Големите малки плюсове детето да израсне с куче

| от Лора Младенова |

Две червенобузи водни костенурки – женски, един брой канарче – мъжко, една риба – някаква, един котарак – чужд, няколко домашни растения – изсъхнали, едно цяло детство, пълно с напразни молби и увещания, и няколко възрастни години за колебания, аргументи, и контрааргументи, са делили мен от кучето.

Тази кратка инвентаризация на миналото не е съвсем изчерпателна, иначе би включвала също няколко калинки, две пилета на село, превърнати в чорба за първия ми учебен ден, и бая тръшкане и сълзи при гостувания на семейни приятелчета с атрактивни домашни любимци. Вярно, бленуваните животинки, за които завиждах, често издържаха около два месеца в съответния дом преди да ги преселят на двора на баба и дядо за по-широко, или пък изведнъж мистично да се окаже, че някой от родителите проявява неустановена алергия към тях. През 90-те май не се славехме като твърде отговорни стопани.

Преди кучето ми да дойде у дома, бях убедена, че ще последват моменти, в които да съжалявам за решението си – ще ме буди в ранни зори, ще дъвче обувки, ще пуска косми по килима, ще бързам да го извеждам вместо да се видя с приятели, ще лае нощем през прозореца, вторачено в празна точка от безкрая докато успее да ме подсети за всички хорър книги и филми, които някога съм знаела, ще харча неоправдано много пари от заплатата си за храна и играчки. Всичко това се сбъдна, освен частта със съжалението. Всеки от останалите аргументи обаче трябва да бъде внимателно обмислен и планиран преди покупката или осиновяването на животинче.

Като горд стопанин на една любима на всички деца по улицата пухкава госпожица, похъркваща в краката ми докато пиша това, осъзнавам, че не е нужно да появата на четириногия приятел да чака чак до порастването на човека. Дори е за препоръчване да не го направи. Всяко от малките чудеса, които кучето създава в живота на възрастния, е още по-значимо, въздействащо и вълнуващо, когато се случва с дете. Просто защото децата се впечатляват по-лесно и влагат повече искреност в своите емоции.

За отварянето на дома и сърцето за куче сме чували и виждали много клишета. Повечето от тях на практика не се развиват точно така, както в мечтите на децата.

Кучето няма да лежи свито на кравайче и с влажни очи в кошничка с пъстра панделка под коледната елха с очакване децата да се събудят. По-вероятно е да изяде панделката, да напишка някой от останалите подаръци и да събори коледното дърво с оглушителен трясък.

Крахът на пасторалната илюзия от холивудските празнични филми ежегодно става причина за рекордно високия брой изоставени животни непосредствено след новогодишната ваканция. Кучето не е тест дали младата двойка е готова за родителство, понеже живите същества не представляват демо версия или тестер на други такива. Кучето не учи и детето на отговорност – на отговорност, свързана с кучето го учат родителите и близките, или пък, още по-вероятно, си слагат на главата още няколко към вече съществуващите ежедневни грижи.

За безрезервната любов между човека и кучето няма да говоря, всяка такава ми се струва индивидуална и уникална. Нито пък за общоизвестните и безспорни преимущества на кучето като изграждането на по-висока самооценка, прекарването на повече активно време на открито, или развиването на повече социални умения. Има няколко неща, обаче, мънички, но важни, които забелязваш едва когато вече си близък приятел с домашния си любимец:

По-лесното ранно ставане

Спокойните домашни кучето се радват на дълбок и продължителен нощен сън, особено тогава, когато делят спално помещение с любимия си стопанин. Сутрешните часове обаче ги събуждат с желанието за хапване, тоалетна и разходка, не задължително в тази последователност. Стопанинът няма възможност да се успива дълго след този момент. Домашният любимец действително може и ще отмени родителя в необходимостта да повтаря неколкократно, че вече е време да се става за градина и училище. Денят започва по-безболезнено и щастливо, когато вместо с аларма, нерви и бързане, утрото стартира с развята опашка, мило скимтене и близване по носа. И за детето, и за майката.

Дълбок и сигурен нощен сън

Поради пресищането с информация от най-ранна възраст, засиленото присъствие на технологии в живота и все по-ускорената динамика на съвременния свят, все повече деца страдат от проблеми със съня. Равномерното похъркване на кучето наоколо и възможността да го погушкаш на дивана докато те приспиват с приказка, история, или кратък филм за лека нощ, чувствително помагат за отпускането на съзнанието и за душевното спокойствие на детето. Последното важи и в тийнейджърска възраст. Освен това, на кучето винаги може да се разчита да пази от демоните под леглото, или просто да остане в спалнята за компания вместо мама и татко, за да подпомогне прехода към самостоятелното заспиване.

По-подреден дом

С куче у дома, подреждането вече не е въпрос на приоритети и организация, а на необходимост. Кучето ще прояви интерес към любимите играчки и вещи на детето (както и към вашите), което автоматично води до отделяне на нужните от ненужните придобивки и притежания, и задължително систематизиране и прибиране на всичко, което иначе би се търкаляло безпризорно по паркета, килима и дивана. Нашумялата с минималистичните си съвети си за подреждане японка Мари Кондо – Конмари вероятно би се зарадвала да види трансформациите в жилищата и детските стаи, които настъпват почти мигновено след появата на кучето в дома.

Желание за стоене у дома

Детето и добре да живее, пораства, и навън излиза. И не че кучето е факторът, който ще го разубеди да настоява да иде на гости с преспиване, да си издейства първата дискотека, да избяга от час или да пробва нещо нередно, но почти със сигурност ще спести поне част от родителските неволи и терзания в тъмните часове от денонощието. За разлика от родителя, който рано или късно за кратко се превръща в антагонист в личната ни история, кучето винаги остава добрият стар приятел, който винаги ни чака и разбира. И затова тийнейджърът би си позволил да пропусне поне някое парти, за да не оставя най-близкото си същество без разходка и внимание, или просто защото с него се чувства по-комфортно, по-разбран и приет у дома.

Хармония в семейството

Нещо, което разбрах, след като моето куче се появи в живота ми, е че в присъствието на домашния любимец е почти невъзможно да се ядосаш и разкрещиш, както си трябва. А не съм от най-уравновесените, признавам. Със смешните муцуни и объркано помахващата опашка наоколо, семейните разправии изглеждат другояче. Не само че поведението на кучето препятства гнева, а и дори при наличието му, то провокира да не го проявяваш в крайна и грозна форма. И в ранните детски години, и в трудната тийнейджърска възраст, кучето е добър негласен медиатор в споровете между деца и родители. А такъв понякога е нужен, дори и в най-хармоничните семейства.

Невербален език

Отглеждането на куче е и неволен курс по усъвършенстване на меките умения. То няма как да каже как се чувства, а вас ще ви интересува. За да е добър стопанин и приятел, детето ще трябва да се научи от опит да разбира кога животното се чувства весело, ядосано или застрашено, кои негови жестове показват, че е болно, кое поведение на други животни сигнализира заплаха. Оттам нататък е по-лесно – и в училище, в университета, и на работа, и при срещи с нови хора, и дори ако трябва да попита сърдита госпожа зад гише къде в крайна сметка е „Информация“, щом не е тук, с три удивителни.

И едно клише: социализацията

Едва като стопанин на куче разбрах какво всъщност се има предвид под социализация. Това не е някаква ментална категория, с кучето се случва съвсем практически при това регулярно. Когато сте на разходка, общуването не пита интроверт или екстроверт си, говори ли ти се днес, означават ли тъмните очила и слушалките, че желаеш да бъдеш оставен на мира, и бързаш ли всъщност нанякъде. Средно всеки втори срещнат (може и да е всеки пети, ако кучето ти изглежда по-заплашително), иска да узнае как се казва и на колко е, каква точно порода е това и трудно ли се отглежда в домашни условия, с какво го храните, ще го кастрирате ли, защо каишката му е синя, и какво ли още не. Някои ще направят забележки откъде минаваш, някои ще опитат да критикуват дали изхвърляш след него, други ще настояват да те почерпят с нещо или директно ще сменят посоката, за да повървят с вас и да поприказвате още. О, да, всичко това те научава на много. Не само да нямаш притеснения в заговарянето на непознати и общуването с хора от всяка възраст, пол, социален статус и маниери, но и да успееш да казваш „не“ и да си тръгваш, когато това е наистина нужно. Кучето отваря личното пространство, и едновременно с това те мотивира да го затваряш при необходимост. А научаването на това в максимално ранна възраст улеснява много и спестява проблеми от всякакво естество в живота.

А какво ние можем да дадем на кучетата си, за да не бъдем класически безотговорни стопани, чийто любимец след кратко двоумене се озовава самотен на вилата, е тема за отделен разговор. Може би още по-обширна, може би още по-важна. Но и да знаем с какво се захващаме на първо време е достатъчно.

Още от Лора Младенова:

Като малка мечтаех да стана момче. Сега вече знам защо

„Не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря, нали?“

Системата ни убива. Прекрасно, но що е системата?

„…Умна си като за жена. Че и чувство за хумор имаш“

Традиционна сватба? Не, благодаря!

Как да научиш баба си да разпознава фалшиви новини

„Дали не трябваше да потърпя още малко?“

 
 


Повече информация Виж всички