За никого не е тайна, че жените сме голяма работа – доказано е, че можем да правим всичко, което могат и мъжете, плюс още куп неща, които те нито могат, нито желаят да правят… Но да не навлизаме в територията на домакинските задължения.
И въпреки, че ни бива за всяка една човешка дейност без изключение (от прекопаване на градината, през пренасяне на хладилници и дивани и ремонтиране на контакти, до управление на големи международни компании), много често сами се самоограничаваме – къде от липса на самоувереност, къде от липса на подкрепа, къде заради натиска на обществото, което не очаква от нас кой знае какви социални успехи. И къде от собствен страх, от личен мързел и от желание някой друг да се погрижи, „за по-лесно“.
Защото освен, че сме супер-жените на 21 век, ние също така имаме и огромни комплекси, влачени през дългите векове, в които сме играли ролята на втория пол. Оказва се, че много от тези комплекси са толкова дълбоки, че дори започват да звучат като вродени, макар и в действителност да са просто набити от обществото и толкова здраво вкоренени, че чак сами започваме да вярваме в собствената си „негодност“ по един или друг въпрос.
Именно в тази връзка се опитахме да създадем азбучен списък с реалните женски слабости и уязвимости, който да звучи поне малко достоверно спрямо това, което наистина вече знаем за различията между двата пола. Като се дистанцираме от наслагванията в обществото от типа „женският спорт не става“, „жените не могат да шофират“, „жените са по-издържливи физически“ и прочее, с които различни хора обясняват своите лични предразсъдъци.
Разбира се, списъкът не претендира да е изчерпателен, както и не претендира да се отнася до абсолютно всички жени. И все пак със сигурност в него повечето представителки на нашия пол ще намерят поне някои свои реални уязвимости, слабости и страхове, с които им се налага да се борят или с които просто трябва да живеят и да приемат като неизменна част от мъката да бъдеш човек.
Алкохолът
В страната, където пиенето е национален спорт, действително жените са ощетени и то поради неумението си „да носят“ на алкохол толкова, колкото мъжете. Известно е, че жените пият по-по различен начин, напиват се по-бързо, а алкохолизмът им се развива по доста по-социален начин, понякога дори незабелязано от околните, но не с по-малко вреди за организма.
Според изследване от миналата година причината за трудната връзка „жени – алкохол“ се дължи на женския хормон естроген. Именно този хормон определя и факта, че жените са по-склонни към ударно напиване. Жените получават и по-голямо удоволствие от алкохола в онзи период от месечния си цикъл, когато нивата на естрогена в огранизма са най-високи.
Факт: ако за някои мъжки организми четири бири и половин бутилка вино на вечеря са напълно приемлив дневен режим, то са малко жените, които да могат да издържат на подобно дневно меню, без това да приключи с тежка интоксикация. Неслучайно и изследване твърди, че пиенето на 5 бири седмично, по една на ден, е безопасният максимум алкохол, който да приемат жените.
Белезите и бръчките
Родилните шевове, стриите, петната и увисванията на кожата са незабравимият подарък, който природата оставя по телата на жените, заради привилегията да бъдат пола, който износва бебетата. Заедно с този „подарък“ идват и големите удари по самочувствието, които получават родилите жени, когато трябва да се съблекат на плажа или пред любимия.
Абсолютната биология може да се прочете и като абсолютна слабост на пола. Когато към това се прибави и склонността към по-рано създаване на бръчки, която имат женските кожи, заради по-тънката си и нежна структура, напълно можем да решим за себе си, че сме по-скоро предмети „със срок на годност“, отколкото хора. Слабост на пола ли казахме? Да, ако питате всяка една жена – определено белезите и бръчките са нашата слабост. Но пък, макар и да е възможно, сравнително рядко ще намерите жена, която да се откаже от майчинството, заради последиците върху външния й вид. И това в крайна сметка май звучи повече като сила…
Външният вид – дрехите, стила и излъчването
Дрехите, гримът, прическата, стилът и излъчването са сред най-силните женски оръжия в обществото. Но точно те са и най-големият комплекс на повечето жени, именно защото са свързани с огромен личностен организационен и материален ресурс. Очакванията към външния вид на жените са огромни, а средствата за постигането на „холивудското излъчване“ често са доста скромни. Жестоката истина е, че всяка жена има правото да се чувства красива, но далеч не всяка жена може да си го позволи икономически или времево. Едновременно с това социалният натиск над женския външен вид е толкова голям, че неслучайно тази тема се превръща в огромен комплекс и основна слабост на много жени.
Годините
Подчертаването на възрастта е форма на потисничество над жените от най-древни времена. В модерен аспект годините на жените са минус при търсенето на работа (независимо от законодателството), възможност за раздаването на критика или похвала, начин за контрол. Самите жени често приемат възрастта си като повод да си поставят самоограничения, като зов да се вкарат в някакъв „стандарт“ на общоприетото, като източник на срам, тъга или неудобство. Жестоките възрастови шамари, които раздава обществото, се приписват като слабост на жените. А осъзнаването на този опит за стигматизация и борбата с него е сред най-големите успехи, които отбелязва нашият пол в 21 век.
Децата
Ако имаш деца – имаш проблеми с кариерата, ако нямаш деца – си себична егоцентричка. Ако имаш едно дете – мислиш само за себе си, ако имаш две деца – нямаш време за себе си, ако имаш три или повече деца – явно нещо не си наред. Ако родиш рано – лошо, но родиш ли късно – още по-лошо.
Що се отнася до репродукцията, жените явно нямаме полезни ходове, за да се спасим от критиката на т.нар. обществено мнение. Първобитните гласове в обществото повеляват: ролята на жената е да ражда и ако не го прави, очевидно нещо „клинчи“. Именно затова и голямата слабост на жените в обществото е онова, което може би е и тяхната най-голяма сила: способността да родят и да отгледат дете. С мъж, без мъж, извънбрачно или брачно, желани и нежелани, историята на човешкия род всъщност е история на женското усилие да се раждат и да гледат деца ВЪПРЕКИ мнението на околните. Което откакто свят-светува не е позитивно, особено когато става дума за чуждите деца.
Еманципацията
Обширната тема за самоопределянето на жените като човешки същества е сериозно стигматизирана. Дори и днес, в много среди, еманципацията е „мръсна дума“. Често тя е определяна като такава и от самите жени, тъй като приемането й изисква ниво на отговорност и независима мисъл, често несъвместими с родовите традиции.
Еманципацията е в класацията на най-големите женски слабости, именно защото е темата, която може да разплаче, обиди, смачка и уязви дори най-силната и независима жена. Да си еманципирана днес означава не само да приемеш, че всичките права, които имаш като жена, например правото да гласуваш, са плод на дълги борби от страна на други жени преди теб, и не са дошли даром – но и да направиш още една крачка нататък – да се бориш за правата си, които всеки ден са застрашени. Дали ще ти бъде отнето правото на аборт или ще бъдеш натикана икономически в ъгъла заради своя пол – налага се да приемеш пред себе си своята слабост, когато става дума за равни права. И е истина, че стъпвайки на своята слабост, всъщност е наложително да проявяваш огромна сила в борбата с предразсъдъците.
Женската конкуренция
Исторически, жените не са демонстрирали постоянство в умението да застават една зад друга в името на отстояването на своите права. Дори и днес много жени са склонни да си подливат вода по въпроси, които засягат благото изобщо на целия пол. Сред онези, които сипеха най-много омраза в седмицата преди София Прайд, имаше немалко женски гласове. Което е притеснително и парадоксално, предвид факта, че само преди 80 години жените са водили много сходна битка за човешки права, каквато днес водят сексуалните малцинства.
Женската конкуренция за спечелване на мъжкото хетеросексуално внимание и уважение и днес продължава да е особено жестока. Ударите под кръста, лъжите, сплетните и дори физическата саморазправа формират отвратително разединена среда, в която уменията и стремежите на всяка една жена се обезценяват и омаловажават. Женската конкуренция е сред най-големите слабости, които проявяват жените по отношение на своя пол. Това съперничество не само, че дава незаслужени предимства на мъжете, а и злепоставя самите жени, като създава атмосфера на омраза и недоверие към тях самите.
Снимка: Филмът „Майка!“ на Дарън Аронофски, с участието на Дженифър Лорънс, Хавиер Бардем, Ед Харис, Мишел Пфайфър, е пример за трудно разбрана от широката публика творба, която в същността си представлява повече възхвала и защита на еманципацията, отколкото касов трилър, както гласеше рекламата / Forum Film
