„В“ като „Верно ли?“

| от Лора Младенова |

Иска ми се проблемите ни като общество наистина да се простираха до тези, на които отдаваме значение. Вероятно тогава не би било твърде трудно да седнем и да ги разрешим, кой знае.

Казвам го по повод на абсурда, поне за мен, да наблюдавам, как 30-40-годишни мъже и жени, някои от които, незнайно защо, се самоопределят като политици, се възмущават публично от детска книжка, насочена към сексуалното образование на 12-годишните момичета.

Свободата на словото, разделението на властите, икономическите проблеми, резолюция на ЕП за България, полицейското насилие, възможността за следващ локдаун, хомофобията, детската болница и други подобни дребнотемия действително бледнеят пред истинския проблем тук: какво ще прочетат невръстните девойки за своя месечен цикъл и своето тяло.

Все пак кой знае по-добре какво е нужно на едно 12-годишно момиче по отношение на тялото му от един мъж на средна възраст. Не цитирам Набоков, към чиито почитатели се причислявам. Но пак има нещо болно в това.

Въпросното апокрифно четиво се нарича „В като Вагина“ и е създадено от глобалната платформа за социално ангажирани креативни решения Fine Acts, с автори Светла Баева и Рая Раева. Екипът, който стои зад книгата, се стреми към това да адресира дефицита на сексуално образование и сексуална грамотност сред подрастващите у нас, нежеланата бременност и стереотипите по темите сред подрастващите. А само по себе си, това е една чудесна и необходима идея.

Учудващо, не съм тук, за да хваля четивото или тях. А също не съм и 12-годишно момиче. За сметка на това, когато бях, получих като подарък подобна книжка, спонсорирана от бранд дамски превръзки, или както се води максимално коректно за изразяване, хигиенни принадлежности за жени. Вътре не пишеше нещо, което да не знам. В училището ми имаше хора, които вече бяха правили секс, или поне така твърдяха. Беше престижно да твърдиш така. Прегледах съдържанието и на тази книжка. И тук не пише нещо, което тогава да не съм знаела.

Оттогава са изминали близо две десетилетия, а ние още живеем в лицемерие по отношение на секса – избираме си между фалшивото пуританство и вманиачаването в съвършения розов свят за всички.

Наричаме половите органи и действия или „оная работа“, „абе, нали знаеш“, „шушулка“, „пеперудка“, или пък другата крайност на зарзаватчийски обидни думи, които не са секси за прошепване между двама души нощем. Това афектира децата. Любопитно, между другото, тези деца откъде са дошли. Дали щъркелът ги е донесъл, дали Рон Джереми, или пък… Абе, нали знаеш.

Какво се случва докато сме заети с консервативната си и либерална пропаганда?

Средната възраст за първи сексуален контакт у нас е 14 години. Не защото на мен или на вас ви харесва, а защото е факт.

Хората мастурбират, повечето от тях волно или неволно започват в детска възраст. Не защото аз или вие ще си признаем, а защото е факт.

ЛГБТИ хората съществуват и почти винаги се сблъскват с отхвърляне и проблеми. Не защото на мен ми харесва да имат проблеми, а на някой ултимативен консерватор му харесва да има ЛГБТИ хора, а защото и това е факт.

Факт е и че всичката порнография на планетата се намира на един клик и максимум на една верификация с кредитна карта разстояние.

Факт е и че децата имат смартфон.

Факт е и че дори да са гледани под стъклен похлупак у дома, децата имат съученици.

Факт е, че нивата на сексуално предавани инфекции у нас са високи.

Факт, че Източна Европа стабилно държи първите места по нежелана бременност в Европа и България допринася за това.

Имам чувството, че от „Железният светилник“ насам не се е променило много в приоритетите. Какво ще кажат хората, Богу?

Основната опорна точка на критиците се състои в това, че сексуалното образование следва да бъде прерогатив на семейството и да започва оттам. Супер, аз съм съгласна. Значи родителите, които комуникират тези теми по адекватен начин с децата си, могат да бъдат една идея по-спокойни по отношение на цялото онлайн и попкултурно съдържание, което може да изкриви представите им по темата, пък било то дори и илюстрована книжка. Тези, които не го правят пък, противно на собствените си очаквания, не могат да накарат темата да изчезне, когато просто отварят очи, и мисля, че игрите на криеница с децата им, когато те са били тригодишни, би трябвало да са им доказали това.

Критиците са възмутени, че в книгата се поощрява като добра идея да опознаеш тялото си, да се ориентираш какво ти харесва и какво не, и да го комуникираш откровено с бъдещите си партньори. Ама вие сериозно ли? Верно ли? Ужасно, наистина. Завиждам им, че мисълта децата им да пораснат с нереалистични порнографски или социално наложени стереотипи по отношение на съгласието, на вида на собственото им тяло, или на това какви сексуални практики да практикуват, за да бъдат желани, ги притеснява по-малко. А на децата им не завиждам.

Възмутени са и от публичното признание за съществуването на ЛГБТИ хора. Любопитно ми е дали определянето на хомосексуалността като заболяване и девиация, медикаментозното му третиране, съществувало до преди десетилетия, или пък съвсем съвременните шествия срещу ЛГБТИ деца, им се струват по-добра идея. Аз наистина се надявам тези хора да нямат ЛГБТИ деца. Не заради тях, заради децата.

Темата за ПМС няма какво да коментирам. Не съм мъж представител на консервативна националистическа партия, че да я разбирам от първа ръка.

А сега за книжката – добра идея, темата наистина заслужава внимание. Не мисля, обаче, че ще предизвика кой знае какъв ефект, именно затова намирам скандализирането и ревностната защита за дребнотемия.

Първо, тя наистина не казва нищо ново. Вие откъде научихте за секса като деца, ама честно? Ама честно!?

Моите родители – от филма „Козият рог“, нищо че са го гледали през ключалката, защото не им е било позволено. Аз – от класа си в училище и от списания. Всеки знаеше кои канали сменят съдържанието след полунощ, и отличниците даже знаехме. Наистина, за децата на училищна възраст в момента, съществуването на секса не е някаква нова информация. Отново, не защото е готино да бъде така, а защото просто е така. Нов би могъл да бъде подходът към нея. А подходът на книжката като комуникационно средство и на тази книжка в частност ми се струва малко странен и малко надценен.

Поздравявам идеята да се разпространява онлайн безплатно. Така има шанс някой наистина да я прочете. Малко трудно ми е да си представя момиченце да се разхожда с книга на име „В като Вагина“ у дома, в училище, или някъде навън. Аз не бих, дори и сега не бих. Не защото намирам нещо срамно във факта, че съм жена, в секса, или във физиологичните особености на човешкото тяло, а защото не намирам за адекватно да ги развявам като знаме, съвсем буквално, както е на корицата. Има причини личният живот да се нарича личен, той предполага определена деликатност, според мен липсваща тук.

Говорейки за корицата, на мен тя не ми харесва. Месечният цикъл е важна, но тривиална част от живота на жената, и не е причина за развяване на флагове. Заложената в илюстрацията представа за външен вид е нереалистична. Силно одобрявам идеята за разчупване на устойчиво наложените представи за красота, но не разбирам и никога няма да разбера защо винаги е нужно да залитаме от едната в другата крайност.

Корицата е нереална, защото е непредставителна, и не всяко момиче ще успее да открие себе си в нея. Произволно избрана женска приятелска компания, за добро или за лошо, просто не изглежда така.


Искам да се спра на девойката с хиджаб, знаме с капка кръв, и бадж „Моето тяло, моите правила“. Знаете ли, ако девойка с хиджаб се появи в реалността със съответните атрибути, е много вероятно да не я очаква нищо добро, и това е ужасно, това е проблем, който се нуждае от реално адресиране. Ако нарисуваме, че не е така, няма да спре да бъде така.

Изобщо да си либерален, не е съвсем лесно. Желанието ти да застанеш зад правата на жените се блъска с желанието ти да твърдиш, че няма нецивилизовани общностни практики, а само различни култури.

Та затова понякога се ограничаваш да нарисуваш света толкова розов, колкото на теб ти се иска, и да живееш сякаш една картинка го е направила такъв. Но ако ще говорим с деца, трябва да го правим откровено и искрено. Когато говори за сексуалната ориентация или пък за „хората, които менструират“, съдържанието отново е заключено в пожелателния цветен балон на собствената си идеология, звучи прокламативно и всъщност не адресира съществуващите проблеми по темите, а по-скоро представата на авторите как трябва да изглежда ситуацията в своя перфектен вариант. Окей. Обаче това е лозунг.

Разбира се, най-правилно би било, и възмутените критици, и скептичната аз, или да си замълчим, или да предложим по-удачен вариант, понеже отстрани всеки може да управлява държава като едното нищо и да вкара гол на празна врата.

Ако съм аз, мисля, че просто не бих подходила към темата с книжка, в която малко или много имплементирам своите собствени визии по темата. И без това, на таргетираната възраст децата рядко приемат за авторитетен източник по сексуалните въпроси разните му учители и учебници. А книжката си е малко нещо помагало, поне на 12 години изглежда така. Децата имат свои авторитети, сред популярните лица, сред по-големите „готини деца“. Та бих помислила в посока доброволческа информационна кампания с участие на предварително идентифицирани и преминали обучение известни личности (ненавиждам думата „инфлуенсъри“ почти колкото думата „уебинар“!), и пълнолетни абитуриенти, които биха искали да седнат да поговорят за секса с децата, индивидуално или в малки групи, но ей така, диалогично, искрено, човешки, без лозунги и знамена.

Давам си сметка колко трудно е да споделяш собствените си предизвикателства и грешки в интимен план, но всъщност аз бих, ако това ще бъде от полза за някого. Затова и си мисля, че би имало и кой друг да се съгласи.

Някога, в училище, имахме подобна програма, свързана с наркотици и зависимости. Още си спомням разказаните от съвсем малко по-големи от нас бивши зависими лични истории. Понеже си говореха откровено с нас и нищо не ни спестиха. А и понеже бяха секси. Половината училище си падахме по някого от тях. Изненадващо, ако се приеме, че децата не са чували що е то секс, и опазил Бог, има риск да го научат от книжка.

 
 


Повече информация Виж всички