„Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация

| от Лора Младенова |

На пръв поглед кърменето е естествен и прост процес. Поне така изглежда в съпоставка с всички избори и стъпки, които бъдещата или млада майка трябва да предприеме във връзка с раждането и първите месеци от отглеждането на своето дете.

Здравословният начин на живот по време на бременността, изборът на най-подходящия начин на раждане, здравното заведение, лекарският екип, бъдещият педиатър, излизането в майчинство или бащинство, преминаването през всички административни формалности, първото легълце, първата количка, първите дрешки, отношенията на подкрепа, безразличие или изисквания от близки роднини, температурата в стаята, коликите, графикът за сън и хранене, методите на приспиване и говорене, дори споровете за име или спазването на празничните традиции при поява на бебето на бял свят – всяка голяма и малка подробност от момента на зачеване поне до приема в детска ясла или градина изисква информирано решение, увереност и последователност.

Както и да постъпиш за всяко едно от тези неща, винаги ще се намери кой да ти каже, че го правиш погрешно. Така е и с кърменето.

Макар и неизменна част от човешката природа, то също става обект на редица спорове във връзка с начина, графика, продължителността, захранването, понякога дори и с мястото, където се случва. Съгласно статистика, едва два месеца след раждането, жените, които кърмят у нас, са едва малко повече от 20%.

„В света, в който живеем днес, с всички източници на различна и противоречива информация, при цялото сравняване и съпоставяне между младите майки, и с всички теми обект на mom-shaming, изграждането на адекватно отношение към кърменето и стратегия за справянето с процеса, се оказва предизвикателство“, споделя с нас Вики.

Преди месеци тя е станала родител за пръв път и вярва, че е полезно за майките да бъдат откровени една с друга по отношение на опита си при бременността, раждането и отглеждането на своето дете, да не се страхуват да обсъдят притесненията или грешките си и да препоръчват успешните си решения и стратегии. Именно тази откровеност и задълбоченото предварително проучване й помагат да подходи адекватно и към кърменето на детето си.

„Има въпроси, чието разрешаване можеш да отложиш, но темата с кърменето не е сред тях.“, категорична е тя.

„Първите часове и дни след раждането са колкото щастливи, толкова и стресови. Всичко се променя рязко и бързо, чувстваш се подвластна на взрив от емоции, а все още изпитваш и физическа болка. Ако можеш да се забавиш с умения като това как да преобуваш ританки, то при храненето няма как да отлагаш. Може да прозвучи клиширано, но за да се получи с кърменето, от най-съществено значение е да имаш вътрешна мотивация. При липсата й имаш шанс дори съветите на най-опитните консултанти да не помогнат.“

Всъщност здравните заведения у нас, които предлагат съдействието на консултант по кърмене на родилките, са единици. Родилното отделение на Вики не е сред тях и броени часове след раждането младите майки се изправят сами пред предизвикателството с първото хранене.

За значителна част от жените с първо дете това се оказва проблем.

„Радвам се, че отидох в родилното с тефтер с предварителни записки на базата на книги, курсове и видео материали, за да мога в цялата суматоха да се ориентирам в удачните пози за хранене и сигналите за глад и съответно за нахранване при детето.“, разказва майката.

Проблемите, които възникват при немалко родилки по повод първото хранене на бебето, се дължат на няколко основни фактора.

Наред с липсата на предварителна информация или съдействие, това да могат да бъдат стресът, породен у самото дете при преживяването на травматично раждане, вслушването в противоречиви, безполезни или остарели съвети от неспециалисти, бавенето на първия контакт между майката и новороденото, преждевременното прехвърляне към адаптирано мляко при наличие на първоначални затруднения.

Макар и бебетата да притежават вроден инстинкт за сукане, чисто физически приемът на адаптирано мляко от шише е по-лесен за тях и при ранно привикване с него храненето от гърда в последствие се оказва истинско предизвикателство.

Противно на разпространеното у нас схващане, липсата на кърма у майката рядко е реалният проблем, извън случаите когато тя е породена от тежко клинично състояние. Най-често истинският проблем е друг и навременната консултация с експерт по кърмене може да помогне за идентифицираното и елиминирането му.

Именно първите хранения са от изключителна важност за връзката между майката и бебето и за придобиването на имунитет.

В случай че раждането е протекло без усложнения, няма причина детето да е отделено от майка си в продължение на повече от 2-3 часа след това, когато то вече изпитва и физически глад.

Първото мляко, което новороденото приема при кърмене, се нарича коластра и съдържа едни от най-ключовите за растежа и за естественото противодействие на болестотворни микроорганизми вещества, сред които имуноглобулини, лактоферин, растежни фактори, антитела, богати на пролин пептиди, витамини, минерали, ензими, аминокиселини.

Независимо от типа раждане отделянето на коластра от организма следва да започне при отстраняването на плацентата.

Количеството коластра е ограничено, но достатъчно за засищането и за развитието на детето. При насърчаването на хранене от шише този значим етап се пропуска. Въпреки това, Вики разказва, че близо две трети от майките в нейното родилно отделение са окуражени от медиците да се ориентират към такъв тип хранене, ако бебето не засуче веднага.

До 3-4 дни след раждането количеството мляко в гърдите на майката се увеличава. Ако липсва естествен процес на кърмене или на изпомпване на млякото чрез помощни средства, това причинява физически дискомфорт и болка и може да доведе до възпалението мастит, което изисква антибиотично лечение.

След изписването от здравното заведение, започват и обичайните дилеми, които стоят пред повечето млади майки. Ето и основните сред тях:

Приемът на вода

По този въпрос мненията на българските педиатри на Световната здравна организация се разминават.

Официалната позиция на лекарите у нас е, че на детето следва да се предлага вода, но да бъде насилвано да я пие, в случай че отказва.

Повечето сред нас сме приемали вода като бебета, независимо на какви позиции стоим по тази тема към момента.

Според препоръките СЗО обаче даването на вода трябва да се избягва до шестия месец от развитието на детето. Това е така по няколко причини. Водата съставлява 90% от съдържанието на кърмата, освен това бъбреците и пикочната система при новородените все още не са напълно развити и могат да бъдат натоварени при допълнителен прием на вода. Водата води и до по-малко нужда от сукане, което с времето намалява количеството на произвежданата от организма на майката кърма.

Пиенето от шише

Макар този въпрос да стои на дневен ред още в родилното отделение, последиците от взимането на такова решение съпътстват майката и детето дълго след изписването. В случай че бебето привикне към далеч по-лесното пиене от шише, съществува риск то изобщо да откаже да суче. В тази ситуация майката следва да премине към изцеждане с помпа и даване на кърма от шише.

Много родилки определят този процес като неприятен и трудоемък, а извън това той ограничава силната емоционална връзка, която се изгражда между жената и бебето й по време на кърменето. В случай че се спрат трайно на варианта с даване директно на адаптирано мляко, днес неговата формула е далеч по-усъвършенствана в сравнение с първоначалния продукт, предназначен за недоносени, незасукващи или недохранени деца, който е бил с високо съдържание на нишесте.

Някои от старите митове, като този за доближаването на козето мляко до състава на човешката кърма, са разбити от съвременната медицина и днес адаптираното мляко представлява достатъчно удачна опция за жените, които нямат възможност или желание да кърмят, но все пак не се препокрива напълно с положителния ефект от естествената кърма.

Храненето по график

Друг спор, който съществува сред младите родители, е дали е по-добре да се изгражда почасов режим на хранене за детето, или то бъде кърмено „при поискване“.

При възможност от страна на майката и при липса на проблем с нежелание за хранене от страна на детето, консултантите по кърмене препоръчват втората опция като по-естествена и целесъобразна за първите месеци от живота на бебето. Събуждането на спящото дете за хранене може да създаде у него несигурност или стрес.

Вики признава, че в началото кърменето отнема около пет часа дневно и може да се окаже доста изморително, затова съобразяването с биологичния часовник на детето дава възможност и за нея самата да се справя с останалите задължения от майчинството, да почива и да му отделя цялото нужно пълноценно внимание, когато е будно.

Продължителността на кърменето

И до днес в обществото съществува известна стигма върху кърменето, което се определя като твърде дълго. Реплики от порядъка на „До първи клас ли мислиш да го кърмиш?“, или „Не е редно, след като вече има зъби“, демотивират много майки и ги подтикват да започнат захранването и отбиването на детето преждевременно, преди процесът на кърмене да спре да бъде удовлетворяващ едновременно за майката и бебето. В това отношение обаче не следва да бъде даван друг съвет освен „Не давайте непоискани съвети!“.

Всъщност всяко от решенията по изложените по-горе въпроси е напълно индивидуално. Най-полезно и за двете страни е, когато то се случва аргументирано и съобразено с нуждите на детето и личността на майката. Ако съществуват въпроси, по които да няма само едно правилно мнение, то има нещо, което е единодушно погрешно, и то е стигматизирането на дадени родителски избори по не безспорни теми. Нека само си спомним, че едва преди няколко години въпросът с кърменето на обществено място се възприемаше като дискусионен и проблемен, при все че стои единствено като решение единствено в личните възгледи на майката.

А по отношение на наистина нужните съвети, днес съществуват редица полезни алтернативи. Сред тях са както дебелите книги, така и специализираните родителски платформи, блогове, канали и приложения, семинарите за бъдещи майки, някои от които дори безплатни, и не на последно място – консултантите по кърмене.

Към момента в България тази услуга се предлага от около 10 сертифицирани специалисти, които компенсират малкия за момента брой на експертите с доста гъвкави възможности за лична или онлайн среща, дори домашно посещение. У нас функционират и две неправителствени организации, фокусирани конкретно върху подпомагането на кърмещи майки и разширяването на информираността по въпроса – Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ и „Ла Лече Лига“.

Защото още нещо е безспорно – адекватната информираност и аргументираните решения могат единствено да помогнат на бъдещата и на младата майка.