„Ставам в 6, много ми се спи, имам много работа и много ме мързи…“ (както се пее в популярна песен на Ицо Хазарта)… Докато чакам колегата да дойде, измъквам като Дейвид Копърфийлд заклещената си между два буса и един ван кола, качвам го, и поемаме по лунния пейзаж край блока (малко по-късно ще обясня защо е лунен).
Вече е 7.20 ч. и всички бързат, отнемат предимство – сещате се. Пускаме си една рок станция: „Днес пред МОН ще се състои протест на родителите срещу маските в училище…“
-Ей, тия не мирясаха… – Веднага възроптавам срещу радиото.
Колегата само се подсмихва многозначително и не казва нищо – все пак човекът е философ и приема по-спокойно нещата.
Пристигаме в училище, а там противооепидемичните мерки се вихрят с пълна сила – проверки по входове, дезинфекция, дежурни казват кой от къде да влиза, че даже и тайничко запомнят кой кога е дошъл на работа…
– Чакайте бе хора, 16 септември е, дайте ни малко време да разберем къде се намираме… – Тихичко прошепвам, докато с колегата се отдалечаваме от своеобразния пропускателен пункт.
Вижте още:
Едва първа учебна седмица, а проблемите вече се натрупаха
Учебният процес върви гладко, личният състав е добре маскиран и обозначен с баджове, децата дезинфекцират всичко, което зърнат във всяко междучасие и в коридорите са с маски – идилията е пълна. Първият учебен ден в условията на COVID-19 в нашето училище преминава изненадващо безпроблемно и дори приятно и скоро с колегата, щастливи, се возим обратно към дома, а той констатира:
-Е, един ден по-малко. – И се смее.
-Как така един ден по-малко?! – Първоначално не схващам.
-Един ден по-малко от учебната година и един ден по-близо до лятната ваканция. – И двамата избухваме в смях.
Отново пускаме рок станцията:
„Протестът пред МОН днес премина спокойно. Протести имаше и в други градове. Нека да чуем един учител от Бургас:
-Начии… аз съм против децата да са с маски в училище! Ми те във 2 -3 клас едва им се разбира като четат, какво остава като са с маски!? Ми то нищо няма да им се разбира…“ – Разпалено декларира този загрижен учител.
Тези хора знаят ли къде и кой трябва да носи маска в училище? Очевидно този учител не е запознат, че в начален етап (1-4 клас) в час нито учителят, нито децата трябва да носят маски. Децата носят маски единствено в коридора и в общите помещения на училището, когато са в междучасие…
– Явно проблемът с функционалната неграмотност не е само сред подрастващите – Изтърсва колегата и отново прихваме в смях.
На фона на този свръх проблем стана ясно, че все още нищо не е ясно около избираемите модули в 11 клас и отново ще се мисли в движение – реформа, какво да правиш. За сметка на това учебниците са 4 на брой – да му мислят, тези които ще ги плащат. Това не е достойно за протест, нито пък фактът, че учителите в прогимназиален и гимназиален етап трябва през целия учебен ден и навсякъде да носят маски – тях кучета ги яли. Нали им вдигнаха заплатите, ще търпят сега.
Пътуването е нормално – един джип ми сече два пъти пътя за 100 метра, а по традиция на кръговото, през което се влиза в нашия квартал, успявам да финтирам трафика за Варна, който винаги се опитва някак да ти отнеме предимството или да те блъсне (особено ако е начело с ТИР).
Наближаваме блока ми и с колегата с очакване гледаме дали най-накрая (минаха 2 месеца) са оправили пътя или ще се налага да преминаваме през лунната пустиня. Уви, не са го оправили и тогава се сещам:
– Абе, брат вие разбрахте ли, че днес до 22.00 часа няма да има вода заради тоя тъп ремонт? – Поглеждам колегата сепнато.
А той ме поглежда все едно съм му казал, че няма да има ново увеличение на заплатите от следващата година.
Влизам вкъщи и се тръшвам на дивана. Я да видим какво става във Facebook…
Напук на всенародната COVID-19 истерия колежка публикувала снимка от екскурзия със своите третокласници, която се е сдобила с 90 коментара . Ето това вече е странно. Какво да видя – някаква женица я заплашва с проверка от РЗИ и от МОН, защото не спазила (не знам от къде знае) т.нар. GDPR закон като снимала учениците си. Пускам един ей такъв емотикон ? и си мисля: „Абе на това общество нещо наистина не му е наред…“
***
Сядаме да вечеряме с приятелката ми, а аз решавам да пусна новините и какво да видя:
– Начии… аз съм против децата да са с маски в училище! Ми те във 2 -3 клас едва им се разбира като четат, какво остава като са с маски!? Ми то нищо няма да им се разбира. – Същият учител е в национален ефир, в най-гледаното време.
– Кому е нужна тази дезинформация, бе хора?! Защо го пускате този… – Избухвам на глас съвсем спонтанно, а Радост ме скастря.
– О, не. Пускам „Фермата“! Няма пак да се караш с телевизора!
– Ама тия са идиоти, мише… – Продължавам аз.
– Като каза идиоти… Няма да повярваш какво ми се случи на прибиране от работа – Вече започва да се смее.
– Какво!?
– Отварям вратата да се кача в таксито и чувам от вътре: „Вие учители, вие сте нищожества! Как може да карате дечицата да носят маски…“. Таксиджията си пуснал до дупка д-р Коронов** и го зяпнал, а онзи застанал пред един портрет на Тодор Живков и хвърля сол по учители, по доктори… Не знам как издържах да не изпадна в истеричен смях, докато стигна до вкъщи.
***
Втори учебен час. Контролно. Кръжа между редиците като орел, когато вратата се отваря и там се показва колежката по математика.
– Ела за малко!
– Правя контролно! – Прошепвам нервно аз.
– Ела, ела! – Настоява тя.
– Предупреди учениците, че от РЗИ са дошли на проверка! – Казва тя с най-сериозното изражение на един математик.
– Шегуваш се!
– Не се шегувам… заради колежката с екскурзията са дошли.
Всички прилики с реални лица и събития са напълно случайни. Разказът е плод на моето въображение.
* Явор Генов е роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, където продължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.
Текстът е предоставен на mamamia.bg от aвтора и е част от неговия блог Brasnach.wordpress.com
**“Д-р Коронов“ е известна фейсбук страница, осмиваща истерията покрай COVID-19
Още от Явор Генов:
Дайте шанс на младите… Ама друг път
Имаше ли реална полза от онлайн обучението?!
4 компютърни игри от 90-те, които всъщност образоваха децата
Защо полудяват учителите? – I част
