Събуждаш се сутрин в отвратително настроение, рошава и способна да спиш още поне половин век. Правиш си кафе, зарязваш снощните чинии в мивката и политаш към работа.
В трамвая те настъпват, бутат и неглижират, в метрото изобщо не те забелязват. В работата - също, до момента, в който трябва да свършиш някому услуга или сгрешиш в нещо. След монотонния ден минаваш през магазина за нещо бързо за приготвяне, измиваш снощните чинии и го приготвяш. На масата няма много време за разговор, проверяваш домашните на децата и лекарствата на възрастните и вече си на края на силите си. Казваш "Лека нощ" и заспиваш. На сутринта - пак. В задачата се пита:
Кога се предполага, че трябва да бъдеш дама?
Всъщност, да бъдеш дама е начин на мислене, не толкова въпрос на време. Има такива жени, за които е абсолютно немислимо да излязат "неглиже" от дома си, да не изглеждат перфектно, да не са облечени стилно и подходящо, маникюрът им да не е изряден. Това ли ги прави дами?
"Дама" произлиза от латинското "domina" - господарка на дома. В Европа, особено във Франция и Италия, дамата била жена от аристокрацията с определен социален статус. Освен това, според широко разпространените разбирания, тя задължително трябвало да е високообразована, символ на възпитание, добродетел, благородство и етикет. Винаги учтива и внимателна, умее да води безкрайни празни разговори за времето, обувките на съседката и никога не си изпуска нервите. Защо тези добродетели подхождат само на жените не е ясно, но това е съвсем друг въпрос.
Днес не е задължително да имаш произход, за да се наречеш дама. Но и да се наречеш дама не е достатъчно, за да бъдеш такава.
"Жена се раждаш, а дама ставаш" - тези думи са приписвани на Коко Шанел, Жаклин Кенеди, Одри Хепбърн, Емили Поуст и кой ли не, но явно в тях има някаква дълбока истина, щом са се запазили като мото на всяка жена, която иска да получи титлата.
Според Емили Поуст, маниерите са комбинация от здрав разум и гениален дух. В основата на нейния модел за етикет, публикуван в далечната 1922 г., стоят внимание, уважение и честност.
Звучи лесно, но в действителност не е чак толкова
Вниманието включва всички засвидетелствани добри чувства, благодарност и емпатия, помощ. Тоест, дори да не ни се говори точно за обувките на съседката, дължим внимание на събеседника. И при това - ако наистина искаме да демонстрираме поведение на дама - събеседникът не трябва да разбере, че на нас не ни се говори за това.
Принципът на уважение ни въздържа да обиждаме и унижаваме другите за техни идеи и мнения, които са различни от нашите, да не се хвалим излишно и натрапчиво, да идваме навреме, да се обличаме подходящо за случая, без да демонстрираме финансово или друго превъзходство, да признаваме стойността на идеите на другия. Това, което не бива да забравяме, защото сме дами, е самоуважението - то задължително и непрекъснато трябва да присъства.
Честността е третият принцип, който е сред най- противоречивите. Според Поуст, е честно, почтено, правдиво и искрено да изразим радост от общуването с колеги, служители или клиенти, които са добронамерени и отзивчиви. Какво обаче да правим с тези, които не са такива? Ако сме наистина дами, трябва да сме търпеливи, премерени и учтиви, а най-добре е честно да избягваме контакта с тях.
Да бъдеш дама е и усилие, което невинаги се отплаща, и рутина, която се възпитава, и естественият, невидим чар, който просто имаме или нямаме. И всичко това - в премерени, достатъчно балансирани дози, за да не "пресолим".
Има жени, които нямат маникюр, но пък имат нужното излъчване и въздействие, заради което не може да има съмнение дали са дами. Наистина, трудно е да бъдеш дама по пижама, но не е невъзможно. Така че, не скъпата рокля и сложната прическа, не фалшивата постоянна усмивка и принципа "Не готвя, защото съм дама" правят от жената забележителна личност, достойна за внимание и специално отношение. Защото нищо на света не е даром - уверено и усмихнато даваш внимание и отношение, и получаваш същото в замяна. Така е редно и нищо друго не е логично или възможно - та вие сте дама, какво друго би могло да се случи?
