Жените не изглеждат добре след раждане, но никой не иска да знае това

| от MamaMia |

Докато още сме на вълна „Оскари“, можем за момент да обърнем поглед встрани от речта на Брад Пит и жестоката снимка на Хоакин Финикс и Руни Мара, които ядат веган бургери на бордюра, и да обсъдим една непоказана реклама, която бе отхвърлена от телевизионната мрежа ABC като твърде „графична“.

Рекламата на продуктите за следродилна грижа Frida Mom действително е доста натуралистична. За разлика от любимите ни реклами на тампони и дамски превръзки, на нея няма красиви жени, които танцуват на улицата в тесни бели панталони. Няма усмихнати бебета, които весело пълзят из чистата къща, докато щастливата мама им нанизва памперс. Нито хубава жена, която предизвикателно поглежда към безупречно поддържания си триъгълник и небрежно посяга към розово шишенце с интимен гел.

Актрисата от рекламата на Frida Mom е толкова автентична, че допускаме, че е възможно да е реална жена, която е родила наскоро.

реклама frida mom

Снимка: YouTube

Тя не изглежда щастлива, не се смее, има голям и отпуснат корем, голяма дупка вместо фино пъпче. Тя отива към банята под съпровода на бебешки плач и видимо изпитва болка докато се движи. Носи еднократни следродилни гащи и гигантска превръзка.

Притеснителното в рекламата не е липсата на естетика, макар че безспорно има такава липса. Не е и натурализма и разбулването на илюзията, че жените не пикаят. Макар че и това го има.

Притеснителното е, че е истинска, с целия нелеп драматизъм и с цялата чалга конотация, добила тази дума. Истинска е, защото така стоят нещата след раждане. И фактът, че рекламата е била забранена, говори нещо: че въпреки феминизма, въпреки включването на съвременните мъже в домакинството, въпреки възхода на жените извън дома и семейството, въпреки мъжете с ергономични раници с бебета вътре, които можем да видим по улиците, и въпреки присмеха ни над остарелия патриархален модел, все още има някои неща, които си остават чисто женски и светът не иска да ги вижда и да знае за тях.

Бременността и раждането са едни от тези неща. Дори най-любвеобвилните, откликващи мъже не се чувстват в свои води на женските консултации, въпреки че става дума за бъдещото бебе на двамата. Дори и най-привързаните и посветени бащи рядко остават в родилния дом в нощта след раждането.

Независимо от начина на родоразрешение, дните и нощите след раждането обикновено са придружени от болка, от дискомфорт, от объркване и смесени чувства. Само там, в болницата, може да ви се случи да питате непозната жена, която лежи на съседното легло, дали е ходила до тоалетната. Само там може да се молите на непозната акушерка да ви включи още малко обезболяващи в системата. Само там може да останете насаме с мислите и кошмарите си, да преживеете всички случки за починали родилки и бебета, които някога сте чували по медиите, да гледате в тавана и да се чудите дали някога болката ще мине.

Мъжът го няма там. Няма ги и хората. Защото въпреки немалкия прогрес в света на жените и развиването на body positivity философията от блогърки, инфлуенсърки, актриси, певици, спортистки пр. раждането си остава terra incognita и женска територия. С цялата му еуфория, с всичките му страхове, с цялата болка и с цялата радост.

И докато все по-често говорим за превенция на следродилната депресия и други психични заболявания, е добре да се замисляме дали отказът да се излъчват реклами, прекалено откровени в посланията си, не е символ на едно все още „не искам да знам“- настроено общество: същото, което кове стигми и ражда чудовища. За справка относно последното, гледайте филма с носителя на „Оскар“ за 2020 г. Хоакин Финикс – „Жокера“.

И ето как се върнахме на темата за „Оскарите“…

 
 


Повече информация Виж всички