"Няма да усетиш кога ще мине"...
На всички тези клиширани и дървени философски постулати искам да им кажа едно голямо "Да, ама не!" от позицията на всеки родител на близнаци, тризнаци и нагоре.
Уроци по оцеляване за напреднали
Отглеждането на едно бебе е естествен, но труден етап от живота.
Отглеждането на близнаци, тризнаци и нагоре - това вече е комбинация между същия труден етап и ъпгрейд на "Сървайвър".
Само че шоуто е твое. Не можеш да го напуснеш. Няма край, няма сценарий, няма почивка. И най-вече - няма сън.
Планините са от памперси, реките са от кърма (или адаптирано мляко), а плажовете... Те са някъде в спомените или на снимка.
Във въздуха се носи рев. Пардон - ревове.
Добре дошли в шоуто "Родители на близнаци+", където участниците вършат всичко на двойна скорост и изпълняват функциите на четирима души - с едната ръка държат шише, а с другата бършат дупе (или правят нещо съвсем различно, но също толкова спешно).
И точно когато си мислиш, че по-трудно няма как да стане, се намира някой приятел (или по-лошия вариант - непозната лелка), който да те окуражи с класики като:
"Какво толкова, хората се адаптират към всякакви ситуации...", "Човек получава толкова, колкото може да понесе", "Поне всичко ще мине наведнъж"... И любимата ми: "Колко по-трудно може да е от едно?"
(Отговорът е: много. Ако въобще успееш да отговориш, защото едното вече е повърнало върху другото или просто защото внезапно си заспал прав.)
Двойно щастие, двойно безсъние
Нямам много спомени от първите седмици след раждането. Всъщност нямам и много спомени до третата им година.
Началото беше един дълъг, размазан кадър - възстановяване от раждане, без понятие коя нощ следва, кой от двамата плаче и кога за последно си ял нещо, което не е остатък от друго.
Не вярвайте на никого, който ви казва: "Спим, когато и те спят."
Сигурна съм, че има и такива двойки близнаци. Някъде.
В реалния живот - докато едното бебе сладко подремва, другото има колики, жълтеница, или просто не му е вкусна кърмата този ден. Все пак говорим за двама души - с две различни мнения, характери и настроения.
Синхрон? Ха-ха, хубав виц!
Доброто планиране уж помага. Животът обаче има други планове. Едното иска да яде, другото иска да се гушка. Едното яде тиква, другото мрази тиква. Едното спи, другото бодърства.
И когато накрая заспят и двете едновременно, първо не вярваш, че това се случва.
После идва великото колебание: да спя ли, да ям ли, да се изкъпя ли... Или просто да седна и да гледам в стената, наслаждавайки се на тишината като на петзвезден спа уикенд.
След десет минути, в които вместо стената си гледал децата - преливащ от любов и умиление - виждаш как едното се размърдва. И всичко започва отначало. Без да си дремнал.
Хаосът като форма на любов
Домът на родители на близнаци е тренировъчен лагер за оцеляване.
Стандартите за хигиена падат, пералнята става най-добрият ти приятел, а вчерашното студено кафе е новият ти "специален бленд".
Никой не знае кой ден е. Всички знаят кой плаче.
И въпреки всички "не мога повече" и "само още пет минути", идва онзи момент, когато двете усмивки те поглеждат едновременно. Две ръчички се протягат. Две сърца туптят в ритъм с твоето. И точно тогава разбираш - да, умората е чудовищна. Но любовта е двойна. И тя компенсира всичко.
Как (все пак) се оцелява
- С помощ. От баби, приятели, съседи, дори случайни минувачи. Без срам и вина - помощта е част от спасителния план.
- Не се сравнявай. Нито с родителите на едно дете, нито с перфектните семейства от социалните мрежи. Ти си майка-нинджа. И това не е шега.
- Смей се. Или поне гледай отстрани, когато вече нямаш сили да се усмихнеш. Колкото по-абсурдна е ситуацията, толкова по-вероятно е някой ден да се превърне в хубав спомен.
- Не забравяй себе си. Пет минути тишина с кафе или дихателна практика могат да спасят деня ти, психиката ти и теб самата.
- Напомняй си, че това ще мине. Сега изглежда безкрайно, но скоро ще се чудиш кога мина времето, в което ги носеше и двамата на ръце.
Да си родител на близнаци не е роля.
Това е животът, който ни се е паднал - изпълнен с обич, бъркотия и сила, за която дори не си подозирал, че имаш.
И макар да си гладен, сънлив и често сърдит - оцеляваш.
Всеки ден. По две.
И това е повече от достатъчно.
