Имат ли плюсове плюс сайз моделите?

| от Лора Младенова |

Как я докарахме от Миранда (Кер), Адриана (Лима) и Алесандра (Амбросио) дотук? Над този въпрос възмутен Twitter потребител скубе виртуалните си коси при вида на плюс сайз модели на Victoria’s Secret. Разбира се, виновни са либералите. Искат да му наложат политически коректен стандарт за красота, да му кажат какво да харесва. Всъщност, нито в позицията му по темата, подкрепена от повечето коментатори, нито пък в съществуването и лансирането на плюс сайз модели, има нещо изключително учудващо или ново.

Да започнем оттам, че всички идеали за красота съществуват или са съществували, защото са били наложени в общественото съзнание. И противоестествено пристегнатите корсети на някогашната аристокрация, и смазващите норми за големина на женското стъпало в Далечния Изток, и цветните неепилирани хипита, и размъкнатата гръндж вълна в началото на 90-те, и ужасните тупирани унисекс емо прически, и отегченото лице и цветните коси, с които днешните почитателки на Били Айлиш в редиците на Генерация Z разочароват своите родители.

След всеки един от тези идеали на времето си някой някога е надничал укорително и цъкал с език, заел неодобрителна стойка с ръце на буквата „Ф“ около кръста. Не след дълго някой друг е въздишал след тях. Подозирам, че може би често дори е бил същият. Общото между моделите на Рубенс и Кейт Мос е това, че в ерата на всяка от тях някой е гледал с пренебрежение на визията на другата. Общото между Алесандра Амбросио и Соланж ван Доорн пък, освен красотата, е че нито феновете, нито критиците им някога ще приближат до тях на по-кратко разстояние от сферата на имагинерните си конфликти и идеали.

Всъщност плюс сайз моделите, представящи модните колекции за дами с тегло от нормата нагоре, даже не съществуват от вчера или онзи ден, нито пък от последното десетилетие, в което малко по малко наистина забранихме значителен процент от думите в речника и започнахме да се предизвикваме взаимно по повод разбиранията и предразсъдъците си. Работата на модните къщи с плюс сайз модели датира от 70-те години. Просто не се радва на толкова видимост. А не се радва на толкова видимост, защото към онзи момент маркетинг фокусът не е върху това. Не знам дали това е за добро, или за лошо. Знам само, че в първите години от новото хилядолетие не можех да си намеря дрехи в „нормален“ магазин, тежейки 45 килограма на ръст 170 см. И че 15 години и килограма по-късно и самочувствието, и гардеробът ми се чувстват далеч по-добре.

Няколко недалечни от ума аргументи относно плюс сайз и изобщо нетрадиционните за разбиранията ни модели (дали e за или против всеки може да прецени за себе си):

Просто маркетинг

Лансирането на различни идеали за красота не почива на каквито и да било социални, личностни или човешки аргументи. То не е нищо повече от бранд политика, зад която стои единствено базовата целесъобразност.

Колкото и лъскава, показна или умилителна да е платформата за корпоративна социална отговорност или комуникацията на която и да било компания, тя не е основният й предмет на дейност. А той е да продава. Да продава повече. Да стъпва на нови пазари. Да печели вниманието и предпочитанията на нови типове аудитория. И това се случва много по-лесно, когато им даде причина да се асоциират с нея и да се чувстват приети и харесвани. Колко точно чифтове от едно и също червено бельо можеш да продадеш на една и съща двойничка на Адриана Лима? Колко точно са двойничките на Адриана Лима? И колко точно клиенти губиш, ако стоиш завинаги с това мислене?

На фирмите не им пука дали сме щастливи. Понякога инвестираме повече в излишни покупки, когато не сме. Попитайте сто бранд мениджъри. Никой няма да ви каже, че е така, а всички ще го знаят пред себе си, ако са поне малко добри професионалисти. Измествайки фокуса на целевата си аудитория, компаниите, особено модните компании, не просто печелят нови клиенти, а действително изменят самооценката и разбиранията на вече спечелените.

За последното десетилетие моя приятелка с подчертан интерес към модата смени няколко визии и няколко различни гардероба, превръщайки се последователно от полуанорексичен модел, в мургава латино красавица, в скандално копие на Ники Минаж, в студена бизнес дама с токчета, и в усмихнато момиче спортен тип. MTV може да направи Топ 10 видеа по години с ролевите модели, които за тези отрязъци от времето са донесли точно тези типове излъчване. Трябва да се признае, тя беше много красива във всички свои фази. Днес си вярва далеч повече. И си купува далеч по-малко.

Оценка срещу самооценка

Говорейки за вярата в себе си, стигаме и до следващия аспект, който вече не е корпоративен, а практически отразяващ се върху личността.

Разнообразието от налагани концепции за външен вид всъщност влияе не толкова на околните, колкото на самия си респондент. При вида на човек с не толкова характерните като „нормални“ за корица на списание до момента ръст, тегло, цвят на кожата, пол или изобщо физически характеристики, е много по-вероятно да откриеш нещо от себе си в тях, отколкото да промениш от раз собствените си представи за чуждата красота.

Не е за да харесваме на другите – за да се харесваме на себе си е. Хубаво е да знаеш, че независимо как точно изглеждаш, може да облечеш секси бельо, да се снимаш професионално, или просто да се погледнеш в огледалото с усмивка. Хубаво е, защото е истина, а понякога я забравяме. Не казвам, че сме длъжни във всеки момент от ежедневието си да мислим за психологическото състояние на всеки онеправдан по някакъв начин човек на земята и за потенциалните му комплекси. Но казвам, отново от чиста целесъобразност, че когато не е комплексиран, човек се държи по-добре с другите. Независимо дали въпросният човек си ти, или този отсреща.

Здравословното

Основното знаме на честта, което развяваме, когато решим да се дърлим на визуална тема, е здравето. Теглото на плюс сайз моделите не било здравословно. Може. Ама то и теглото на анорексичните модели не било здравословно. Също може. Също така не е най-здравословното нещо и да прекарваш деня си пред екрана, за да водиш спорове в социалните мрежи. Нито за гърба, нито за очите, нито за нервите, нито за IQ-то ни. А и щом знаем толкова добре кое е полезно за здравето ни, значи какво ни се предлага отстрани не бива да ни тревожи. Изобщо, трогателната загриженост за чуждата физика изпира собствените ни стереотипи докато заблестят до някакъв бляскав флаг на морала, също както прането на пари прави с доходите от сивия сектор.

Предразсъдъци и предпочитания

В Щатите сигурно биха ме уволнили отвсякъде и сочили с пръст за това, което ще кажа, но мисля, че да имаш свои лични предразсъдъци е напълно в реда на нещата. Стига да не ги изповядваш като факти и навираш в очите на другите. Някога наричахме предразсъдъците , отнасящи се до лични пристрастия – предпочитания. Всеки от нас има пълното право да бъде привлечен от визията, която му допада – независимо дали се касае за пол, ръст, тегло, възраст, цвят на очите или косата, или в моя случай, за Гари Олдман.

Не си лош човек, ако не си привлечен от ниски момчета или високи момичета. Ако някой твърди обратното, е лицемер, защото и той самият би предпочел единия от всеки произволно избрани двама души на света, ако не знае за тях нищо повече от визуалните им характеристики.

Единственото, което разчупването на идеалите за красота може да промени, е да предразположи да се чувстваш окей с предпочитанията си и да ги признаваш пред себе си, без да се имаш за някаква грешка на социума. В един хармоничен свят би било напълно приемливо и Адриана Лима, и Соланж ван Доорн да бъдат признавани за хубави без да се сочим с пръст или възмущаваме по темата. И да се лъжем обратното, този свят още не е факт, но пък кой знае… Надявам се някога да бъде.

Заглавна снимка: Плюс-сайз моделът Соланж Ван Доорн на представянето на новата линия бельо на Victoria’s Secret и  For Love & Lemons / септември, 2019, Ню Йорк

 
 


Повече информация Виж всички