Проходилката трябва да бъде забранена със закон

| от Владимир Вълков |

Да! Проходилката е вредна и трябва да бъде забранена със закон! Сигурно има за какво да поспорим, но моето виждане, подкрепено по-долу, е, че тази вещ трябва да стои далеч от бебетата. И да бъде затворена там, в Голямото далечно мазе на завинаги ненужните бебешки артикули, където да й правят компания нейните „другарчета“ – всякаквите му поводи, ластици, нагръдници и подобни пособия, с които се държи малкото дете овързано и неспособно да се движи самичко.

Защото:

Първо – проходилката не е хуманна.

Детето е като в изолатор с гледка. Не може да достигне почти нищо с ръчичките си. А то научава света, именно пипайки и гризейки всичко около себе си. А колелцата стигат първи до шкафа, до мама, до всичко, но него го спират. То не може да пипне нищичко.

Ще възразите, че по този начин детето изглежда обезопасено. Че това е средство за негова сигурност, за негово добро? Добре. А виждали ли сте как се обръща проходилка, заедно с детето, овързано във всички колани и ластици?

Второ – проходилката вреди на развитието на мускулите и на координацията.

От изключителна важност е детето да изгради усет и самичко да преценява във всеки момент как и колко да натоварва собственото си укрепващо тяло. Крачетата са много важни за развитието му, а те са почти „излишни“ в проходилката – в нея те имат роля за задаване на посока може би, но не и за крепене на тялото. А тялото на малкото дете всеки ден може нещо повече или по-добре, самият му растеж е огромно приключение. Проходилката обаче само го ограничава и обърква.

Трето – проходилката успива и затъпява инстинктите (но няма страшно, временно е).

Детето не знае какво да прави, когато се спъне, залитне, падне. И пада по лице. Да, не се сеща да протегне ръце. То не трябва и да се сеща, а да го прави без замисляне. Но как, като при проходилка (или коланите, с които тате/мама го държат назад) това не е възможно да му се случи.

Четвърто – проходилката учи малкото дете да се движи с проходилка, а не го учи да ходи.

Язък за името й. И децата, които са ползвали проходилка, са се научили да използват крачетата си както трябва въпреки нея. Нуждата от тази зла вещ е май само за родителите – да им е малко по-спокойно от и за пълзящото навсякъде дребосъче. Но същата работа вършат кошарката или шезлончето, където детето пак е ограничено, но не живее в заблуда какво значи да стъпваш на краката си.

Има и пето, и шесто, и така нататък…

Но да погледнем и към дете, което не знае какво е проходилка.

То пълзи, търкаля се, приплъзва се, придърпва се. Както си умее, то се придвижва много внимателно.

Няма глупаво дете, а само неопитно. На него му трябва време. То разчита на себе си и се справя. Опознава средата, водено от своя избор и се развива по собствения си ритъм. Когато се чувства готово, тогава опитва. По собствено желание, когато си прецени, както си реши, бебето опипва мебелите, тъканите, повърхностите, ахааа, това е гладко, ръбесто, хлъзгаво, сигурно, тук боцкащо, космато, твърдо, мекичко – то си усеща на кое за какво може да разчита, колко и как. Дали да се хване там, колко да се държи и кога да се пусне…

Това малко дете внимава и следва усета си, без да го е грижа за нашите очаквания (и дано не му се месим и да го пришпорваме и притесняваме).

То пада контролирано, меко, леко, на дупе, а и по глава и както дойде, но почти винаги – някак премерено. То не пада като торба, нито като дъска. Когато е в по-непозната среда, в парка например, детето, израсло без проходилка, може да бъде оставено да си се придвижва, да си ходи, дори още неукрепнало. То пада, но подлага ръце и вдига глава нагоре. Пада елегантно, с по-малко рани и болки. И всеки следващ път, пада все по-добре и все по-малко.

И ходи все по-добре.

Още от Владимир Вълков:

Защо така, бе, деца?! Как го постигате?!?

Култовите детски игри, за които не трябва таблет

6 неща, в които бащите сме по-добри от майките

За „Браво“ ли е постоянното „Браво“?!