Вчера с родители обсъждахме бума на случи на насилие сред децата...
Вчера с познати родители обсъждахме бума на случаи на насилие сред децата и тинейджърите напоследък: младеж с току-що взета книжка вдига 160 км/ч на междуградски път и погребва двама други заедно със себе си...
Друг влетява с мощна кола директно в автобус и убива мъж...
Младеж с АТВ помлява пешеходци в "Слънчев бряг"...
А сега и ръгане с ножове: първо 15-годишни, после 12-годишни...
"Ние като бяхме деца нямаше такива неща", изрази мнение един от бащите.
След кратък диалог по темата, в който всеки родител сподели фрустрацията си от случващото се и опасения за бъдещето на децата си, аз започнах да се присещам:
В моето детство през 90-те и 2000-те... постоянно губех приятели.
Г. беше на 10 години, когато се обеси у дома си.
Обяснението за пред нас, децата, дадено ни от възрастните, беше кратко: "Секта" (имаше един период преди десетилетия, когато всичко се обясняваше със "секти" и най-големият ужас на родителите беше децата им да не "влязат в секта")
Моят съученик и приятел И. се хвърли от последния етаж на блока, в който живееше.
Бяхме на 16 години.
Сутрин към 7 и 30 часа, той слизаше от срещуположната спирка и отивахме заедно към училище. Често носеше поизпразнена бутилка с водка в себе си.
Имитираше Кърт Кубейн от "Нирвана" и Димитър Воев от "Нова генерация" и не се вписваше...
Моето тогавашно гадже беше "лошо" момче, обичаше "да бие негри" в "Овча купел", вземаше хероин.
Крадеше. "Бомбеше" заведения.
Веднъж ми подари златна верижка. После ме помоли да му я върна и я продаде, за да си купи дрога.
Умря на 21 години от свръхдоза.
16-годишният С. се удави на "Камен бряг" около "Джулай морнинг" - падна от скалите. Но понеже тогава твърде много младежи падаха от скалите, това не беше някаква особена новина, за която да пишат по вестниците.
Братът на мой приятел, който се беше забъркал в нещо съмнително, беше пребит от мутри и след това получи някакви усложнения. Почина две-три години по-късно.
Пред училище от най-ранна възраст дебнеха педофили и ексхибиционисти.
Два пъти ме преследваха по улиците откачалки.
Най-добрите ми приятели бяха "наркомани".
Полицаите пребъркваха всички деца и тормозеха всеки, когато си поискат, а момичетата пребъркваха особено основно и дълбочинно.
Наскоро една моя позната от детство ми сподели, че са един юнак я изнасилил в градинката пред блока, когато сме били на 16. Водила и дело. Резултат - нищо.
Друга позната я изнасилиха в тоалетната на един бар нейни "приятели".
Трета моя близка е била изнасилена групово в провинцията, разбрах по-късно. Тя все още не е възстновила частите от себе си... Бори се.
Близка приятелка направи незаконен аборт на 14. Не може да има деца.
У дома 4 пъти влизаха крадци. Единият път почти залових за якето крадльото, докато скачаше през прозореца.
После дойде полицията и следователят най-официално каза изобщо да не се надяваме, че ще ги хванат.
Всичко се крадеше. Ако имаш колело днес, утре няма да имаш.
Сваляха по-скъпите дрехи и маратонки на малките деца и ги оставяха боси като за "добро утро".
В градския транспорт постоянно ти свиваха неща от джобовете.
Продаваха цигари "на бройка" пред училищата.
Бягахме от час и ходехме "на кафе" сутрин в съседно заведение - целият клас. Някои си поръчваха водка с портокалов сок.
Всички пиехме бири в гимназията на ъгъла срещу училището.
Е, нямаше толкова катастрофи с автомобили, защото децата нямаха толкова голям достъп до автомобили.
Да, имахме усещане за свобода и се сблъсквахме челно с опасностите, без да съдим кое е добре и кое е лошо.
Но сега вече аз мога да отсъдя кое е наистина лошо.
И ето кое е - лошото е, че днес просто не е много по-добре.
A това вече е достатъчно лошо.
