През последните седмици Министерството на образованието и Министерство на здравеопазването, в лицето на техните министри, влязоха в много интересна симбиоза. Едно взаимодействие на общи размисли, предложения, идеи, мерки и прочее превенция, в името на „осигуряване на безопасна среда и безопасни учители“ за образователната система.
В момента българското образование има един належащ проблем – да се преодолеят пораженията, които кризата с COVID-19 нанесе и продължава да нанася върху системата. Да се открие безопасен начин учениците да се обучават ефективно и по възможност в училище. Служебното правителство „работи“ здраво за разрешаването, та чак пушек се вдига. Те здраво работят, но за какво? Със сигурност не е за разрешаване на проблемите, защото за всеки е очевидно, че проблемите не се решават, а се замитат, размиват и в последствие разрастват.
Истината е, че хората не се дразнят толкова от мерките на МОН и МЗ, колкото от тяхната нерешителност, от факта, че всяка заповед е предпоследна, трае не повече от 2 седмици и до последно преди изтичането ѝ не се знае утре каква нова заповед ще бъде спусната. А директори, учители и родители вече се умориха да гледат кристални кълба, карти и да хвърлят боб.
В целия този хаос мнението на учителите е прегракнал писък, синдикатите са напълно оглушали и нещо си мрънкат под носа, а медиите с огромна тръба разгласяват „светкавичните успехи“ на приложените мерки с дяволско тълкуване на Евангелието… пардон, статистиката.
Миш-машът се допълва не само от странни непоследователни решения, но и от ежедневните размисли, идеи, обсъждания на МЗ и МОН, които не сме много сигурни дали са приети, ще се обсъждат, предстои да се приемат, ще се приложат до година, новото правителство ще ги приложи или нещо средно между изброените.
Естествено, за да е още по-объркващо, всевъзможни медии с прословутото си фарисейско, но за сметка на това сензационно тълкувание, съобщават „обмислянията“ сякаш вече са заповеди и вече даже са в сила, а вие сте ги нарушили и подлежите на санкция (не че има кой да ви я наложи).
Заглавията са най-различни, но за тях не са виновни само медиите, а и тези, които ежедневно споделят своите „обмисляния“, „предложения“, „идеи“ и други хрумвания, които очевидно не преминават през някаква цедка, а директно се изливат върху нас под формата на помия, пардон… информационен поток. Така из пространството през последните дни изникнаха следните заглавия:
Както виждате всичко е в процес на обмисляне, подготвяне, изменение, евентуално ще се случи, но кога и дали няма да го отменят? Хубаво е, че обмисляте, господа министри и чиновници, хубаво е, че работите (симулирате?) здраво за разрешаването на проблемите. Но имам няколко въпроса под формата на молба към Вас:
Може ли да започнете да обмисляте на ум?!
Да спрете да споделяте всяка своя налудничава (об)мисъл с медиите и да се появите отново в ефир, когато сте не само „обмислили“, но и взели ефективни решения, които няма да промените или отмените в следващата една седмица?
Благодаря!
*Явор Генов е роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, където продължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.
Текстът е предоставен на mamamia.bg от aвтора и е част от неговия блог Brasnach.wordpress.com
***
Още от Явор Генов:
Медийната пропаганда за тестването в училище
Българският учител – от Дамян Груев до Макаренко Макаренков
Защо в матурите (почти) липсват Нова и най-нова история на България?
„Тия даскали пак удариха кьоравото…“
Абе, на това общество нещо наистина не му е наред…
Дайте шанс на младите… Ама друг път
Имаше ли реална полза от онлайн обучението?!
4 компютърни игри от 90-те, които всъщност образоваха децата
Защо полудяват учителите? – I част
