Православната църква отдавна се опитва да стигне до българина... Но все не й се получава.
Днес, в последният ден на юни, на Витоша ще бъде открит поклоннически път "Рилският Чудотворец" и ще бъде даден старт на инициативата "По пътя на вярата". Събитието се осъществява под патронажа на Президента на Република България Румен Радев и с благословението на Негово Светейшество Даниил, Патриарх български и Митрополит Софийски.
Инициативата "По пътя на вярата" има за цел създаване на поклоннически маршрути, свързани с топоси с голямо значение за изграждане на родолюбиво и християнско самосъзнание у българите.
Концепцията ѝ съдържа създаването на маршрути в Рилска света Обител, Троянска света обител, Бачковска света обител, Поклоннически път "Рилският чудотворец"; Морски поклоннически пътища "Св. Андрей Първозвани" и "Света гора"; "По стъпките на Св. Методий".
Най-посещаваните обекти у нас са свързани с поклонническия туризъм, каза преди дни зам.министърът на културата Тодор Чобанов на първата национална конференция "Поклоннически туризъм в България".
Според него става дума за огромен обем от посещения и огромен интерес - понякога стихиен, понякога организиран.
Това, което трябва да признаем, е, че искаме или не, това е основен елемент от туристическата система в България.
"Убеден съм, че има още много потенциал и ми се иска да говорим за това какво трябва да направим", каза още той.
"Има един феномен - независимо от това, че много хора може да заявяват, че не са религиозни, дълбоко в себе си всяко човешко същество има осъзната или неосъзната потребност да общува с духовния свят по един или друг начин, каза още Чобанов. Трябва да се работи върху това, за да могат хората, които нямат необходимата обща култура и образователна подготовка, да припознаят значимостта на тези обекти.
Трябва да намерим начин да стигнем до по-младите поколения, защото в крайна сметка бъдещето е това, което е важно.
Ние трябва да намерим механизмите и моделите всеки да познава тези безспорно познати обекти, не само на България, но на Балканите, в Европа, в цивилизацията, и да проявим още от ранна възраст интерес", смята Чобанов.
На практика това е призив да се превърнем в страна, в която религията никога не е била на особена почит, но пък поклонническия туризъм би процъфтял, защото сме народ с въображение.
Всъщност, в комбинация с оживената дискусия за въвеждането на задължителен предмет "Добродетели и религия", се оказва, че българският народ е много религиозен, въпреки битуващото мнение, че религиозното чувство у нас е слабо развито. И въпреки факта, че в почти всичките ни празници има езически елементи.
Преди месец църквата се опита да внесе своя гледна точка в древния обичай нестинарство.
Да очакваме ли същото по Коледа, за Йордановден или за Баба Марта, и до какви добродетели да очакваме да доведе?
Заслужава си да бъде отбелязан и факта, че всеки ден има новини от Синода, случват се събития, срещи и литургии, и те биват широко рекламирани и огласявани от църквата, което може би е нормално за останалите държави, но у нас досега не се е случвало.
Дали това се дължи на новия патриарх, или изведнъж сме се обърнали към религията?
В днешния ден освен началото на поклонническата инициатива, православната църква ще отбележи празнично и годишнината от интронизацията на патриарх Даниил.
Честванията ще започнат в храма "Александър Невски" в столицата и ще продължат и в утрешния ден - 1 юли, в Рилската обител.
И това е един от празниците, които не си спомням досега да сме отбелязвали тържествено нито при патриарх Максим, нито при Неофит.
Може би е дошло времето светската ни държава да преоцени отношението си към регията, или просто прекаляваме в желанието си да сме по-бели от бялото, по-православни от патриарха и по-угодни някому.
Не на Бог - защото Той не изисква друго, освен любов, а на човешки интереси, които много често са користни.
Православната църква отдавна се опитва да стигне до българина.
Досега не ѝ се получаваше, но този път - заради амбициите на патриарха, заради новите начини на популяризиране или заради външна помощ, може би ще ѝ се получи.
Неща като ролекси, скъпи коли, клюки и интриги в близките години навредиха доста на репутацията на институцията, но днес се откриват неделни училища, параклиси и приюти, раздават се храна и книги на нуждаещите се... Това може би е нужно и достатъчно на хората, за да намерят Бога.
А може би не е зле в съвременния свят да не вървим в обратна посока, а вместо това да развиваме светското си общество, науката, културата и гражданското си съзнание, които видимо се нуждаят от развитие?
