ли. От дума на дума се приближаваме към темата, която я човърка.

„Внимавай много, казва, когато ходиш на тези протести, четох, че всички там се дрогират и се държат агресивно, а и то няма смисъл да се ходи, четох също, че Лаура Кьовеши така или иначе е започнала разследване на милиардите, които изчезват у нас. Та не се занимавай с това, почини си, вземи си отпуск, иди на море, гледай си лятото по-добре“. Опитвам да обясня, че няма такова нещо, да я поканя да дойде и да се увери.

Безпредметно е – в главите на роднините, които ни помнят от бебета, май все оставаме наивни деца, които някой тъмен субект се мъчи да подмами за нещо. „Абе, ти все пак си имай едно наум и се пази!“, отсича и затваря.

По време на разговора съм с федербал и сайдер на един блокиран мост. Мирни сме, дори прекалено, запознаваме се, дискутираме общи ценности. А подкрепа не иде отникъде. Няма лошо, две фалшиви новини в едно изречение разнообразяват септемврийската следработна привечер, макар и по един леко тъжен начин.

Откакто Марк Цукърбърг навлезе и в живота на поколенията от средна възраст нагоре, научих от по-възрастни роднини и познати, лично или през стената им в социалните медии, редица любопитни, сензационни, ШОКИРАЩИ, и най-вече неверни неща.

Преди няколко години Ислямска държава внесе на българския пазар инжектирани с хепатит портокали, които в последствие се оказаха снимка от безплатна база данни за изображения на червен сорт, какъвто не вирее у нас.

Немският диктатор, заради когото уважаващите себе си хора спряха да кръщават новородени деца Адолф, се оказа таен съгражданин на дядо ми, за ужас на добрия стар човек.

Няколко пъти научих, че съм получила финансиране от Сорос, за да защитавам либерални ценности, по време на един от тях дори щеше да ми послужи добре, защото сметката ми беше празна.

Родните и международни знаменитости по няколко пъти умряха, възкръснаха и смениха сексуалната си ориентация. На нас не ни беше до тях – точно тогава ни моряха с ваксини, нови 5G мрежи и химически атаки от въздуха. Имахме си по-сериозни проблеми.

Поне децата бяха защитени, тях ги крадат на Запад.

Всъщност фалшивите новини стресират родители и баби, откакто се помня.

Не едно и две приятелчета от някогашната ми детска градина идваха разплакани, че у дома са конфискували колекцията им с миришещи картинки, така модерни в летописите на 90-те. Отнякъде тръгна слух, че били напръскани с наркотици.

Тогава определени вестници носеха същите кресливи шоково-сензационни заглавия, каквито сега греят с главни букви и безброй препинателни знаци от заглавията на съответстващите им новини. С две малки разлики: навлизането на онлайн медиите премахна тиражния им лимит и позволи разпространението на манипулирана информация в реално време и по-трудната проследимост на източниците.

Вие знаете ли къде точно се намира редакцията на медията, чиято фалшива новина ви е попаднала последно? Така си и помислих.

И още нещо: вече не е нужно да купиш жълт вестник, за да прочетеш фалшива новина. Един повярвал читател е достатъчен да зарази неограничен кръг от хора. Пандемия.

Да научиш човек от изцяло аналоговото поколение на информационна хигиена, се оказа по-тежко предизвикателство от очакванията.

От една страна, техническата грамотност на нашите по-възрастни близки, дори на много по-умните и знаещите от нас, често се свежда до: „Тук нещо свети, ще дойдеш ли да погледнеш?“, а рестартирането на компютър варира между магия и програмиране за напреднали.

От друга, макар и да им се струваме съвременни технологични гении, все още сме на осем и ние сме тези, които се нуждаем от тях да ни нахранят с топла домашна кухня и да ни опазят от всички подлости на света. Защото са по-големи. И знаят по-добре.

Предизвикателството обаче си струва. Щом се научих да попълвам данъчна декларация, да бъда уверена на финално интервю за работа, да изгоня нощна пеперуда саморъчно и да си взема разликата от изравнителната сметка за парно, значи мога и това. А и какво по-удовлетворяващо от това да научиш на нещо ново човека, който е научил теб на домашната рецепта за мекици и на управлението на велосипед?

Ако не бих оставила телефонни измамници да откраднат пенсията на баба ми, защо да оставя онлайн измамници да й крадат истината?

Без претенции за изчерпателност разказвам за онези няколко препоръки, които ще помогнат на бабите ни да излязат чисти от виртуалния свят:

„То си го пише!“ не е аргумент.

Почитанието на по-старите поколения към печатното слово дори учудва, предвид челните им сблъсъци с бодрия журнализЪм на „Работническо дело“ по отношение на светлото радушно бъдеще, преизпълнените петилетки и трудовите колективи с песен на уста. Но как да ги убедим за всеки случай да подхождат критично към всяка прочетена новина, така както неведнъж са гледали изпод око новите ни дрехи или новото ни гадже? Ако имаме на разположение някой свободен час, може би най-много ще помогне да демонстрираме колко бързо и лесно всеки от нас може да регистрира сайт, да му подбере визия по образец, да го напълни с леко подозрителни изображения и да напише вътре каквото, ама каквото си пожелае.

ШОК! БОМБА! САМО ПРИ НАС! СЕНЗАЦИЯ! ЛЪСНА ИСТИНАТА ЗА…

Всъщност истината рядко лъщи точно зад такива заглавия, да не кажа никога. Също като смайващите обрати в трейлъра от следващия епизод на някой многострадален романтичен сериал, тези журналистически крясъци подвеждат, за да привлекат внимание. И също като в епизода се оказва, че главният герой всъщност само е сънувал обрата, а до него остават още 200 серии, ако изобщо се случи. Важното е публиката да не спи. МОЖЕМ ДА КАЖЕМ НА БАБА СИ С ЧИСТА СЪВЕСТ ДА ПРОПУСКА ОНЕЗИ ЗАГЛАВИЯ, КОИТО НЕ СА ДОВЪРШЕНИ ДО КР… (вижте повече). По-умна е от това.

Неграмотните писания вероятно кореспондират и откъм ниска достоверност.

Ако не може да се вярва на някого, че ще направи елементарната разлика между пълен и кратък член, защо да мислим, че ще владее далеч по-сложния и многостепенен процес на проверка на информация. Или пък, че ще уважава журналистическата етика, ако не уважава собствения си роден език.

Това бабите могат да го разпознаят, помним колко прецизно са ни проверявали домашните. Дори ни водят с една обиколка, необременени от години сблъсъци със шкльокавицата, аутокоректа, или толкова на брой неграмотни съобщения, че в един момент да се питаш дали ти не си в грешка и да звъннеш за проверка на БАН.

Представям ви…. Google.

Няколко ключови думи от заглавието или по основната тема на новината, пуснати през търсачката, са достатъчни, за да се уверим дали и кои медии са отразили същата или подобна информация. В случай че Бил Гейтс е решил да разкрие пъкления си план за човечеството, най-вероятно няма да го е споделил ексклузивно за някого с гръмкото название istinskitenovini.malkotarnovo.blogspot.com. Нито пък с kuhnqipletka.bg.

Правилно ме предупреждаваш да не пия недостатъчно изследвани медикаменти, бабо, значи мога да разчитам, че няма да взимаме неизследвана информация, нали? А и истинските новинари нямат склонност да се афишират като otizvora, istimnski или excluzivni в наименованието на сайта си. В „Игра на тронове“ Тайуин Ланистър съветваше внука си Джофри, че легитимният владетел не повтаря на народа си „Аз съм кралят!“. Бабо, тази книга ти ми я подари.

Една жена във Facebook…

може да даде идея за готина рецепта с тиквички или препоръка за филм, но чак пък благонадеждна информация за развитието на конфликтите в Близкия Изток или позициите на Европейската комисия? Едва ли. Авторството винаги трябва да се проверява. Както фактът кой е написал статията, така и този кой я е споделил. Все по-малко е практика в онлайн медиите, но убеденият в написаното човек се подписва под думите си със собственото си име. Така че при нужда да го откриеш, попиташ, поспориш, критикуваш, или поискаш право на отговор.

„Не показвам лицето ти, а най-горещото ти желание“

Това гласеше надписът върху едно магическо огледало в поредицата „Хари Потър“, което демонстрираше пред гледащия най-съкровените невъзможни, изгубени или неосъществени мечти. Но не действителността.

Ако нещо, публикувано в медиите, звучи твърде хубаво, за да е истина, това най-вероятно е така, защото е твърде хубаво, за да е истина. Именно позициите, с които сме най-съгласни, и фактите, които най-много ни се иска да са достоверни, се нуждаят от двойно по-засилена проверка. Те приспиват и дезориентират. Целенасочено.

Лаура Кьовеши не разследва никакви милиарди в България. Засега. Жалко. Единственото, което преди време е казала по темата, е, че Европейската прокуратура ще може да преразглежда вече приключили дела, свързани със злоупотреба с фондове. А дано.

„Ако мисленето е блокирано и направено импотентно чрез всяване на страх, няма никакво значение каква е формата на управление, където живеете, защото вие сте поданик, а не гражданин.“, бе казал някога американският сенатор Уилям Бора.

Към ужасяващата информация следва да се подхожда с особена бдителност. Тя е там, за да ни ужаси и ядоса. Създадена е от хора, които познават страховете ни. Колкото и да еволюираме, всички ние се страхуваме от и за едно и също. От неизвестното. От Другия. От болести и смърт. От насилие. От асимилация. От принуда. Два пъти по-силно, ако се страхуваме не за себе си, а за своите близки.

Телефонните измамници капитализираха точно това. Капитализират го и политиците. Как ще спасяваш човека и страната му от врага, ако не си посочил враг и не си бил достатъчно убедителен, че човекът и страната му се нуждаят от спасяване.

При експлоатацията на страхове се работи мащабно. Засягат се дотолкова шокиращи теми и дотолкова дълбоки ценности, че да е трудно човек да повярва, че някой би си позволил да подвежда за нещо подобно.

Успешната пропаганда се извършва с няколко огромни и десетки хиляди дребни лъжи. Обобщен накратко, такъв е един от основните принципи на комуникационния апарат на КГБ. Този принцип работи. Работи и до днес.

Колкото по-невероятно и неморално изглежда се лъже по една тема, толкова по-възможно е да се случва точно това.

От дистанцията на времето например виждаме, че населението в Странджа така и не се подмени, нито регионът се напълни с умишлено заселени ислямски терористи. За разлика от парламента, който пък се напълни в достатъчна степен с хората, които стояха зад последните твърдения. Днес те работят съвместно с политиците, по чийто заговор се твърдеше, че ще се извършва подмяната в Странджа. Хм. Можем да припомним на бабите тази история, ако ни сигнализират уплашено за кражбата на деца към Норвегия. И да ги попитаме забелязали ли са, че потресаващите разкази „от първо лице“ за такива кражби все са се случили на една позната на една братовчедка на пишещия.

Проверката на източници!

Помните ли, че при отговор на задачи по математика в училище все ни питаха:„Какво пет? Ябълки, круши?“. На свой ред е време да задаваме подобни въпроси непрекъснато. Кой го казва – Ройтерс, CNN?

Но тук ще трябва да съдействаме с лично участие, да се намесим и да търсим заедно. Наскоро ми попадна шокираща новина за антиваксър настроения сред немски учени. „Новината“ препращаше към „официален“ сайт на чужд език, в който като източник бяха посочени няколко YouTube видеа на представящи се за медици хора с непотвърдена самоличност. Познайте какво, не открих да съществуват никакви учени с такова име, докладвах новината, споделянията й, сайта с видеата и самите видеа.

Същото се отнася и за визуалното съдържание.

Всяка уважаваща себе си медия посочва източника, от който е взела снимки, в случай че те не са нейни. Едно, заради авторските права, и второ, за да се избегнат съмнения по отношение на достоверността. По този начин лесно би проличало, че инжектираните със заразена с хепатит кръв портокали на Ислямска държава не са нищо повече от безплатна снимка от Shutterstock. Стига авторът да е искал това да си личи. Тук помощта изисква време, но си струва. А и след второто-третото успешно съвместно търсене, баба сама ще си каже „Хм, да, бе, да“.

И най-важното: тотален бойкот на споделянето на непрочетени или непроверени материали.

Да споделиш фалшива новина без да погледнеш, просто защото заглавието е интересно, се отнася към истината така, както да сервираш на някого апетитно изглеждащо ястие с антифриз, се отнася към здравето му.

Докато пишех този текст, изпитвах колебания дали е нужно да се дискутира тази тема, дали няма да засегна или подценя някого с предложението си, че подобни препоръки трябва да се преповтарят отново и отново.

Малко преди финала получих виртуална покана за предстоящо протестно събитие. Веднага забелязах, че негов организатор е политическа формация, която на драго сърце прегръща и използва фалшивите новини, част от които обсъждам по-горе. Забелязах и нещо по-притеснително – над 50 мои познати, с които споделяме както взаимно уважение помежду си, така и взаимна антипатия към съответната политическа сила, са регистрирани в събитието. Вероятно без да погледнат кой го организира.

Да реагираш първосигнално на съдържание, което кореспондира пряко със страховете или интересите ти, е вредно. А да си говорим тези неща е нужно.

Още от Лора Младенова:

Как са защитени децата при грозни сцени между родителите?

„Дали не трябваше да потърпя още малко?“

„Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация

Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно

Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете

Защо няма да покрепя Черноморския туризъм

Мъжете, които мразеха жените – сред тях ли е Джордан Питърсън?

 
 


Повече информация Виж всички