Основи на манипулацията за родители
Още през 20 век психологията на тълпите вече е добре разработена дисциплина, умело използвана за политически PR-и от големи и малки авторитарни режими, а по-късно и от демократични такива.
Един от основните принципи на манипулация на масите хора гласи приблизително, че "тълпите са като малки деца" и съответно следва да бъдат третирани точно като малки деца.
След последните граждански протести забелязахме наченки на подобен подход, като управляващите неуморно се опитват да превърнат протестиращите маси от хора в истерично малко дете, което се налага да бутат в определена посока, така че да не им пречи.
Mamamia обаче не е политически сайт, а родителски, затова ще разгледаме конкретно въпроса защо оприличават тълпите на малките деца.
Отговорът е ясен на всеки, който се грижи за малко дете между 2 и 6 години - вероятно защото точно като масите хора, и дечицата са ужасно податливи на манипулация.
Въпросът е да знаеш как да насочваш енергията им.
Ние като възрастни, разбира се, сме абсолютно задължени да не бъдем злонамерени, когато бутаме детето в една или друга посока.
Затова е добре да прилагаме изброените по-надолу трикове за справяне с малчуганите, когато нещата са сложни, когато бързаме или имаме някаква неотложна работа и децата не трябва да се мотаят (например отиване на детска градина или при педиатъра). Или просто, когато децата са в труден период и не можем да издържим техните драматични пърформънси.
Ето първите няколко ключови подхода за справяне с трудните моменти на малките деца:
1. Отвличане на вниманието
Отвличането на вниманието е доказан трик за манипулация, стига да бъде приложен навреме.
Ако забележите, че настроението на детето се разваля, ако усетите, че е на път да се тръшне, ако ви се стори, че всеки момент ще поиска нещо в магазина, което нямате намерение да му купите (или е особено вредно), ако иска да се наложи по въпрос, който вече е обсъден - бъдете бързи и сменете темата.
Ако сте навън, се направете внезапно на изненадани и се загледайте в точка някъде надалече. Кажете, сочейки: "Я-я-я, виж в небето - самолет!!!" или "Гледай, гледай - листата още не са опадали!" или пък: "Виж, виж, любимият ти боклукчийски камион се задава!".
Ако сте у дома, кажете стреснато: "А ти разбра ли мама какво ще ти приготви за обед!??!" или "А, знаеш ли, че още не сме намерили Мечо... Хайде да го потърсим"...
Вариантите за отвличане на вниманието са безкрайни, като вие най-добре познавате детето и това, което му е интересно.
Имайте предвид, че тази тактика работи единствено, ако е приложена навреме. Изпуснете ли момента и детето вече е във фаза "тръшкане" - всичко е загубено.
И още: някъде след 5-тата годинка децата започват много да поумняват и отвличането на вниманието започва да работи все по-рядко и по-рядко.
Но така е - всеки метод си има своите плюсове и своите ограничения.
2. Залъгване - вместо едно - друго
Ето перфектният пример:
В магазина сте. Детето иска сокче и си го взема от рафта. Но само миг след това вижда близалка. Грабва и нея.
Вие забелязвате, че близалката е по-евтина, а това в случая ви устройва повече. По тази причина грабвате близалката и я връщате на място. Казвате строго "НЕ!", при което детето решава, че близалката е просто неустоима. Започва да я иска и да крещи.
Тогава му казвате строго: ако искаш близалката, трябва да оставиш сока.
Разбира се, детето оставя сока, защото толкова много иска близалката!
Същото можете да направите в магазин за играчки.
Ако детето си хареса нещо много скъпо, което не можете да му купите, насочете вниманието му към нещо друго (отвличане на вниманието), след което веднага насочете вниманието му към нещо трето - много евтино - и се направете, че то е неустоимо и е още по-хубаво от второто.
С възклицания вземете третото нещо и започнете да го хвалите колко е страхотно и да се тюхкате, че няма как да го вземете, защото детето вече си е избрало нещо (първото). Ще видите, че малкото ще остави скъпия подарък и ще вземе третия - евтиния, пред което вие самите сте изпаднали във възторг. Това ви устройва. И всички са доволни.
3. Съгласие, докато кризата отмине. Никакво противоречие и продължаване по предварително замисления план.
Когато децата са в периода на отрицанието (между 2 и 4 години), всичко, което предложите, се приема с "Не".
Когато кажете например: "Хайде да се обличаме", отговорът със сигурност е "Не".
"Хайде да ходим на градина?", отново "Не!".
Ако в този момент започнете да спорите и да настоявате: "Да!", да избухвате с: "Ама ти защо не ме слушаш!"/ "Колко пъти да повтарям!!!" / "Щом аз казвам - ще се подчиняваш" и т.н. - играта е изгубена за вас. Детето се запъва като магаренце на мост и започва да брани своето "Не!" с цената на всичко.
Но ако се съгласите с неговото "не", нещата протичат по съвсем различен начин.
Ето пример:
- Хайде да закусваме!
- НЕ!
- Добре. Но когато си гладен, ще ми кажеш.
Точно след минута детето казва:
"Гладен съм!", "Искам да закусвам" и идва доброволно. Без да се карате, с нулево усилие.
Просто защото когато се съгласите, то се чувства сякаш вече се е утвърдило. И разбира че всъщност наистина е гладно.
4. Предоставяне на варианти за избор (за безобидни неща)
След 3-годишна възраст децата започват да търсят всякакви начини да демонстрират своята все по-осъзнаваща се личност.
Именно в този период започва бясното отричане на всичко, тръшкането и нежеланието да се подчиняват на родителските авторитети.
Малкото внезапно решава, че знае по-добре от вас. В същото време му е много трудно да взема самостоятелни решения и е напълно зависимо от това, което вие кажете.
Ето тук идва вашата роля на човек, който трябва да предоставя варианти за контролиран избор.
Клишираният пример е: имате две ябълки - червена и зелена. Попитайте детето коя предпочита и му оставете време да реши. Дайте му тази, която то си избере.
Макар и двете неща да са едни и същи и изборът на детето да има нулево значение, вие му давате усещането за свобода, от която то има нужда. Точно като при двупартийната избирателна система, между впрочем. Но да не започвам пак...
5. Молба за помощ
Повечето дечица са силно емпатични и изпълнени с желание да помогнат. Ако нещо трябва да се свърши, но детето няма никакво желание да го направи, можете да използвате схемата: "Моля те, помогни ми, не мога да се справя сама".
Например: трябва да се съберат играчките, но на вас ви е дошло до гуша вие да го правите. Направете се, че ви боли кръста и помолете детето да ви помогне.
Кажете: "Ела да съберем тези кубчета, но моля те, направи го ти, че мама много я боли кръста и не може да се навежда".
Или, ако отказва да влезе да се изкъпе, кажете: "Моля те, ела тук при мен, че много ме боли крака и не мога да ходя"...
Измислете си болежка и вижте колко бързо детето ви ще се притече на помощ.
Това е добър урок и за родителите, които си мислят, че любовта им е едностранна. Вашето дете ще направи всичко възможно, за да не се чувствате зле... Наистина ли се съмнявахте досега?
