Яна Монева е психолог и психотерапевт с над 22 години опит.
Практиката ѝ е свързана с работата с травми, панически атаки, депресия, екзистенциални ситуативни личностови кризи и психосоматика. Има магистратури по клинична психология, социална и политическа психология както и магистратура по детска и възрастова (генетична) психология.
В работата си тя използва методите на юнгиански ориентираната терапия, която търси отговори на въпросите как несъзнаваното влияе върху съзнанието, как се проявява в сънищата и как може да бъде използвано за развитието на личността.
В края на краищата, целта е да станем цялостни, уникални, успешни и балансирани личности, а сънищата, колкото и невероятно да изглежда за скептиците, могат да ни помогнат да разберем много както за себе си, така и за пътя, който ни предстои.
Ето какво ни разказа Яна Монева за Царството на съня и неговите тайни:
Откъде идват и къде ни водят сънищата?
Сънищата идват от нашето несъзнавано. Както имаме съзнание, така имаме и несъзнавана част, в която е складирано цялото ни минало нашето и на предците, там е всичко травматично или тайно, което изтласкваме за да не го мислим.
Вечер, когато се потопим в царството на нощта, всичко това изплува.
Царството на сънищата в гръцката митология е царството на Хипнос, брат на Танатус (бога на смъртта).
Древните гърци смятали, че Зевс с помощта на сина му Морфей и Хермес (вестоносеца) ни изпраща послания чрез сънищата. Харесвам картината, в която Морфей спи на абаносово легло, обграден от макове, и понякога влиза в сънищата на хората с различен човешки образ, за да им каже нещо.
Ако Морфей влиза в сънищата на хората, Хермес излиза от тях, за да им донесе писмо от душата- някакъв спомен за съня.
И сега, ако се върнем на психологическо ниво, още Фройд казва, че сънищата са "царският път към душата".
Юнг добавя, че сънищата имат много важна функция - да ни придвижат по пътя на това да разбираме повече себе си и скритите си части, а така и да вървим и към индивидуация ( процеса на ставане и изразяване на себе си повече.)
Над сънищата ние нямаме власт.
Не всички сънища имат дълбок и личен смисъл. Някой са компенсаторни.
Ако съм имал тежък ден и съм много стресиран, може да сънувам розов сън с който несъзнаваното да ме разтовари от това напрежение, ако съм много наивен в реалността може да сънувам някой кошмар, който да ме разтърси за да съм по-бдителен.
Понякога в сънищата влизат части от деня - като да го про-сънуваме наново, за да го приемем и смелим.
Истински важните сънища са тези, за които имаме усещането, че ни казват нещо важно или ни оставят със силна емоция - тях ние наричаме нуминозни и психоанализата се опитва да ги разгадае.
Интересни и знаково важни са и повтарящите се сънища - те са като рефрен на душата, че пак попадаме в нещо и реагираме по същия начин, очаквайки да се случи нещо различно.
Хората, често мислят за сънищата и като за пророчества и това ги кара да се страхуват. Истината е, че това е много рядко. Само 1 процент от сънищата ни са пророчески.
Вярно ли е, че жените сънуват "по-интуитивно"? Има ли разлика между мъжките и женските сънища?
Не мисля, че има такова нещо.
Има мъже, които са много интуитивни, както и жени, които са по-рационални.
Сънищата на всеки имат личен характер и са подписани от неговия живот, понякога и от живота на предците.
Понякога носят и колективен характер, очертавайки някакви колективни процеси.
Примерно, преди Втората световна война психоаналитикът Юнг забелязва, че в сънищата на пациентите му (тук ще отбележа - и жени, и мъже) започват да се появяват апокалиптични сцени с много кръв.
Има ли универсален начин за тълкуване на сънища? Съществуват ли повтарящи се, валидни за всички символи и можем ли сами да анализираме сънищата си?
Няма универсален начин за тълкуване на сънищата, както няма и универсални хора, и точно затова е интересно.
Сънят е поезия, пълна с метафори. Извън психичната и обективна реалност на сънуващия, си остава приказка, но ако се влезе в детайли и се изследват асоциациите на човека, ако тези детайли се свържат с живота му и това, което му се случва, изскачат невероятни неща.
Има разбира се много символи - неща, в които всеки може да се разпознае. До голяма степен те са общи, но има значение и за конкретния човек какъв смисъл носят.
Символът обединява противоположности и противоречиви неща.
Има ли наистина хора, които не сънуват?
Всички всяка нощ сънуваме. Ако се събудим веднага след Рен фазата, която е фазата на бързите очни движения и сънуването, може да помним съня. Но ако е по време на нея или преди - забравяме и нямаме спомен.
При всички случаи няма хора, които не сънуват. Сънуваме по няколко пъти на нощ, друг е въпросът дали помним и дали това има смисъл за нас и ни е интересно да го помислим какво ни казва.
Кои сънища не трябва да игнорираме никога - дори да ни изглеждат странни или нелепи?
Човек не бива да игнорира сънища, които има чувството че му казват нещо и му носят много силна емоция, като си ги спомни. Те са тези, които наистина искат да влязат в съзнанието ни и да бъдат разгадани.
Сънищата могат да покажат много. Те винаги са една карта на това, къде сме и какво преживяваме.
Понякога в тях има знаци, които носят информация за травма и болка, друг път могат и да лекуват. Лекуват, когато успеем да ги разберем на едно не рационално, а преживелищно ниво.
Често това се случва пост фактум. Със сигурност, някой сънища имат характера да лекуват и да балансират.
Доколко можем да вярваме на сънищата си?
Човек е това, в което вярва - ще перифразирам, но както казва един поет Иван Методиев: "Най-сигурната смърт е да не вярваш в нищо".
Променят ли се сънищата през различните етапи на живота? Еднакво ли сънуваме на 20 и на 50 години?
Интересен е този въпрос. Мисля, че да.
Сънищата растат с нас и се променят - и темите, и символите в тях.
Когато някакъв символ се появява в нашия сън през годините, той е там, защото значи нещо точно определено и го носи отново като тема.
Човешкото развитие е спирала, често се оказваме пак там където сме били, но по нов начин, ако сме пораснали емоционално и зряло.
Разкажи за най-силният, впечатляващ или трансформиращ сън, който е променил живота на твой клиент?
Има невероятни сънища, които ми носят пациентите.
Първият появил се сън в терапията е един от най-важните - ние го наричаме "инициален". Той дава карта какво преживява човека, с какво идва и по отношение на какво да бъдем внимателни. Може дори в него да има и прогноза.
Някой сънища изглеждат семпли, но зад тях се отварят пещери от емоции, спомени и препратки.
Не бих споделила сега сън на пациент, защото ми е струва лично и трябва да разкажа нещо и от личната му история за да го обясня, но ще споделя нещо от мой сън.
Имам повтарящ се сън, който съм забелязала, че сънувам, когато идва някаква промяна за мен в чисто личен смисъл по темата за идентичността - в някакъв опит трябва да си отговоря коя съм каква съм като човек, и какво искам.
Тогава сънувам обичайно, че пътувам, трябва да мина граница и си губя документите или чантата с тях, и трябва да обясня коя съм.
С годините, откакто го разгадах, все по-рядко го сънувам. Той идва като да ми напомни пак колко е важно да сме себе си.
