Наоми Кембъл роди на 50, но Бай Ганьо не одобрява

| от Марина Стоименова |

Изкушението да съдиш за околните от височината на собствената си кристална кула е присъщо на всички нас, но при по-елементарните човешки същества това изкушение е особено силно, а при наличието на възможност да напишеш коментар в социалната мрежа става дори неустоимо.

Чувството за конкуренция, което „нормалните“ и „средностатистически“ български граждани изпитват ежедневно – но не и спрямо силните на деня и администрацията, а най-вече спрямо разни онлайн образи – често се развихря до необузданост, когато става дума за неща, които зависят повече от генетиката, биологията и късмета, отколкото от личните качества и заслуги.

Любимо поле за изява на ограниченото мислене на някои хора е това за репродуктивните възможности на този или онзи.

Няма по-красиво и успокояващо комплексите чувство от това да изпляскаш коментар под новината за новопоявило се бебе на известна 50-годишна жена, от типа на: „Тая скоро ще се пенсионира, какво се е засилила да става майка“, като не пропуснеш да споменеш колко е „увиснала“ и как се е „сбабичосала“, как „е замязала на фараон“.

Когато става дума за супермодел като Наоми Кембъл, тези коментари звучат не просто смешно, а и потресаващо провинциално.

Може би в малкия китен градец, който обитава коментиращият, никога не е имало 50-годишна родилка. Може би ин витрото в неговите представи е изпратено от Дявола, за да измести ролята на мъжа във възпроизводството и след няколко десетилетия изобщо да няма мъже. Може би той смята, че „мъжете са си мъже, а жените са си жени“, което изключва всякакви вариации не само в сексуално отношение, а и чисто социално. Той е фен на „мъжката“ и „женската“ работа, поради което е и убеден, че жената „става“ само до дадена възраст.

Подобно ограничено мислене, разбира се, създава на този човек сериозни проблеми в полу-модерния свят, който обитаваме, живеейки в страна-член на ЕС с претенции да се развива в икономическо и социално отношение. Затова и вероятно не би било погрешно да заключим, че провинциалният Бай Ганьо (не че той не може да живее и в София) често се сблъсква с редица проблеми в живота си, чувства се фрустриран и съответно е по-склонен да остави уж хумористичен коментар под новина, подобна на тази, че Наоми Кембъл е станала майка на 50 години.

Според този типаж бащата на детето на Наоми Кембъл „вероятно е на 70-80 години“. Освен това тя „прилича на змия“ и „се е уплашила, че вече се разпада и никой няма да я иска“, затова е решила да си „роди едно“.

Има и женски профили, коментиращи, че не са съгласни с късното майчинство – според тях не може да раждаш, когато следва да си вече баба. Защо не може? Защото не е редно. А защо „не е редно“? Защото след 35-години всяко раждане вече е опасно. Защо да е опасно? Защото така е било преди 50 години. Значи така е и днес. Точка.

Има нещо особено извратено в подобен консерватизъм, който се противопоставя не само на съвременната медицина и нейните постижения, а и на природната истина, че някои жени са значително по-фертилни на по-късна възраст от други. Здравословното състояние на жените също се различава значително и има 29-годишни жени в много по-лоша физическа кондиция от 50-годишните „баби“.

Разбира се, истината, че природата е оставила доста голям физически диапазон от време на жените да раждат, стига да живеят добре и да нямат наследствени проблеми с яйчниковия резерв, не е лесно да бъде възприета масово. Много по-лесно е обаче да се внушава остарялото спрямо съвременните родилни технологии съждение, че след 35-годишна възраст забременяването е „проблемно“ и „рисково“. Освен, че притеснява жените, което може да се отрази психологически на възможността им за зачеване на по-късна възраст, това осакатяващо мислене води и до възприемането им като репродуктивни обекти, а не като същества, принадлежащи на същия този съвременен свят.

Не е нормално в 21 век жена, родила на 50 години, да бъде разглеждана като медицинска аномалия. Подобно отношение към раждането би отивало повече на хора, живеещи в края на 19 век, когато за да оцелее едно дете е трябвало да се родят поне 5-6.

И какъв е отговорът на същите тези традиционалисти и защитници на живота, когато ги попитаме защо днес не създават по 5-6 деца, а само по 1-2? Да, неудобен въпрос – именно защото благодарение на съвременната медицина тези 1 или 2 имат много по-голям шанс за дълъг и здрав живот, отколкото преди 100 години. Защо тогава една жена на 50 години да не роди – Джанет Джексън го направи, сега и Наоми Кембъл, а ежедневно го правят и много други анонимни, щастливи жени.

Защо да не роди една жена и на 57 години, като американката Барбара Хигинс или дори на 68 години, както нигерийката Маргарет Аденуга, която цял живот е мечтала за дете?

Живеем в епоха, в които възрастта и продължителността на човешкия живот придобиха напълно нови измерения. Не можем да се придържаме към остарелите си разбирания за това какво „трябва“ и „не трябва“, какво е „редно“ и какво – не е.

Ако има нередни неща, то те са в навсякъде около нас и не е трудно да бъдат намерени във всяко едно политическо и икономическо проявление на човешката алчност и себичност: от отравянето на Световния океан с пластмаса, през масовата сеч, до политическата алчност, съсипваща съдбите на цели народи.

Но раждането – този толкова труден акт по създаване и грижа за невинно същество – не е сред нередните неща. И заклеймяването му, независимо от възрастта на жената, не може да се нарече по друг начин освен като проява на чиста и неподправена глупост.

Вижте още:

Доброто и не толкова доброто в това да родиш късно

 
 


Повече информация Виж всички