„…Умна си като за жена. Че и чувство за хумор имаш“

| от Лора Младенова |

На въпрос как се справя толкова успешно със създаването на силни и разнообразни женски персонажи, фентъзи писателят Джордж Р. Р. Мартин отговаря: „Знаете ли… Аз винаги съм намирал жените за хора.“

Преди дни си спомням с известна носталгия за тези негови думи, докато участвам в забавна дискусия в рамките на многохилядна развлекателна фен общност, където членувам.

Диалогът се фокусира върху най-абсурдните класически начини да заговорим непознато момиче онлайн. Оказва се, че почти всяка от хилядите участнички, а и немалко от мъжете, имат много повече от една случка, с която да допринесат за пъстротата на разговора.

Старата mIRC класика „zdr kp asl pls” далеч не си е отишла заедно с оставането на някогашния популярен чат руум в историята. Но пък тя май е най-невинната и глуповато-детинска реплика от разменените. Дори и тогава, когато официалният език на претърпяната свалка не е шкльокавицата, а пощенската кутия на съответния дамски профил не е обременена с непоискан портрет на полови органи.

Какво се случва?

При неполучаване на желания отговор, думите: „Здравей, много те харесвам. Ще бъда много добър с теб. Защо не пишеш, коте, тук ли си?“ за часове опровергават себе си, прераствайки в: „Що само ме сийнваш, ма? Аман от надути… (тук изберете произволна обида)“, последвано от разкаяние: „Здравей. Извинявай, че така избухнах. Ще излезеш ли все пак с мен?“.

Обещания за либерално отношение: „О, няма проблем, че си имаш приятел/ка, аз не съм ревнив“ се разнообразяват с риторични въпроси: „Добре, а ако си лесбийка, не искаш ли тройка? А и как пък знаеш, че си, ако не си опитала с мъж?“.

Саморекламата се заключва между размера на члена и цената на автомобила. Молбите за изпращане на гола снимка се преплитат с оплакване, че не са останали свестни, консервативни жени. „Но пък ти ми изглежда свястна“, завива авторът, „затова реших да ти пиша, от к*рви ми е омръзнало“.

Закачливите шеги са познати до болка: „Ооо, адвокатка, ако ме съдят за сексуален тормоз, ще ме защитаваш ли в съда?“, и, разбира се, онези вечните, за жената, която трябва да умее 70 неща, и жената, която няма как да е 100% вегетарианка.

Комплиментите са изтъркани – красиви ангелчета падат от небето и се удрят, та се нуждаят от целувка; профилната снимка не е за хора със слаби сърца, буди любопитство какво има под хубавата рокличка. Понякога се проявява великодушие – той принципно не харесва руси жени, момичетата с татуировки не са му по вкуса, но конкретно теб е нямало как да не те забележи. И деликатност се обещава, предимно от хората със семейни профилни снимки: „Здравей, търсиш ли забавление? Аз съм много дискретен.“

Ако обаче разговорът стартира културно и възпитано, а авторовата мишена се излъже да отговори и да завърже диалог, често следва истински интригуващата част. Похвалните коментари за личността й: „Не мога да повярвам, че мацка (хей, тази дума не остана ли в чалгата през 90-те) разбира от футбол и политика.“; „Умна си като за жена. Даже имаш и чувство за хумор.“ ; „Еха, очаквах да се интересуваш само от грим и СПА…” .

Друг път пък идва време за учудването. Как така имаш мъже приятели? Те 100% си падат по теб и тайничко се надяват поне да спят с теб.

Нищо ново под слънцето, но мащабите и пълната идентичност между коментарите и историите, които прочетох във форума, ми показа, че инцидентните нелицеприятни включвания индикират далеч по-широко разпространена практика, отколкото всъщност си представях.

Какво толкова, съм си казвала винаги в подобни ситуации, просто ще игнорирам. Така и правя. Не е като да липсват цивилизовани мъже за истински приятен диалог наоколо.

Всъщност, споделяла съм пред някои от близките си момчета за подобни куриозни случки. Никой от тях ни най-малко не ги толерира. Напротив. Шокираната реакция, обаче, почти винаги е една и съща: „Леле, ужас… Какви хора познаваш ти?“ Хей, аз не познавам тези хора. Не ги търся, нито провокирам.

Всъщност, напомня ми за редица аспекти от полученото на обществено ниво възпитание, с което момичетата от нашето иначе либерално поколение сме израснали.

Да не се обличаме предизвикателно, за да не привличаме нежелано внимание и да не оставим погрешни впечатления (никой не казва това на мъжете, когато им се ходи без тениска в летните горещини).

Да нямаме твърде много партньори, защото никой няма да ни хареса за „нещо по-сериозно“.

Да не си съсипваме кожата и косата с татуси, боя или грим, за да не изглеждаме като някакви „кифли“ пред хората.

Да не ходим с гол кръст, ще ни настинат яйчниците.

Да не се прибираме сами по тъмни улици, но и да внимаваме кой ни изпраща.

Да не прекаляваме с коктейлите в нова компания.

Да не се заговаряме с непознати.

Да избягваме двусмислените шеги.

Да не пушим по улицата, грозно е за жена.

Да не говорим високо, не отива на дама.

Да не пием бири по пейки с момчетата, не сме някакви мъжкарани.

Да не сме в първите редици по протести, там не е място за жени.

Да помагаме вкъщи, някой ден като домакини трябва да сме научени.

Да си изберем женска професия, спокойна, сигурна, за да го съчетаем с майчинството и другите задължения.

Да пътуваме само в смесена компания, за да не изпратим грешно послание на хората. Хората, хората, хората… Сякаш ние не принадлежим към хората. А хората… Те мога да ни изнасилят, да ни изоставят, да ни игнорират. Ако ние не сме се държали правилно.

Не че е красиво да се говори на висок глас, безопасно – да се прибереш с напълно непознат, или пък здравословно – да се пуши по улицата. Но тези постулати важат за всички нас, хората, не само за жените.

И дали всъщност една от причините за константното нежелание внимание не е, че някъде тук, между нас, има момичета, които откликват на него и го приемат за положително?

Дали пораснали с едностранното вменяване на вина, някои от нас не се научаваме да се примиряваме с едно несъществуващо положение, и да повярваме, че е комплимент да бъдеш умен и забавен? Комплимент… Като за жена.

Още от Лора Младенова:

„Я, всички по-тъмнозелени да слязат да бутат автобуса“

Традиционна сватба? Не, благодаря!

Как да научиш баба си да разпознава фалшиви новини

Как са защитени децата при грозни сцени между родителите?

„Дали не трябваше да потърпя още малко?“

„Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация

Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно

Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете

Защо няма да покрепя Черноморския туризъм

Мъжете, които мразеха жените – сред тях ли е Джордан Питърсън?

 
 


Повече информация Виж всички