"Не се меси в чужди работи!"
Така са ме учили от малка, но е лесно да се каже.
Невинаги е въпрос на избор дали да се намесваш с помощ, съвет или информация в конфликти и проблеми, които възникват между други хора и може изобщо да не те касаят пряко.
Намесиш ли се дори и веднъж, вече и ти си част от тях.
Не говорим за хипотезите, когато ти сам решаваш да си пъхаш носа в чужди работи поради клюкарщина, надменност или искрено любопитство. Тогава си си виновен сам.
Понякога обаче конфликтите не питат.
Още в детството си много хора разбират защо баща им не говори на майка им и колко разстроена е майка им от това, че баща им не ѝ говори.
Става ясно и дали и доколко бабите и дядовците от двете страни на родата се обичат, одобряват или гледат отвисоко.
Приятелите в училище те заклеват да пазиш тайните на едните от другите и на другите от едните. И така нататък, и така нататък.
Ситуациите рядко завършват безболезнено за намесените страни и със сигурност оставят травма върху детето, което усеща върху себе си натиск да вземе нечия страна, когато става дума все за хора, на които държи и ги обича.
На теория, като възрастни можем и сами да решим дали да продължим да се вкарваме в същия модел, или да изберем да го играем Швейцария - винаги неутралната страна във всички конфликти...
И отново: лесно е да се каже.
Първо, ако от малък си привикнал спрямо теб да има такива очаквания, може дори да не отчетеш, че е нередно да ти се отрежда непрекъснатата роля на медиатор.
Второ, дори и да не искаш да участваш, ако виждаш свои близки или изобщо важни за теб хора разстроени и ги чуваш да помолят за помощта ти, трудно ще ти дойде отвътре да им кажеш просто: "Не, аз имам да пазя душевния си мир, оправяй се!".
Все пак и това с личните граници и с душевния мир е важна тема, но, както всяка друга, не бива да се абсолютизира и да се изпада в крайности.
И трето и най-важно, има някои ситуации - например ако наблюдаваш случаи на насилие или ескплоатация в семейство, връзка, а дори и на работно място - е важно да се намесиш, дори и никой да не те е помолил за това, тъй като в противен случай проявяваш апатия към някого в опасност.
Понякога възможността за неутралност не съществува, защото така наречената ненамеса всъщност означава негласно да заемеш страната на по-силния в ситуацията, на агресора.
И така, как да реагираш, когато се наложи да застанеш по средата на чужд конфликт?
Причината близки хора да те търсят за съвет или позиция вероятно е, че те намират за емпатичен, дискретен и неосъждащ, с което будиш доверието им.
И подсъзнателно очакват да валидираш тяхната позиция в спора като потвърдиш правотата им.
Точно това поведение обаче изглежда на пръв поглед най-лесно, но в дългосрочен план крие риска както да задълбочи конфликта, така и накрая ти да излезеш виновната страна, особено ако си обяснил на всички, че те се прави и симпатизираш с тезата им.
Редки са случаите някой да е изцяло прав или изцяло виновен в спор между близки.
Затова от твоята перспектива би било по-градивно да опиташ да обясниш и на двете страни къде не са прави и каква е гледната точка на другия в случая.
Надали ще зарадваш някого на момента с подобно обяснение, но ще му помогнеш повече да балансира нарушените близки отношения за в бъдеще, като погледне отвъд себе си и личната си представа за правота.
Може би звучи контраинтуитивно и няма да зарадва никого на мига, но това е по-правилната стратегия. И именно тя няма да те остави в ролята на лицемера, който волно или неволно е подклаждал конфликта, ако близките ти се изяснят и разберат след време.
Разбира се, всеки частен случай си има специфики.
Например: как ще постъпиш ако научиш за изневяра в рамките на твоя приятелска двойка?
Има хора, които биха предпочели да не разбират никога, ако им се случи подобно нещо, и вероятно ще навредиш повече спрямо тях, ако говориш, отколкото ако мълчиш.
Какво ще направиш, ако дете на твои близки търси съвет за опасна ситуация, за която не иска родителите му да научават?
Издавайки го, има риск да изгубиш доверието му и занапред да няма с кого да сподели.
А ако родителите на партньора ти се оплакват на теб от другия си зет или снаха?
Тогава можеш да имаш абсолютната увереност, че поне веднъж са го правили и спрямо теб. Или тепърва предстои да го направят.
Извън аксиомата да не подклаждаш спора допълнително, като надъхваш хората едни срещу други - няма ултимативни истини.
Само още една - когато подозираш, че може да има агресия и насилие, трябва да се намесиш и да помогнеш.
Дори ако са те помолили изрично да не го правиш.
