Когато времето не стига, но душата иска още
Има нещо мистично в историята на Ирландия, което не можеш да обясниш напълно, но усещаш още преди да стъпиш на острова.
Може би друидите са направили магия за любов, която се усеща в мъгливите хълмове, древните каменни кръгове и легендите, които карат Ирландия да изглежда като място, от което не искаш да си тръгнеш.
Може би просто е много красиво място.
За мен това беше мечтана дестинация, която все се отлагаше... Докато една работна квалификация не ме отведе право в сърцето ѝ - Дъблин.
С много малко свободно време и много ентусиазъм, си направих програма "максимум преживявания за минимум дни" с изходна точка Дъблин и основно пеша и с местния влак DARTS.
Северна Ирландия - ден за приказки, игра на тронове и сурова природа
Дъблин е идеална отправна точка за еднодневни екскурзии и такива се предлагат много - към Glendalough, планините Wicklow, дори към Cliffs of Moher на западното крайбрежие.
Ако времето не стига, това е най-добрият начин да видите много забележителности за кратко.
Аз избрах целодневна екскурзия до Северна Ирландия.
Маршрутът включваше драматичните руини на Dunluce Castle, кацнали върху скали над океана, сякаш всеки момент ще се откъснат и ще потънат:
После поехме към Giant"s Causeway, природен феномен от десетки хиляди шестоъгълни базалтови колони.
Легендата, разбира се, казва, че са дело на гиганти, което на това място звучи напълно логично.
След това - гората с мистични дървета Dark Hedges, познати от сериала "Игра на тронове".
Пътят е обвит в преплетени клони, които създават усещане за портал към друго време. Днес, от старост и след унищожителната буря миналата година са останали към 70 дървета от 200:
Последната ни спирка беше за кратко в центъра на Белфаст, столицата на Северна Ирландия, град на контрасти, където индустриалното минало и политическата история се усещат навсякъде.
Алтернативата на моя избор беше пътуване до Cliffs of Moher, предлагаха се и доста други. Този тип организирани турове са злато за хората с ограничено време.
Морето и Джеймс Джойс
Любима разходка на дъблинчани е по крайбрежието на юг от Дъблин, около Sandycove и Blackrock.
В Sandycove се намира една от кулите Martello, където започва действието на романа "Одисей" на Джеймс Джойс - първата глава, в която героят Бък Мълиган живее там.
Днес кулата е музей с впечатляваща колекция от издания на романа от цял свят - включително и български. Кулите Martello са отбранителни (и симпатичнo фотогенични) съоръжения, които могат да се видят по целия източен бряг на Ирландия, построени по време на Наполеоновите войни.
От крайбрежните алеи се виждат и прочутите комини на Дъблин - Poolbeg, които са червено-бели, индустриални, но странно красиви и съвсем на място (можете да ги видите в клипа на U2 на песента Pride). Били са заплашени от разрушаване, но местните хора настояват да останат - днес са неофициален символ на града и спомен за индустриалната му епоха.
А морето... то живее свой собствен живот.
Приливът и отливът са толкова видими, че брегът се променя пред очите ти. Водата през март е около 8°C, а гледката на плуващи хора не е необичайна. Ирландците имат специална връзка с морето. И духом и телом.
Двата края на Дъблинския залив: Howth и Bray
Howth - диво, морско и вкусно
Howth е истинско пристанищно градче - с риболовни лодки, яхти и мирис на море.
Тук можете да видите сиви тюлени, буквално на метри от вас в пристанището. Предлагат се разходки с лодка за наблюдение на птици - включително тъпоклюни кайри, олуши и много други видове.
Районът е богат на биоразнообразие - скали, морски треви, птичи колонии, а пешеходните маршрути по скалите са сред най-красивите в района - 3-4 часа ходене с невероятни гледки към морето и дъблинския залив. Тук fish & chips са религия и са задължителни. Особено с чаша Guinness, или две, или три.
Bray - по-отворен и спокоен
В южния край е Bray - градче с по-широко крайбрежие и по-спокойна атмосфера, лунапарк и казина, предпочитано място за плаж.
На пристанището има малък "лебеден рай" - Swan Sanctuary, където птиците живеят буквално до алеите за разходка.
Известната крайбрежна пътека до Greystones беше затворена (ирландската природа понякога си взима своето), затова се отправихме към Bray Head. Изкачването е стръмно, но гледките... - зелени поля, овце, крави, море - са всичко, което си представяш, когато мислиш за Ирландия.
Пътеките минават през плетове от типичния жълти храст Gorse, свързван с феите. Наричан "Aiteann" на ирландски, този бодлив храст, често се приема за пазител на входа към света на феите. Някои ирландци дотолкова вярват в това, че не го докосват, за да не уплашат малките си магични защитници.
Glendalough и малко аристократичен разкош
Ако имате още един ден - Glendalough е задължителен. Това е древно монашеско селище от VI век, разположено в планините Wicklow, сгушено между езера и планини.
Място, което носи тишина.
Еднодневната екскурзия може да се съчетае с посещение на Russborough House - елегантно имение с градини и изкуство, което контрастира на дивата природа наоколо, с бърза обиколка на Wicklow или с по-сериозен хайкинг. Само имайте предвид,че ирландското време има доста болнаво чувство за хумор и може да преживеете четири сезона в рамките на един час.
Слънцето е просто кратък гост.
Дъблин - град на памет и живот
Личното ми усещане от Дъблин е за космополитен град, който носи тежка историческа памет.
Големият глад през XIX век (1845-1852) отнема живота на около милион души и принуждава още толкова да емигрират.
Тази травма още се усеща, а паметта за нея е жива - в паметници, в истории, в кораба Jeanie Johnston, който е извършил 16 пътувания до Америка без да загуби нито един пътник - рядкост за онова време.
Може би именно затова ирландците са толкова отворени към чужденци.
В града не пропускайте Националната галерия на Ирландия, където могат да се видят творби на ирландски художници като Джак И. Йейтс и много други, разходка до катедралите, музеят на Guinness и ирланското уиски. И статуята на Оскар Уайлд в Меринон.
Гранд канал и Роял канал придават на града спокойна, почти поетична атмосфера сред градския ритъм. Днес те са любимо място за разходки, джогинг и бягство от шума, където Дъблин показва по-тихото си лице.
Нощен живот и последни впечатления
В Ирландия се пие и се пие много.
За туристите обичайно това се случва в Temple Bar и да, да отидеш там на пъб е незабравимо.
Жива музика и готини пъбове обаче има навсякъде, а в събота вечер градът буквално пулсира.
Дори след Деня на Свети Патрик - усещането за празник остава - декорациите стоят, хората се смеят, а музиката не спира.
Ирландците ценят музиката си и се гордеят с U2, The Cranberries, The Dubliners, техни кавъри звучат от уличните музиканти, а музикалната сцена е много разнообразна на стилове и събития.
Да, Дъблин е скъп.
Цените на настаняването и храната може да ви изненадат неприятно.
Но това е дестинация с дух. Място, което не просто се разглежда, а се преживява.
И дори когато времето не стига, Ирландия успява да ти даде достатъчно, за да искаш да се върнеш.
