В някои страни, в малки дози, емоционалната манипулация е национален спорт.
За съжаление, България е една от тези страни: тук сме царе на това да се обидим и засегнем. Особено когато ни потърсят отговорност.
И не се колебаем да замърсяваме с емоционални токсини всякакви факти, особено такива, които не ни изнасят.
Тези тактики се прилагат масово и в обществената сфера: използват ги чужди служби, използват ги политици и институции (свеж пример е поведението на прокуратурата по случая "Петрохан") с цел прикриване на истината или прокарване на определено влияние.
Чак до продавача в плод и зеленчука, който прави обидена физиономия на нещо невинно, например ако кажеш, че доматите ти се струват скъпички - емоционалната манипулация е социално поведение, което е едновременно и защитно, и агресивно.
Така че, на българина да му говориш за емоционална манипулация може и да е като "да продаваш краставици на краставичар".
Но не и когато става дума за лични отношения.
В личния си живот всички сме много по-уязвими, защото емоционалната манипулация често идва от страна на близък или обичан човек и минава "под радара", причинявайки дълготрайни щети.
Емоционалната манипулация не винаги е очевидна и може да се прилага рафинирано дори от най-близките ни, включително родители, съпрузи, роднини, приятели.
Вместо буйни изблици с крещене и явен натиск с насилие, тя се проявява чрез налагане на скрит контрол. Разчита се на по-фини модели на поведение и общуване, които ни карат да се чувстваме объркани и тревожни. И често - ВИНОВНИ.
Емоционалната манипулация често свързана с неписани правила и очаквания, например "да бъдеш добър син" или "да слушаш родителите си" или "да си добър съпруг/съпруга"...
Често преживяваме емоционална манипулация в отношенията, които ни формират като личности, но осъзнаваме това едва по-късно в живота.
Разбира се, в най-крайната част на спектъра са злонамерените нарцисисти, които използват емоционалната манипулация, за да постигнат желаното, без да изпитват гузна съвест или загриженост за чувствата на другите.
Но емоционалната манипулация не винаги се прави умишлено.
Обикновено тя не е толкова изчислена или злонамерена, а може да се дължи просто на незрял начин на общуване.
Във всички случаи, емоционалната манипулация дестабилизира живота на "жертвата", като постоянно активира нервната й система без основателна причина.
Така в нас се поражда неоснователна тревога, породена от изкривена информация или от някакво неясно чувство.
Манипулаторът ни разколебава, отделя ни от реалността, забърква ни в буря от емоции и ни кара да бъдем други - например по-отговорни, отколкото сме, по-силни, отколкото сме...
Различни, но според неговите нужди.
Често този вид манипулация е неуловима и се изразява в напрежението, което чувстваме, и дори не осъзнаваме, че то ни се причинява от някой друг.
И все пак има начини да разпознаем емоционалната манипулация, когато идва от близките.
Ето осем признака, че може би сме "жертви":
1. Газлайтинг - някой ни кара да се съмняваме в собствената си преценка и дори в "собствената ни реалност"
Когато сме обект на манипулация, често изпитваме силни емоции, но другият човек отрича преживяването ни и отказва да приеме, че неговото поведение може да е причина.
Насилникът лъже, за да избегне поемането на отговорност, вместо това ни кара да се съмняваме в чувствата си, в преживяванията си, в намеренията си и дори в спомените си за събитията.
Този модел е по-известен като "газлайтинг". Това е най-често срещаната форма на емоционална манипулация. При нея някой систематично изкривява истината, лъже или преобръща реалността по начин, който ни кара да се съмняваме в себе си.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ами, трудно. Единственият начин е да сравним с други отношения, приятелски или интимни, при които и двете страни изразяват здравословни опити и съвместни усилия да изяснят какво се е случило.
Обикновено има момент на прозрение, в който се стига до припокриване на спомените за реалността. Тогава се съгласяваме, че сме видели, усетили или преживели едно и също нещо.
С емоционалния манипулатор едва ли ще постигнем такова съгласие: той отрича нашата трактовка и настоява на своята, като обезсилва преживяването и чувствата ни.
Като резултат се оказва, че губим вяра в себе си и в способностите си за собствена преценка.
2. Налага се да доказваме любов и лоялност
Емоционалната манипулация може да се прояви като поставяне под съмнение на любовта или лоялността ни. Например: щом не ми отговаряш на съобщенията КЪСНО ПРЕЗ НОЩТА, явно не ти пука за мен.
Емоционалният манипулатор измества фокуса от нашата нужда към неговите необходимости и ще направи всичко възможно, за да ни притисне да доказваме колко сме ангажирани с него.
Как да разберем, че нещо не е наред?
При емоционална манипулация усещането е, че сякаш нямаме право на грешка. Сякаш постоянно ни се налага да се защитаваме и да доказваме своята лоялност, честност, добронамереност или любов.
Това поведение може да ни накара да правим неща, които ни затрудняват или дори са в наша вреда. За да "докажем" любовта си може да се наложи да купуваме подаръци, които надхвърлят доходите ни или да ходим на места, на които не обичаме и т.н.
3. Изпитваме чувство за вина и срам за неща, които не сме направили, или не са наша отговорност
Емоционалните манипулатори обичат да засрамват и да предизвикват чувство за вина у другите. Те обожават да ни вменяват отговорност за начина, по който уж сме ги накарали да се чувстват.
Често това е трудно забележимо.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако успеем да се замислим рационално, ще усетим, че вината и срамът ни са неоправдани и безпочвени, че почиват на нереалистични изисквания или че обслужват единствено личния интерес на манипулатора.
4. Получаваме любов и омраза в крайности
Емоционалният манипулатор може да ни "бомбардира" с любовни съобщения или да ни кара да се чувстваме като номер 1. Прави комплименти, услужва, засипва ни с внимание, само за да ни накара да изпитваме потребност от похвали и обич.
Всъщност той има нужда да станем зависими от него. Ако усети, че ни губи, може да прибегне до обратното: да ни залее с омраза, критика и отхвърляне.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Не е наред постоянно да сме ангажирани във водовъртеж от силни чувства. Не е наред да се чувстваме емоционално зависими от одобрението на някого до степен да не можем да си поемем дъх.
Ще осъзнаем, че не е наред, когато усетим, че търсим усамотение, че имаме нужда да разберем къде се намираме "на въртележката"... или просто да си починем от цялата игра.
5. Струва ни се, че "реагираме прекомерно"
Нормално е да изпитваме силни емоции в отговор на важни събития, които се случват тук и сега - положителни или отрицателни. По-малко нормално или реалистично е да реагираме силно емоционално само в резултат на общуване с даден човек.
Свръхреакцията под формата на тревога, страх или дори еуфория от някаква ситуация или комуникация с даден човек, никога не е добра основа за здрави отношения. Тя показва, че чувствата произтичат от изкривени послания и възприятия.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако се налага да общуваме с даден човек всеки ден и постоянно изпитваме крайни чувства, значи най-вероятно си имаме работа с емоционален манипулатор, който успява да ни създаде изкривена представа за реалността. Най-малкото, което можем да направим, е да сме нащрек за този човек и намеренията му.
6. Много внимаваме какво правим и как се държим около даден човек
Ако постоянно следим думите си, тона и поведението си, за да избегнем конфликти или драматизми, това е още един предупредителен знак, че вероятно в отношенията ни е намесена емоционална манипулация.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако се страхуваме да говорим с този човек за чувствата си, ако се страхуваме от конфронтация и стъпваме "на пръсти", значи човекът е опасен за нас. Най-малкото тази динамика е взривоопасна и със сигурност е вредна за нашите нерви.
Когато усетим, че с някои хора разговаряме с лекота, но точно с този човек сякаш не успявааме, че сме нащрек, че се чувстваме притиснати, натоварени или сякаш правим нещо нередно - най-вероятно е налице елемент на емоционална манипулация.
7. Някой ни казва как се чувстваме, вместо да ни изслушва
Това се случва много често - емоционалният манипулатор казва неща от сорта на "Ревнуваш", "Преувеличаваш", "Не разбираш това или онова, този или онзи" и по този начин ни внушава ние как се чувстваме. А той откъде знае?
Как да разберем, че нещо не е наред?
Добре е да си зададем критично въпроса: защо този човек отменя моята лична гледна точка? Защо я прави незначителна? Защо ме подценява (или се държи така все едно ме подценява?).
При общуване, в което има уважение, не се нахлува в реалността на другия човек и не му се казва как мисли и как се чувства... Това изобщо... нормално ли е?
Или човекът цели да ме обезсили, за да придобие контрол върху мен и моите решения? Дори да е добронамерено - а много хора го правят наистина добронамерено - е време да спрем да се правим, че това поведение е ок.
8. Личните ни граници са тествани и нарушавани постоянно
Човекът, който манипулира емоционално, проучва "жертвата" като тества нейните граници. Може да започне с малка шега за наша сметка или с отмяна на плановете ни в последния момент - само за да види как ще реагираме. И оттам нататък нещата ескалират...
Ако не се обърне внимание на тези поведения, те се засилват.
Емоционалният манипулатор не е непременно и изключително пресметлив. Някои хора просто не са добри в поемането на отговорност за действията си. Това може да е човекът, който прави саркастичен коментар, а когато се противопоставите, да каже: "Защо реагираш толкова остро? Та аз просто се шегувах."
Как да разберем, че нещо не е наред?
Когато постоянно усещаме, че личните ни граници не важат за даден човек, когато се чувстваме по-низши и по-малко значими от него... може би е време сериозно да се замислим дали си струва да общуваме с човек, който сериозно ни потиска, било то с оправданието, често срещано сред близки и роднини - "така се прави" или "така е редно"...
Какво да направим, ако подозираме, че сме обект на емоционална манипулация?
Първо трябва да пренасочим вниманието си от опитите да разгадаем поведението на другия човек към разбирането на собственото си преживяване.
Аз самият съм единственият човек, чието поведение мога да контролирам.
Следователно най-добрият начин да избегна манипулацията, е да погледна навътре към себе си, да се разбера и след това да се опитам да оценя поведението на другия човек.
Сред основните ни нужди при общуване са нуждата да ни вярват и да вярваме на другите, нуждата да се чувстваме подкрепяни и обичани, нуждата да бъдем разбрани...
Ако постоянно сме тревожни, объркани или неразбрани, вероятно тези нужди не се задоволяват в общуването с даден човек. Тогава следва да променим това - и може би откритият диалог е първата крачка.
Рядко обаче емоционалните манипулатори могат да бъдат спрени с обяснения. Хората отказват да се променят, особено ако са вътрешно убедени, че са прави.
Важно е да започнем да слушаме "себе си".
В емоционално манипулативна връзка интуицията ни често сигнализира, че нещо не е наред, но въпреки това я пренебрегваме. Особено ако сме били в подобна връзка в миналото и вече сме свикнали.
Не е лоша идея да потърсим второ мнение от някой, който не е въвлечен в отношенията ни, като терапевт, приятел или дори непознат.
