Надали има трезво мислещ човек, който би оправдал и приел акт на домашното насилие, независимо от причината, която го е породила. Изключвам привържениците на „реда и дисциплината“, почитателите на желязната ръка, хората, които вярват, че понякога само с бой могат да те разберат, или че няма как някой да ти посегне, ако не си го провокирал дотолкова, че да си го заслужиш. За мен подобно отношение ги превръща в негласни морални съучастници, не в правния, а в чисто човешкия смисъл.
Говоря за трезво мислещите хора, към които ми се иска да причисля и себе си.
Убедени, че проявяваме съпричастност и осъждаме насилието,но нерядко сме склонни да изразим пасивно обвинение към потърпевшите от насилие от страна на партньора си, и с това да се превърнем в част от процеса на вторична виктимизация.
„Да е мислила навреме“, „Сама си го е натресла. Не го ли е видяла отрано какво представлява?“, Защо не си е тръгнала, когато се е случило за пръв път?“
Всяка подобна „безобидна“ реплика отдалечава жертвата на домашно насилие от решението да проговори и да потърси помощ.
За страничния наблюдател конфликтните ситуации в човешките отношения почти винаги изглеждат кристално ясни и разрешими с един замах. Докато на свой ред не разбереш твърде късно, че си попаднал в токсична и опасна за теб връзка с първоначално чаровния си и закрилящ партньор, или че в някоя от усмихнатите ти приятелски ти двойки месеци и години наред са се разигравали грозни сцени, за които ти самият дори не си и подозирал.
Лесно е да осъждаме погрешните решения на другите и твърде трудно да не ги вземем за себе си.
Нима никога не сме разбрали след първия работен ден, че новата позиция не е точно това, което са ни представили на интервюто, не сме се разочаровали от приятел, или не съжаляваме за кого сме гласували на поне едни избори. Признавам си, три от три. Или пък въодушевлението от романтичната и приключенски настроена нова половинка не е умирало внезапно след първия сблъсък със суровата реалност? Четири.
Пътеката между „Не предпочиташ ли да не излезеш и да си останем двамата вечерта?“ до „Не съм те ударил, само те бутнах и ти падна на земята“ е по-кратка, отколкото бихме си представили, ако не сме вървели по нея.
И все пак, в периода между първата реплика и простото бутване винаги са налице сигнали, които да те насочат, че е време да си ходиш и да не се обръщаш повече. Взети поотделно, те изглеждат невинни, дори добронамерени, и често са точно такива. Но съвкупността им индикира опасност, която е по-добре да забележиш навреме. Защото да си тръгнеш не е късно никога. До деня, в който окончателно не стане невъзможно.
Ето някои реплики от самото начало на връзката, които сигнализират, че е възможно да последват проблеми в отношенията:
„Искам между нас да няма тайни“
Броят на предходните сексуални партньори, подробностите за развитието на стара връзка, отминалите грешки, студентските щуротии, детските травми и семейните проблеми, страховете на човек, или пък детайлните разкази какво точно си правил при всяко излизане навън, представляват част от интимната сфера на всеки от нас. При постепенното изграждане на доверие между партньорите, обикновено сами решаваме да споделим част от тях с човека до себе си.
Настойчивото и непреклонно желание за обсъждане на подобен род въпроси от негова страна обаче, е показателно за потенциална ревност извън границите на допустимото, както и за желание за твърде добро познаване на слабостите и уязвимите страни на половинката, които в даден момент да станат оръжие за психологически натиск върху нея. В право си да имаш тайни.
„Просто погледнах кой те търси. Всъщност кой точно е това?“
В право си и да бъдеш единственият човек, който е наясно с това кой и за какво го търси. Разбира се, не говорим за параноично криене на мобилните устройства и защита с десетки методи и пароли. Ако обаче забележиш нездрав интерес у партньора си към личните ти контакти, чатове и излизания, това алармира за болезнена несигурност, която може да се развие в много нездрава посока.
„Бившата ми разби сърцето“
Напълно възможно. И все пак приемайте с повишено внимание твърденията на човека до себе си, ако той е на мнение, че във всички негови връзки до момента вината винаги е идвала изцяло от отсрещната страна.
„Идвам да те изненадам“
Може да е много приятно да те очакват ненадейно пред офиса след края на тежък работен ден. Както и да дойдат да те посрещнат изненадващо от ваканция или след излизане в късните часове. Когато телефонът ти започне да звъни за безкрайно дълги разговори, защото му липсваш докато си навън с приятели, или изненадите се превърнат в честа неканена поява пред дома ти или във времето за личния ти социален кръг, е нужно да поговорите. И да помислиш.
„Защо се занимаваш с глупости?“
Безпогрешен сигнал, че отношенията ви носят рисков токсичен потенциал, са опитите за обезценяване на личността ти. За съжаление, понякога те е трудно отличими от добродушния вътрешен хумор между двама души. И все пак, не всеки твой навик или интерес може да бъде обект на шеги. Сексистки стереотипи, че надали разбираш от футбол и автомобили, снизходителни реплики за предпочитаната литература, музика или кино, недискретни намеци за кариерните ти избори, насмешка към хобитата ти и местата, които харесваш, пренебрежение към мнението ти по политически въпроси, неодобрение към стила ти на обличане или външния ти вид – всяко от тях поотделно може да се интерпретира просто като разлика в мненията. Но не бива да позволяваш на себе си да ги приемаш в съвкупност, още по-малко да ги повярваш. Чувството за собствена малоценност е сред основните причини, които задържат човек в нездравословни отношения с партньор, който се грижи периодично да го подхранва.
„Не го правиш като майка ми“
Малоценността се свързва корелативно с превъзходството на партньора и неговото обкръжение. Признак за токсична мъжественост е непрекъснатото желание „да те научи“, „да ти покаже“, да те вкара в единствения прав път – този, по който той или близките му правят нещата. А ако не се „вразумиш“ с добро, понякога се оказва, че има и други начини.
„Той очевидно иска секс с тебе“
За партньора със собственически чувства привличането съществува на редица фиктивни места – в колегиална среда, сред приятели, дори в магазина, от който редовно пазаруваш. Обикновено според него е обвързано изцяло със сексуални и експлоатационни намерения вместо с искрени и по-задълбочени преживявания на емоционално ниво. Той би предпочел да мислиш, че мъжете около теб виждат в теб единствено физически обект, а не някого, когото могат да харесват човешки, уважават приятелски или обичат романтично.
„Приятелките ти са неуважителни с теб“
Или пък ти завиждат за него. Или те пренебрегват. Същото се отнася и за семейството ти. Отдалечаването от близките ти хора е ключово за потенциалния насилник, защото отслабва подкрепата, която можеш да получиш, доверието ти в лица извън връзката ви, и засилва неговото влияние върху теб.
„Трябва да съм сигурен, че си в безопасност“
Грижата за безопасността ти може да се превърне в легитимен повод за непрекъснат контрол над всяка твоя крачка и действие. По този начин едновременно се задълбочава твоята изолация и обвързаност и постепенно се създава и увеличава усещането у теб, че не си достатъчно силна, способна или самостоятелна, че да умееш да се защитаваш сама. Включително и от него.
„Хайде да си имаме дете“
Всеки от желаещите да станат родители хора мечтае за момента от връзката си, в който тази тема ще дойде на дневен ред. За подобни определящи решения в живота на човек „правилният момент“ идва според строго индивидуална хронология, в която няма правилно или грешно – нито ако се случи два месеца след началото на отношенията, нито ако изминат десет години дотогава.
Прибързаното, ненавременно и едностранно настояване на партньора за съвместно заживяване, сключване на брак или родителство при липса на готовност или желание от твоя страна на този етап, демонстрират желание да те обвърже, да „финализира сделката“, да те постави в зависимост от себе си.
„Какво щеше да правиш без мен“
Когато смени крушката, когато напазарува и донесе тежки торби с продукти, когато ти купи лекарства против грип. Участието в домашни задължения и съдействието към партньора са напълно нормални ежедневни действия и за двамата души в една връзка. Не представляват постижение и не означават незаменяемост и изключителност. Всъщност, ако него го нямаше, щеше да свършиш тези неща сама или при нужда да помолиш за помощ приятели.
„По-добре аз да се оправям с финансите“
Създаването на материална зависимост е сред най-силните козове в ръцете на доминантния партньор. Извън общия бюджет за съвместни нужди на двойката или домакинството, е най-препоръчително всеки да разполага със собствените си пари. А настояването да се оттеглиш от работа, или предоставяш цялото или значителна част от възнаграждението си на грижите и управлението на човека до теб, за да не си слагаш излишни грижи на главата, само по себе си представлява форма на насилие.
„Олекваш в очите на другите, ако се оплакваш“
Съществува пословица, че където се оплачеш, след това не можеш да се похвалиш. Това не е истина. Напротив, откровените отношения между близки хора предполагат споделянето на всичко, за което имаш нужното доверие и желание. Характерно е за партньора насилник да държи да бъде представян в изкривено добра светлина извън стените на дома с вниманието и жестовете си към теб, но всички проблеми и конфликти между вас да бъдат спестявани като строго интимни. Когато ти се поставя ултиматум да мълчиш, е особено важно да говориш. Така би избегнала и хипотетичната бъдеща ситуация, в която да чуеш думите „Изненадан съм. Отношенията им бяха щастливи и хармонични, той я гледаше като принцеса. Никога не е споделяла да има проблеми.“
Дори в съвкупността си, всички тези знаци не винаги означават, че в даден момент от връзката ще последва физическо насилие. Остава въпросът би ли се чувствала комфортно до някого, който те третира така. Извън телесната повреда, домашното насилие приема също и психологически, сексуални или финансови форми. То се случва по-често във връзки със значителна интелектуална, материална или дори визуална неравнопоставеност в полза на който и да е от двамата партньори, както и в случаите, когато поне единият от тях е склонен към каквито и да било зависимости.
Ако си тръгнеш от токсична ситуация, няма да получиш всеобщо разбиране, нито безрезервна подкрепа. Вероятно ще е трудно да говориш по темата, или пък напротив, ще е трудно дори да мислиш за каквото и да било друго. Това няма значение. От дистанцията на времето никога не си казваш: „Дали не трябваше да потърпя още малко?“.
