"Героят губи паметта си избирателно" и още обрати, които развалят всяка книга/филм/сериал
Дори харесвани автори понякога могат да те подведат със заглавието и разочароват със сюжета.
Точно това преживявам, докато се мъча с последните стотина страници от дистопичен роман от руски автор, когото принципно ценя.
В тази книга обаче той се дъни тотално с изобразяването на герои от женски пол - нещо, което съм забелязала, че принципно затруднява доста автори мъже.
Сюжетните слабости не са непривични дори и на като цяло стойностни автори. И не се случват само в литературата. Напротив: и киното, и сериалите също ги познават.
Особено тогава, когато се пишат, създават или заснемат нови и нови продължения или сезони на вече успешна поредица.
Понякога изглежда сякаш тези предистории, следистории, продължения на истории и странични разклонения на историята ще се правят, докато не откажат и последния зрител.
Слабите сюжети са като щастливите семейства според Толстой - всичките си приличат. Само читателите и зрителите са нещастни посвоему.
Ето някои от обратите или похватите, които могат да убият и най-хубавата история:
Умрелият всъщност е жив
Сигурно е било много неочаквано и оригинално, когато се е случило за първи път. И публиката вероятно много се е радвала да въздъхне с облекчение, че не е изгубила любимия си герой.
Когато обаче стане "изненада" във всеки втори сюжет, просто спира да е изненада, а се превръща във въздишка на разочарование.
Уж победеното зло във филмите на ужасите подава ръка изпод леглото на финала на филма и това вещае не друго, а по-слаба втора част.
В изкуството, както и в живота, не е зле да оставим мъртвите да почиват в мир и да си довършим историята другояче.
Ако нямаме какво повече да кажем без този герой, може би е по-добре да не казваме нищо.
Това всъщност е неговият брат близнак
Добрите и злите близнаци са класически похват в сапунените сериали и на практика само там подхождат.
Няма нужда да се чудиш защо твоят човек един път се държи така, а друг път - иначе. Авторът и сценаристът така са му казали.
Когато не искаш да възкресиш умрелия, но и рейтингът ти пада без ключов актьор, тогава отново може да дойде на помощ появата на близнак, за когото преди това не сме чували нито веднъж в продължение на 200 епизода.
"Баща ми беше майка"
Тази фраза от някакво непознато за мен смешно видео, което циркулира из мрежата, ми се е набила в главата като еталон за плоски интриги, базирани на роднинска връзка.
Героят с ужас разбира, че брат му не му е брат, за сметка на това обаче жена му всъщност му е братовчедка, а майка му е майка също и на антагониста в историята, но от друг баща, който в крайна сметка се оказва чичо им.
А аз с ужас разбирам, че трябва това да го чета още триста страници.
"Този всъщност е онзи" всъщност стои добре само в "Скуби Ду", където чудовището винаги излиза, че е луд учен със зли намерения.
Зачеването само с поглед
Като споменахме майки, забелязали ли сте колко лесно се забременява в литература, кино и сериали.
Човек би казал, че слабите сюжети могат да разрешат проблема с фертилността при всеки човек.
Героинята - тя например е дъщеря на зъл генерал начело на режима - случайно среща млад чорлав дисидент.
Срещата им се увенчава с неловка триминутна интимност и оттам насетне започва нейният житейски крах, когато разбира, че е "трудна".
Като цяло слабите истории се разпознават по това, че в тях има най-малко толкова бременности, колкото и сексуални контакти.
И - за да не го отделям в отделна точка, тъй като обикновено си вървят заедно - смъртността при раждане е изключително висока.
Светици и грешници
Няма да е кофти история, ако героите ѝ са пълнокръвни истински хора, които действат спрямо богатия си вътрешен свят, изграден внимателно и последователно от автора.
Такава история, дори и безинтересна сама по себе си, би си струвала четенето или гледането, защото човек се привързва към героите или ги антагонизира.
Кофти историите обаче имат празни герои.
Те са създадени не за да бъдат личности, а за да може авторът чрез тях да си каже това, което си е наумил.
Злата свекърва, пропадналият син, срамежливият интелектуалец, греховната красавица и алчният милионер нямат никакви други човешки качества освен това да са зла, пропаднал, срамежлив, греховна и алчен.
Монологът на злодея
След два часа екранно време или след 400 страници повествование гениалният антагонист, който до момента е заблуждавал успешно детективи, полицаи и супер герои, решава, че е време "да си каже".
Тъкмо е заловил последната си и най-важна жертва и решава да обясни в детайли както целия си пъклен план, така и тъжното си детство, което го е мотивирало да стане лош.
Тъкмо да даде време на спасителните отряди да оправят нещата.
Deus Ex Machina
Невъзможно е да не споменем може би най-древния еталон за лоша развръзка.
Всичко изглежда тотално безнадеждно и заплетено, ти самият тръпнеш да разбереш какви ли изненади е предвидил за теб авторът след такава сложна история... И изведнъж някой казва "Хей, ами защо не направим една машина на времето?".
Ами, да бе, как не се сетихме по-рано наистина?
Обрат в обрата в обрата
След часове емоционално натрупване най-сетне разбираш кой е мистериозният лош в историята.
Обаче тя не свършва, защото... изненада, всъщност не е той, а друг, който контролира него! Той на свой ред се оказва само маша в ръцете на трети, още по-страшен злодей.
Накрая зрителят или читателят започват да се чувстват сякаш белят лукова глава от слоевете ѝ и тотално губят интерес да разберат къде се крият злите сили в крайна сметка.
Всички се познават отпреди
Героите се оказват някак свързани още преди началото на историята (училище, детство, роднини, стари приятелства, минали връзки), сякаш светът е едно малко село, а зрителите са гости на сватба в Айдемир.
Този сюжет се навързва чудесно с възкресени мъртъвци и изгубени роднини.
Все пак колко по-сърцераздирателно от това злодеят да се окаже брат ти, когото мислиш за мъртъв, а също така мъртвата ти любима сега да е неговата жена, но да не те е предала, а просто да излезе, че е нейната близначка.
Героят губи паметта си избирателно
Цялата интрига се върти около това, че той отказва да повярва в очевидни взаимовръзки, защото не ги помни.
Но пък удобно си ги припомня в първия възможен момент, когато дойде време сюжетът да се разплете.
И точно тогава се случва много напрегнат обрат, от който косата ти настръхва. Но после излиза, че това е било фалшив спомен. Или пък героят е сънувал.
Разбира се, картотеката с лоши сценарии не свършва тук, но текстът, за разлика от лошите сериали, все някога трябва да приключи.
Ако срещнете някой от посочените тук сюжети, не се и съмнявайте, че след него ще следват още и секс заради самия секс без роля в историята, любовен триъгълник колкото да има, победа на доброто над злото със силата на любовта и позитивното мислене, таен дневник, който ще обясни цялата история, и технически гений, който ще хакне цялата система за 40 секунди...
