Защо любовта ни струва толкова усилия?
Позовавайки се на своята четиресетгодишна практика, разказвайки истории, в някои от които проницателният читател може да разпознае себе си или свой близък човек, Стивън Грос задава въпроса: какво ни пречи да се влюбим?
И какво трябва да направим, за да останем влюбени?
Като психоаналитик Грос успява безпогрешно да определи причините за любовните страдания на своите пациенти.
Като писател той елегантно ни показва как тези любовни страдания могат да доведат до прозрение.
На 14 април в 19:00 ч. в Литературен клуб "Перото" Стивън Грос, автор и психоаналитик към Британското психоаналитично общество, ще представи книгата си "Усилията на любовта".
В разговора за осъзнатото живеене и за любовните страдания като път към прозрението ще участват още Георги Гочев, класически филолог и зам. ректор по международната дейност на НБУ и д-р Ирина Лазарова, психотерапевт и председател на Българска асоциация по психотерапия.
Модератор на срещата ще е доц. Светлозар Василев, психоаналитик към Българско психоаналитично общество и преподавател в НБУ.
Извор на историите, разказани в "Усилията на любовта" е терапевтичната практика на Стивън Грос.
За да защити конфиденциалността на пациентите си, авторът е променил имената им и всички техни отличителни черти.
Портретите на психоаналитиците Амадео Лиментани, Ана Фройд, Дороти Бърлингам, Мари Батъл Сингър, Харолд Стюарт и Мървин Гласър са съставени "по памет".
В книгата Стивън Грос е събрал кратки, почти минималистични разкази, които приличат повече на чехови новели, отколкото на медицински досиета. Често най-важните неща се казват не чрез думите, а чрез онова, което премълчаваме, и авторът ни учи как да "слушаме" пропуските в разговорите си.
"Ние прекарваме голяма част от живота си в това да разказваме истории за себе си. Ако не разполагаме с някой, който да ни изслуша, не можем да разкажем историята си, а ако не можем да я разкажем, ставаме затворници в собствения си живот", казва той.
"Усилията на любовта" показва, че терапията не е "поправяне" на хора, а съвместно търсене на смисъл.
Всеки разказ е само няколко страници, но съдържа психологическа дълбочина, за която на други автори биха им трябвали цели томове.
"Да бъдеш обичан, без да бъдеш познат, е вид самота. Но да бъдеш истински познат и въпреки това обичан - това е най-голямото усилие на любовта. Написах тези истории, за да покажа, че смисълът не се открива в големите жестове, а в търпеливото разплитане на истината за това кои сме в действителност", обяснява Стивън Грос.
Той вярва, че не можем истински да обичаме някого (или себе си), ако се страхуваме от истината.
За него "усилието" е именно в куража да свалим маските.
"Шумерите са имали седем, а древните гърци осем думи за любовта. Фройд определя способността да обичаш и работиш като задължително условие за добро психично здраве, а Мелани Клайн разкрива как завистта възпрепятства зрялата любов и сексуалност.
Стивън Грос следва тези традиции и чрез историите на своите пациенти убедително доказва, че да обичаме истински, означава да полагаме постоянни усилия.
Той е един от влиятелните клиницисти и университетски преподаватели във Великобритания. Подобно на първата му книга "Осъзнат живот", "Усилията на любовта" е написана на разбираем за широката публика език, но опитният психотерапевт също ще се изненада от нея", казва доц. Светлозар Василев.
