Майка на седем деца: „Пийте си виното. Животът не е гоненица!“

| от MamaMia |

Констанс Хол е майка на седем деца и блогър от Перт, Австралия. В дълъг пост, публикуван във Facebook миналата седмица, тя посъветва всички майки да отделят повече време за себе си, за срещите си с приятелки и за срещите на децата си с други деца, отколкото на домашните задължения. Тя споделя, че няма никакво значение дали децата са отишли навреме на училище, ако са успели да се наиграят свободно с други деца. Нейните аргументи са категорични и трудно да бъдат оборени: ценните неща в живота не се измерват с това колко е подреден дома ти, нито с това дали чиниите са измити, а колко качествено се чувстваш.

Постът на 36-годишната майка има над 15 хиляди харесвания, около 600 споделяния и над 1300 коментара.

Ето приблизителен превод на написаното от нея:

„Цял живот съветвам майките да излизат навън и да отделят време за себе си. Така че, практикувайки онова, което проповядвам, отидох да изпия едно питие с моя приятелка в нейния дом след училище миналата седмица.

Децата бяха с мен, те играха на „Повелителя на мухите“ и лудуваха с децата на моята приятелка, докато тя и аз си говорехме, смеехме се и си прекарвахме страхотно. Майната й на вечерята, си помислих, майната й на домакинската работа, майната им на всички, това си е времето за „мен си“.

Затова написах съобщение на Деним, че няма да се прибера у дома навреме, за да сготвя вечеря, и той трябва да я направи.

Върнах се вкъщи към 19 часа и разбира се, къщата беше в хаос. Деним беше сложил печеното и беше използвал всеки един кухненски съд, за да го приготви.

Казах му че може да измие също така, защото трябва да се научи как да чисти, така че да не мия чинии до 21 часа. Спорихме за домашната работа, наложи се да му обясня, че се справя зле с чиниите и агнешкото печено изисква много чистене… После се втурнах към леглото, като му казах, че може да сложи Раджа да спи. И двамата бяхме твърде уморени, за да приготвяме обеда на децата за училище на следващия ден.

Раджа обича да ляга в двойното легло, а не в своето креватче, но аз не одобрявам това, защото той не заспива, докато не си е в своето легло, но, разбира се, Деним не мисли така и Раджа ляга в двойното легло.

Събуди ме в 2 часа през нощта с крясъци. Опитах се да го приспя, но той искаше мляко или Господ знае какво и се хвърляше и въртеше цяла нощ до мен.

Накрая заспах, само да бъда събудена 30 минути по-късно от звука на aлармата, че е 8 и 30!

Засилих се да направя обедите им за училище. Това са 10 сандвича, защото те всички решиха, че искат по 2 сандвича без коричка и въпреки че можех да им кажа „Стига толкова, можете да имате по един сандвич и да изядете шибаната коричка“, не можах да не ги направя… Както всеки шибан ден.

Ученическите дрехи са извадени от пералнята и са сложени в сушилнята, пет годишните гледат надолу и мрънкат, че не могат да си намерят обувките. „Разбира се, че не можете“.

Най-накрая, пристигаме с 30-минутно закъснение за училище, правя срамна обиколка, колкото да бъда ухапана от дирекцията и ги вкарвам вътре.

Връщам се, Деним сгъва прането, и си мисля, по дяволите, не искам да се караме. Затова му правя брънч с маслини и кафе. Той го взема, въпреки че в чашата има мазни капки от лошо измитите чинии предната вечер.

Щеше да бъде много лесно да кажа „майната му“, всичко е прекалено трудно…

Но тогава получавам съобщение от моята приятелка колко е било хубаво да се видим вчера и да оставим децата да се бият (да се блъскат едно друго) в двора, без да се притесняваме и да бързаме.

И наистина си струваше… И ще продължада го правя.

Защото това е животът. На кого му пука дали децата са закъснели за училище или дали съдовете са прецакани, това е животът.

Но искам да знаете, че разбирам. Разбирам защо смятате, че моите думи за излизането, за това да направиш нещо наистина за себе си, е толкова сложно.

Защото е наистина сложно, особено ако имаш чувството, че целият ти живот е една гоненица.

Децата няма да запомнят кога са закъснели за училище, или хаосът през шибаната сутрин. Но те ще запомнят, че са си играли на „Повелителят на мухите“ с приятелите си, докато са слушали гласовете на майките си, смеещи се през онзи следобед.“

За още съвети как да се грижим за голямо семейство, но и за себе си, можете да последвате Констанс и в Instagram.