Всъщност, цялата магия на Великден (според мен) е в почивката...
Нямам нищо против традициите по принцип, особено традициите по празници.
Само че, в моето семейство никога не е имало традиция да се меси козунак, да се вършат кулинарни чудеса и да се носят на съседките, за да си кажат те "Ауу, каква скопосна домакиня, равна няма, аз така не мога...".
Това е първата причина, поради която и тази година няма да си направя този колосален труд.
Защото само който не е месил козунак, не знае колко е безумно да мачкаш с часове тежко и лепкаво тесто в гореща стая.
Дори някога това занимание да е имало дълбок смисъл обаче, отдавна го е изгубил.
Смята се, че козунакът е сладкият символ на вярата, Възкресението и обновлението на човешкия дух.
Историята му започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа, а в България се налага като празничен символ преди около век - предполага се, от Румъния.
Дотогава у нас за празника са се месели обикновени краваи и колаци. Традицията повелява да се меси и пече на Велика събота, в последния ден от Страстната седмица.
Майка ми никога не се научи да меси нищо - дори мекици не можеше да прави.
Преживя щастливо, с маникюр и усмивка всичките си 59 години, и никога не ѝ хрумна да съжалява, да измисля оправдания или да се чувства виновна.
Майка ми беше човек, който съвсем правилно смяташе, че всеки си има предназначение в тоя живот, а нейното просто не е свързано с месене и въобще с готвене.
Тесто купувахме от старата фурна, когато решим да правим прословутите мекици, за питки и баници се обръщахме към бабите ми, и козунак купувахме.
Веднъж моя мъж я изненада и се хвана да меси - искаше да пробва дали ще му се получи.
И му се получи доста прилично, но и сам прецени, че усилията са повече от ползите и не повтори.
Втората причина е, че нямам време.
Ако има нещо, което да ценя особено много напоследък, това е времето. Особено времето в събота - била тя Страстна, велика, обикновена или не.
Всъщност, цялата магия на Великден за мен е в почивката.
Искам да имам време да поговоря с хората в къщи, да излезем заедно "на зелено", да се видим и да се чуем както трябва, да си кажем всичко пропуснато и да правим заедно нещо глупаво, от което се чувстваме добре.
С козунак или без, с агнешко или копривена чорба - това изобщо няма значение.
И не бих искала да губя и минута за кухненски подвизи, които не определят празника, а само намаляват възможностите ни да сме заедно.
Третата причина е, че няма никакъв смисъл.
Имам рецепти от баба, знам как се прави, правила съм някога, но не виждам никаква причина да го правя пак.
Има всякакви козуначени специалитети в магазини и пекарни - защо е нужно и аз да се включвам във всеобщата лудост под надслов "Виж ми козунака"?
Хиляди пъти предпочитам да си спестя времето и разходите за продукти и да заложа на козунак, купен от малката пекарна на ъгъла, която едва свързва двата края.
И не е защото омаловажавам традицията или нещо такова - просто не обичам принципа "залудо работи, залудо не стой" и не работя залудо, когато мога да си го спестя.
Четох някъде, че човек трябвало "да узрее" за идеята да си омеси сам козунак.
Приемаме, че съм зелена и в тоя живот такава ще си остана, защото винаги ще предпочитам магията на живото общуване пред тази на безкрайното дъвчене...
