10 неща, които изискваме от децата, а и ние не можем

| от Владимир Вълков |

Интересни сме родителите. Изискванията ни към децата нямат край. Дали защото така ни се струва редно, дали защото искаме да станат по-добри и щастливи от нас, дали защото искаме да им покажем колко ни пука за тях. Но не е честно някак. Ако ние не сме способни да ги изпълняваме тези изисквания, дето сме възрастни и можем едва ли не всичко, какво искаме от децата тогава?!

Не искам да кажа, че сме лицемерни към децата. Това е ясно. Нито се опитвам да кажа, че не трябва да ги учим на правила, самостоятелност и морал. Това е важно. Опитвам се да кажа – ако може да сме малко по-търпеливи и по-малко сурови. Ако можем. Вместо постоянно да искаме от тях неща като:

Да не лъжат

Или поне нас. А ние имаме право да ги лъжем за тяхно добро, нали? И за Дядо Коледа, и за щъркела, и че няма да боли при взимане на кръв, и че глътнатата дъвка слепва червата. И изобщо, нашите лъжи са все благодорни, бели и за хубаво.

Какво да правим, когато детето лъже

Да се фокусират

Бъдете честни и кажете – това не е ли проблем на почти всеки човек в този така наречен забързан свят, в който живеем? Колко пъти сте решавали да погледнете в телефона си за колко е часът или само за да видите мейла, заради който е титнала нотификацията. И да се усетите как вече двадесет минути се ровите във Фейсбук, а нито сте видели колко е часът, нито мейла все още.

Да знаят къде им е другият чорап

Щото пък ние много знаем… То това им е работата на чорапите – да не стоят по двойки.

Да не обиждат

Децата никога не биха обидили други деца, учители, вас или баба/дядо си, ако не знаеха как става това. Защото те тези думички ги научават от нас, големите. А много често и директно от родителите.

Да се хранят здравословно

Насилваме децата да си изяждат морковите/броколите/плодовете/супата. А след като заспят вадим сладоледа, шоколадите и чипса и се тъпчем пред телевизора. Познато ви е, разбира се. Децата не са тъпи, в повечето случаи знаят какво правите. Добре, а през деня ние, родителите храним ли се здравословно? Или няма нужда да даваме личен пример за това, което изискваме от малките, защото като сме били деца, сме се хранили здравословно, пък те като пораснат, нека да тъпчат като нас банички, бургери и пици, няма проблем. Ама сега да ядат само каквото ние им кажем, нали.

Да се сещат да пият вода по-често

Подобно на горното. Като ни хванат работните задачи и домашните ангажименти, може да не се сетим половин ден да пием вода. Ами те и децата като се заиграят – е същото. Нищо, че нашите неща са уж по-важни.

Да си оправят стаята

Това е едно доста трудно за усвояване от децата задължение. Просто защото за тях стаята си е супер и така. И трябва не само да се учат да си я оправят, но и да схванат какво значи мръсно и неоправено, защото техните критерии са други. А ние, родителите, с оправдания, че сме изморени и т.п. дали не прилагаме двоен аршин? Само да питам – как изглежда жилището, когато не очаквате гости сравнено с когато гостите са дошли? Дали само децата са виновни за бъркотията? А спалнята ви винаги е с изопнати чаршафи и прибрани дрехи?!

Да казват „благодаря“, „моля“ и „извинявай“

Да, супер е да използват винаги при нужда тези вълшебни думички. А ние? Използваме ли ги винаги в съответните ситуации към децата си? А казваме ли ги на неучтивия продавач? На изпреварилия ни неправомерно в трафика тъпак? Или на киселата лелка зад гишето? (Да, да, те си го заслужават, няма общо, нали!?)

Да не си лепят сополите на таблата на кревата

Не бързайте да казвате, че вие не го правите. А си представете следното. По някакво стечение на обстоятелствата имате време да си полежите малко в кревата и да си мечтаете нещо или просто да блуждаете, да зяпате в тавана, безгрижно. Чоплите си в носа, намирате нещо, оформяте го на топче… И сега – какво ще го правите този сопол, ако нямате под ръка салфетка, на която да го залепите? Ще станете да търсите салфетка? Едва ли бихте си прекъснали приятния момент. По-скоро: или ще го изстреляте напосоки в стаята, или ще го залепите на най-удобното място – таблата на леглото или стената до главата ви. Представете си колко време могат да си изкарват децата в това блажено състояние. Какво чудно има, че лепят сополи по кревата и стената? Оставете ги на мира просто.

Да изслушват

И то наистина, не просто да мълчат. А ние? Колко пъти наистина сме изслушвали другия, търпеливо и истински, а не просто чакайки да ни дойде редът.

Така че – по-внимателно с изискванията, моля.

 

Още от Владимир Вълков:

„Кажи ми, ако ти пука: кога спокойно ще ми е на мене тука?“

Майки, какво ще подарите на мъжа си в Деня на бащата?

Защо се дразня на стереотипа за безгрижния баща

Проходилката трябва да бъде забранена със закон

Ако трябва да науча децата си на едно-единствено нещо…

„Да гримираме тате!“

За „Браво“ ли е постоянното „Браво“?!

От какво се ужасяват най-много децата

Суперсилите, които децата губят с порастването

На фризьор, с вода, палатка в хола… Кои са най-дразнещите детски игри?

Домашните любимци (май) не учат децата на отговорност

Детски рев? Ама, моля ви се, той да не е само един вид