„Всичко на света е свързано със секса, освен сексът. Сексът е свързан с властта“, твърди Оскар Уайлд.
В ролята си на безскрупулния американски политик Франк Ъндърууд в продукцията на Netflix „Къща от карти“, Кевин Спейси го цитира. Това се случва няколко години преди Спейси да се превърне в един от основните антагонисти за активистите от движението #MeToo по повод серия от обвинения в сексуално насилие и тормоз. По ирония на съдбата, той се оказва герой на цитата. Около концепцията му се завърта и основната идея на #MeToo философията – онази тънка корелация между секса и властта, в която има много цинизъм и малко печеливши.
Три години след избухването на движението в западните общества и най-вече в САЩ, се случва и първият плах опит тенденцията да стъпи и по нашите земи.
Нищо неочаквано, от Ренесанса и Просвещението до 1968 г., всяко чудо идва у нас късно и за три дни. И понякога от AliExpress.
През изминалата седмица дизайнерът Миглена Каканашева-Мегз обвини журналиста Мартин Карбовски в изнудване за сексуална отплата в замяна екранно време. Каканашева подкрепи твърденията си със снимки от чат, съдържащ диалог на нетвърде високо равнище, с лице, за което се предполага, че е Карбовски. Той пък отвърна на обвинението със заплаха за съд и намеци за психичното здраве на Мегз.
Признавам, точната специфика на отношенията между две лица, които познавам повече като герои от сензационни заглавия, отколкото с професионалната им дейност, едното от които ми е напълно безразлично, а другото – отявлено антипатично, ме вълнува твърде слабо. Напълно възможно е всичко да се е развило според твърденията, възможно е и да не е така. Плашещо е да приемем едната или другата теза безапелационно, без да помислим възможно ли е да не сме прави и без да отделим спорното от безспорното, както правото прави. Понеже това не е диалог за Мегз или за Карбовски, нито за симпатиите ни към тях, а за генералното отношение на обществото ни към сексуалния тормоз.
Безспорно е, че тя стои с името и лицето си зад своите твърдения. Това не ги прави автоматично безспорни. Безспорно е обаче, че развръзката на събитията би могла да донесе за нея както позитиви, така и лавина от негативи. Вероятно тя си дава сметка за това, макар и не безспорно.
Безспорно е, че в свои по-ранни свои писания той е изразявал тезата: „Male не са толкова тъпи и задръстени, че да седят в тъмното, та аджеба някоя заблудена жена да мине. Мъжете изнасилват най-вече не като акт на задоволяване, а като акт на неуважение към другия пол, който има смелостта да се държи глупаво“. И: „Единственият начин female да избегне нежелания секс е да не дружи с него и да не е там, където я изнасилват. Проста работа“. И още: „Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди“. Край на цитатите.
Безспорно е, че живеем в култура, чието масово разбиране е, че сексуалните взаимоотношения представляват неравностойна реципрочност между искане и пускане. Безспорно е, че се води обида да кажеш на някого: „Спокойно, за тебе специално няма опасност [от изнасилване]”. Разбирате ли, то е проява на чест и благоволение, нещо, което трябва да заслужиш с визуалните си характеристики, или пък да провокираш с оскъдните си дрехи, освободеното си държание, или навика да не си знаеш мястото.
Безспорно е, че се води комплимент да кажеш на някого: „Ти може да си първата жена, която ще изнасиля“. За мен е безспорно, че този комплимент съм го получавала. От свой университетски преподавател.
Безспорно е, че съм чувала повече от веднъж история, включваща репликата: „Тя беше толкова тъпа, че исках да й го дам, за да млъкне“. От възпитани момчета, такива, които не биха посегнали никога на никого и не пропускат да изпратят до дома.
Безспорно е и че не познавам момиче без нито една достойна за #MeToo история.
Публично разпространение на порнографски изображения на бивши приятелки („Ама нея кой я е карал да се снима?“).
Агресивни очаквания за хепиенд на вечерта, само защото с някого се намирате в дома или автомобила на единия от двамата („Ама тя какво прави посред нощ в на разни мъже колите, като не иска?“).
Интимни и противоречиви покани от потенциални лица за интервю към журналистки, от висшестоящи корпоративни и административни служители („В момента нямаме отворени позиции, но може да се измисли нещо. Искаш ли да го обсъдим на вечеря у нас, правя страхотен рибай стек?“), от непознати джентълмени, които великодушно са изпратили бутилка от отсрещното сепаре в бара („Ама някой да не би да я кара да приема?“). Обиди и нападки от приятели, които са се държали внимателно и възпитано, а тя учудващо не е пожелала да прекрачи границата на приятелството и да… пусне. („Жените просто не харесват свестните момчета“).
Безспорно е, че дори и част от жените, които вярват на историята на Мегз и опитват да изразят вербална подкрепа към нея в казуса й с Карбовски, смело й дават съвети да не се занимава с глупости, да забрави, да си гледа бизнеса, да си гледа живота, да не се бута, където не й е работа, да вземе да роди едно дете (последното е универсален съвет към всяка жена наоколо за проблеми от настинка до неочаквана загуба на близък човек).
Разбира се, тя може да направи всяко от тези неща. Всяка друга жена наоколо може да направи същото. Може да не участва в провокативни снимки, за всеки случай. Може да се прибира по светло, да не вярва в хората и в равнопоставеността на човешките взаимоотношения, и да живее, грижливо отбягвайки ситуации, в които може да излъчи погрешни сигнали, за всеки случай. Може да не вземе интервюто, да не приеме работата, да върне почерпката, и за всеки случай да се сприятелява с момичета, ако няма желание да пусне. Със сигурност ще бъде по-безопасно.
А може и друго – да си говорим малко повече и за разнообразие да опитаме да се чуваме, преди да се мразим.
Противник съм на идеята да приемаме кое да е обвинение за чиста монета, преди то да бъде доказано и проверено. Вредно е – и за справедливостта, и за общественото развитие, противоречи на основните принципи на правото.
Не ми харесва как на Запад #MeToo се разви до размерите на токсичната cancel култура, не ми харесва и че у нас вероятно няма да се развие изобщо. Защото подобна тенденция е ценна. Не с цел реваншизъм и хвърляне на камъни – за санкциите си има законност. Не и с цел да презумпция за вина на всеки бял мъж. Просто за да си поговорим. С цел емпатия, малко повече мисъл и промяна на някои обществени перспективи.
Понякога правим неща, които не са окей, само защото никой никога не ни е казвал, че това поведение е неприемливо.
Ако живеем в общество, в което няма кой да ни потупа по рамото и да ни даде кураж и одобрение за подобни постъпки, общество, което не ни намира оправдания, дори без да го питаме, и не казва на потенциалните обекти на насилие просто да си мълчат и да продължават нататък, не ги иронизира и обижда, не се смее на историите за онази, която била толкова тъпа, че нямало какво друго да направиш, освен просто да й го дадеш – ще е по-различно.
За едно съм съгласна с карбовските писания. Сексуалното насилие и тормозът наистина не се отнасят толкова до физическото задоволяване, колкото до изпращането на послание до отсрещната страна. Послание за отплата, за задължение, за санкция, за реванш, за неодобрение, за безнаказаност, за комплекси, за доказване.
С една дума – за власт, както Оскар Уайлд отдавна се е сетил.
Още от Лора Младенова:
Като си имаш свои деца, ги гледай както си искаш. Или пък не?
„Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация
Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно
Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете
Имат ли плюсове плюс сайз моделите?
Като малка мечтаех да стана момче. Сега вече знам защо
Как да научиш баба си да разпознава фалшиви новини
„Дали не трябваше да потърпя още малко?“
Традиционна сватба? Не, благодаря!
„…Умна си като за жена. Че и чувство за хумор имаш“
Системата ни убива. Прекрасно, но що е системата?
