Бебетата ги носи щъркелът и други родителски лъжи – II част

| от Владимир Вълков |

Продължение на „Дядо Коледа съществува и други родителски лъжи – I част“

Вероятно всички родители искаме да отгледаме децата си като достойни личности, честни и откровени (или поне към нас). Но май точно ние сме тези, които първи ги учим какво е лъжа, макар и мотивите ни да са други. Продължаваме с втората партида от цветущи лъжи, които родителите и изобщо възрастните казваме на децата:

Откъде идват бебетата

Дали ги носи щъркелът. Дали се появяват в чашките на цветята. Или пък родителите ги правят от пластилин и духват в него, за да им дадат душа – все тая каква измишльотина ще им кажем. Щом децата са достатъчно големи, за да зададат този въпрос, значи те са достатъчно големи и за да чуят и приемат отговор като „Излезли са от корема на майка им“.

А ако продължат с въпросите като как са се появили там, е достатъчен отговорът: „Таткото е сложил едно семенце и така е започнало“. С възрастта ще може да им помагате да научават повече подробности. Стига да питат, а не защото така сега сте преценили.

„В това има алкохол/люто (горчиво/кисело е) – няма да ти хареса!“

Казваме нещо подобно, когато искаме по-категорично да откажем детето от опитите му да вкуси нещо, което ние обичаме, но което обикновено не е особено полезно за него. Честно казано, понякога май просто не искаме да ни подяжда любимия чипс/бонбонки/биксвитки, особено ако ни е прекъснало скришното хапване.

„Това е акано, хвърли го!“

„Акано“ е всичко съмнително, което детето ни е докоснало или, не дай си боже – е сложило в устата си. Всички сме били уплашени в такива моменти, но все пак, да си признаем, изключително рядко репликата е коректна в буквалния смисъл.

„Още малко!“

Обикновено отговор на въпроса колко остава до пристигането (при по-дълго пътуване). Казвано с цел да създадем по фалшив начин търпение у детето. По подобие на: „Няма да боли!“ работи много кратко и непълноценно. Печелим моментно спокойствие, но за сметка на повече проблеми „след малко“.

„Нямам вече/достатъчно пари сега“

Изричаме това в магазина, когато не можем да измислим друга причина или не ни се занимава да обясняваме отказа си да му купим нещо. Както при всяка лъжа обаче трябва доста да внимавате да не види как след пет минути вадите пари за друго. Дали все пак не е по-добре да му кажете направо защо отказвате?

„Браво!“

Понякога, когато хвалим децата, не сме съвсем откровени, но искаме да ги окуражим или пък не знаем как другояче да реагираме, за да не ги разочароваме. Децата обаче са много сензитивни и могат да усетят дали го мислим. Може да опитаме фрази като: „О, ти си много доволен/а май!“, „Виждам, че се забавляваш!“ или „Радваш се какво си нарисувал(а)/измайсторил(а)/т.п.“. Реагират отлично на тези реплики. Така ще сте по-спокойни пред себе си и уверени пред детето. А и няма да му изграждате погрешна мотивация да се старае, за да получи външно одобрение, и водещо ще бъде собственото му удовлетворение.

„Ако не слушаш, ще те вземе Торбалан“

Или страшния беззъб дядко от долния етаж. Или „аз“, когато е казано от бабе на улицата, уж за да помогне на родителите в трудна ситуация. Това вече не е просто лъжа, камо ли бяла лъжа, това си е черен филм на ужасите. Побъркваме децата с такива заплахи, само за да ги накараме да ни се подчиняват в страх. Доста нехуманно, извинете.

„Ако не ти издухаме сопола, ще ти заседне в мозъка“

Или няма да може да диша, ще се задуши, или сополът ще се втвърди и ще остане в главата му и други подобни небивалици.

Има нещо изключително притегателно в това да издухаме сополите на детето си. И много дразнещо в начина как хлапето си ги подръпва навътре, само леко попива с кърпичката и като цяло си ги „пази“. Огромно изпитание е да сме хладнокръвни в тези моменти, нали? Но нека все пак си даваме сметка, че не е нужно да им създаваме излишни страхове и ги караме да вярват в глупотевини.

„Мама и тате си играеха“

Това е репликата, когато ни хванат неочаквано в специфична партньорска конфигурация. И за да не ги объркаме, или защото се чувстваме неудобно да им говорим за секс – се оплитаме в лъжи какво точно сме правили. А можем да кажем нещо от типа на: „Мама и тате се обичат“. Ако изобщо детето пита какво става тука. Ако не пита, може би по-добре да не обяснявате излишно.

„След малко!“

Много използвана реплика, понеже често точно в момента не можем да отделим време на детето. И може наистина да възнамеряваме малко по-късно да му обърнем внимание, но обикновено отлагаме, отлагаме, забравяме и „след малко“ се превръща в „никога“.

А не е необходимо да обещаваме, ако не сме сигурни, че ще можем да го изпълним.

КъмI част

 
 


Повече информация Виж всички