Не всеки хаос е признак на разсеяност и немарливост
Аз съм от хората, които могат да работят в бъркотия, но винаги знаят в кой ъгъл на бюрото и под коя купчина листове са кламерите и телбода.
На пръв поглед съм ужасно разхвърляна, но това никак не ми пречи. И не понасям някой да ми преподрежда иначе ясно разхвърляните бележки, листчета и нужни дреболии.
Хаосът понякога е по-умен, отколкото изглежда
През 2013 г. екип психолози от Университета на Минесота, воден от Кейтлийн Вос, провежда любопитен експеримент. Участниците били разделени в две групи — едната работела в безупречно подредена стая, другата в стая с разхвърляни предмети върху бюрата.
В резултат учените установили, че подредената стая насърчава организирано мислене и спазване на правила, а разхвърляната среда провокира участниците да предложат по-креативни, нестандартни решения.
Как работи "умният хаос"?
В привидното безредие мозъкът получава повече визуални стимули и започва да търси връзки между неща, които иначе не би свързал. Точно там се раждат креативните решения.
Изследванията показват, че разпилените визуални стимули активират асоциативното мислене в префронталната кора на мозъка. Това улеснява комбинирането на идеи, които в строго подредена среда биха останали изолирани.
Собствената "логика на бъркотията" е съобразена със собствения ритъм на работещия - често той и само той може да намери скрития под стар тефтер важен документ, и само той знае защо той е там.
Всеки човек има своя "вътрешна карта" на предметите и свой начин да организира пространството така, че то да е удобно за него.
Подредената среда понякога създава усещане, че и работата ни трябва да бъде "перфектна".
Разхвърляното бюро изпраща обратното послание: "Опитвай, греши — важното е да вървиш напред."
Ако всичко има точно определено и завинаги фиксирано място, това засилва тревожността и самокритиката - появява се усещането, че всичко трябва да е идеално. Разхвърляната среда дава свобода" - позволява на мозъка да експериментира и да приема грешките като част от процеса.
Мозъкът възприема безредицата като сигнал за "търсене на нови възможности" и освобождава мисловните ресурси за нестандартни асоциации.
Парадоксално е, но някои перфекционисти също имат разхвърляни бюра.
Обяснението е в страха да "приключат" задача, докато не е идеална. Бюрото им е пълно с "незавършени идеи" и документи, защото отклоняват завършването и избягват евентуална грешка.
Не всеки хаос е признак на разсеяност и немарливост. Понякога е знак за активен, любопитен ум, който не се страхува да комбинира, да търси и да измисля нови решения.
В други случаи обаче е признак за претоварване или хроничен стрес, за ниска мотивация или дефицити.
Разбира се, хаосът не е универсално решение за липсата на креативност.
Ако не можеш да намериш нищо, ако закъсняваш постоянно или ако бъркотията те стресира, това вече е нефункционален хаос - той блокира фокуса и намалява ефективността.
Всичко зависи от това как работи мозъкът - дали когнитивният стил (начина, по който мозъкът обработва информация) е аналитичен или асоциативен.
Хората с аналитичен стил са организирани, структурирани и ориентирани към детайла, предпочитат подредена среда и ясни правила. Разхвърляността може да ги стресира и няма да им помогне, по-скоро ще наруши способността им да работят ефективно.
Тези с асоциативен стил свързват несвързани идеи и мислят отвъд очевидното. За тях хаосът е стимул.
"Умният ми хаос" не е просто оправдание - оказва се, че той има своите основания.
И все пак едва ли стари чорапи по бюрото биха подпомогнали креативността ви, така че нека всичко да е с мярка.
