Невероятната истина: с едно дете е най-трудно

| от Владимир Вълков |

Решаваме да станем родители. Или пък бебето взима решението вместо нас. Ето, имаме дете. Първото. Животът ни се променя – става доста по-сложен и не знаем къде се намираме. Трудно е! Много! И както сме с едно дете, ни се струва непосилно да отглеждаме и второ. А ако някой ни пита няма ли вече да му правим братче/сестриче на първото, ни идва да го изядем с парцалите.

Ама как – всичко това, което правим за сегашното дребосъче, ще трябва да е по две! Как ще стане?! Всичко това: разходите, недоспиването и преумората, вниманието, грижите, воденето на спорт, детска, китара, балет, парка, шумотевицата през цялото време у дома и т.н. Всичко да стане двойно? Не, не, ние ще умрем направо, как така?! Как изобщо тия с по две и повече оцеляват?! Не знаем, ама ние не можем! Никакво второ дете!

И е някак логично, нали? Ние си мислим, че всичко, което правим за едното, като имаме второ, ще стане двойно повече. И се плашим, че няма да имаме никакви сили, пари, време. А то не е така, ама никак не е така. Понеже, като се появи второто, ни става ясно, че няма как всичко да е по две и намаляваме очакванията, намеренията, усилията, разходите дори. Защото ако отглеждаме и второто с всичкото усърдие, отдаденост и харчове по него, както по първото – наистина не е сигурно, че ще оцелеем.

С второто се учим именно да оцеляваме. Нещата не са като с първото. Просто се подреждат по-здравословно за всички. Ето как:

При второто дете прилагаме опита и усъвършенстваните си чрез практиката свои умения от отглеждането на първото. „На гърба“ на първото се учим как да го отглеждаме, грижим се за него често по метода проба-грешка. И след време – при второто – разбираме, че някои наши постъпки и решения са си били направо експерименти, които не бихме повторили сега. Или наивни. Или ненужни. Или прекалени.

Става ни ясно, че не е било много разумно да хвърлим толкова пари за бебешката количка, за да се ползва няколко месеца. Или че пудрата за дупе върши отлично работата и на крема за подсичане. Или че бебето може да се справи и без биберон. И второто или наследява неща от първото (особено ако е същият пол), или взимаме вещи за него и от приятели, не само от магазина. И забелязваме, че може да си играе и с капачки от минерална вода и му е достатъчно интересно.

Започваме да обичаме себе си малко повече. Били сме преди малко сурови и към нас самите, родителите. Вече не си даваме чааак толкова зор. Я, могло и с по-малко притеснения и напрягане. А когато успеем да поспим десет минути повече, тайничко да хапнем чипс насаме или да си вземем непрекъснат душ – велико!

Започва да не ви пука за цапането. При второто вече изобщо не ви вълнува, че то се търкаля в мръсотията в парка. Важното е, че си играе. Бабките по градинките започват да ви правят забележки, че се цапа (при първото не са ви правили, понеже вие самите не сте му давали да се цапа). Вие смело отговаряте на бабите, че имате пералня.

Не ви е особено зор кой къде спи. Вие в детското креватче с голямото дете. Бебето при вас в спалнята. На дивана, където ви е заварил Сънчо. Някое дете върху вас. Все тая. Важното е да се спи. Какво изграждане на детски навици за самостоятелно спане, стига теории, моля ви се!

Не ви пука за храненето. Ама хапнало кроасан от ония с многото е-та. Ама не е закусило. Или не си е изяло цялата супа. Нищо няма да му стане. Значи не е гладно. Това е важното. Пък и малко да е гладно – следващия път да яде.

Не ви е грижа за закъснения и обещания. „Ние сме с малки деца“ – това е досататъчно оправдание за всеки познат, на когото не сте отишли на гости. А ако искате да не ви казват нищо, може и с някое по-хард оправдание във ваша полза: „Стори ми се, че вдига температура и не посмях да тръгна (веднага)“.

Не ви засяга стила на обличане на детето. Облякло се е самичко и не ви е занимавало – това е прекрасно! Ама е без панталонки, само по гащи на площадката. Ама с два различни чорапа. Така си е решило. Изгражда се като самостоятелен човек. Аааайде!

И всичко това не значи, че не ви пука за децата. Нито пък ви прави по-лоши родители. Даже точно обратното. След години даже може да се окаже, че децата ви след първото, гледани по този начин, са едни по-спокойни и пълноценни личности.