"Високофункционалният" бърнаут е невидим. По тази причина е особено опасен.
Хората, които са свикнали да функционират на високи обороти и под постоянно напрежение, често изглеждат недосегаеми. Докато другите наоколо показват признаци на стрес и преумора, те сякаш са абсолютно свежи, работоспособни, концентрирани и всичко изглежда под контрол.
Работят неуморно и безотказно, спазват рутинно работно поведение, без да се оплакват, и постигат резултати, които ги издигат в кариерата и ги правят пример за колегите.
Но - о, изненада - оказва се, че психиката си е психика - и при този вид хора изчерпването неминуемо се появява. Просто по различен начин.
В статия за американското издание на Forbes, авторът Марк Травърс описва характерните черти на "свръхпосигащите" и описва три признака, по които можем да се ориентираме, че този вид хора са на път да "прегорят".
Всички познаваме "свръхпродуктивни" личности.
Понякога това са шефовете ни, друг път са наши роднини. Медицински лица. Военни. Полицаи. Адвокати. Политици. Шоумени или бизнесмени. А може да сме самите ние.
"Постигащите" не показват по никакъв начин, че количеството работа, което би сринало други, за тях е проблем. Няма спад в производителността. Няма емоционална нестабилност. Не съществува и милост - нито към себе си, нито към околните.
Именно тези тотални работохолици обаче обикновено стават жертва на крайния вид "прегаряне", който се появява, когато човек системно пренебрегва абсолютно всички сигнали на силен стрес.
Обикновено "високофункционалният" бърнаут застига хора, които години наред са "на педал" и почти са забравили как се почива.
Те са се научили до съвършенство да омаловажават напрежението и могат да убедят абсолютно всеки, че "са напълно наред", тъй като технически погледнато, вършат работата си все така отдадено.
Трябва да се знае обаче, че дори да изглеждаш продуктивен, все така компетентен и дори изключителен в постигането на цели и успехи - е възможно вътрешно "да се разпадаш".
Ако и вие подозирате, че сте от този тип, може би е добре да видите кои признаци, според психолозите, издават "прегаряне", "изчерпване", "бърнаут" или прекомерен стрес (наречете го както искате).
1. Изпитвате вътрешно изтощение. Но то се изявява в "присъствие" и "продължаване на работата"
Един от парадоксите на високо функционалното изчерпване е, че производителността продължава дълго след като емоционалната система е започнала да отказва.
Дисциплинираните личности продължават да работят, да се явяват на срещи и да спазват срокове, сякаш това е въпрос на навик. Те дори продължават да са на линия, понякога дори по-добре подготвени отпреди, защото са се научили да работят рутинно, а не заради изгарящото ги вътрешно желание.
Това е добре установен модел, когато психолозите изследват "прегарянето", пише aвторът на Forbes.
Неотдавнашно проучване показва, че емоционалното изчерпване често се развива много преди да настъпи спад в производителността. Това е първата пукнатина в системата, но високофункционалните хора обикновено са разработили защитни механизми срещу нея.
Перфекционизмът, ориентацията към задълженията и постоянните изисквания към себе си са инструменти, които те използват, за да продължат да произвеждат резултати въпреки нарастващата преумора.
Привидно този вид изчерпване не изглежда драматично. И - нека да не се лъжем, то дори е полезно за компании, фирми и организации. Може би именно това го прави толкова опасно.
Високофункционалната личност няма да се срине на бюрото си от преумора. Напротив, ще продължава още и още.
Но ще започне да се буди с тежест и нежелание. Ще започне да усеща, че вече разчита само на инерцията, а не на мотивацията си. Дните ще стават все по-трудни и мъчителни, а удоволствието от работата ще изчезне напълно.
И това трябва да напомни на този човек, че вероятно нещо все пак не е наред.
Един от най-тежките симптоми на прегарянето е, когато един много дисциплиниран човек свърши успешно задачата си и след това не изпитва нищо друго, освен желание да си легне.
Точно толкова кротко се изразява преумората при този тип хора.
При бърнаут те се чувстват изтощени вътрешно, но изглеждат стабилни външно. При това вярват, че външната им стабилност е доказателство, че всичко е наред. От психологическа гледна точка обаче това е изключително рисковано.
Да функционираш не е същото като да живееш, а емоционалното изчерпване, ако не се вземат мерки, води до тотално оттегляне от всичко. Или до срив.
Ако сте хронично уморени, но продължавате упорито да работите, не се заблуждавайте: вашата производителност идва на цената на психическото и физическото ви здраве.
2. Необяснимо губене на концентрация
Вторият признак се проявява по-внезапно и често е този, който най-много тревожи високофункционалните хора.
Това е осъзнаването, че изчерпването не само е изтеглило енергията им, но и е засегнало когнитивните им функции. И за разлика от емоционалните сигнали, когнитивните промени са по-трудно обясними с личността или предпочитанията.
Изследванията подкрепят това категорично. Мащабно систематично проучване и метаанализ от 2021 година съпоставя редица изследвания, сравняващи хора, преживяващи клинична форма на бърнаут със здрави контролни групи.
Резултатите последователно сочат, че бърнаутът се свързва с измерими увреждания на работната памет, вниманието, скоростта на обработка и изпълнителните функции.
Преведено на ежедневен език, това изглежда така:
- препрочитане на едно изречение по няколко пъти;
- загуба на нишката на разговора по средата;
- забравяне на информация, която преди е била напълно достъпна до паметта;
- чувство на умствено "забавяне", дори ако външно всичко изглежда нормално.
Когато изчерпването започне да се проявява, задачите, които преди са се изпълнявали автоматично, ще изискват все по-голямо съзнателно усилие. А умения като мултитаскинг, които преди са били повод за гордост, започват да се възприемат като пречка.
С течение на времето дори вземането на прости решения може да се превърне в изпитание.
Важният нюанс, който трябва да се отбележи тук, е, че този симптом не издава мързел, разсейване или липса на дисциплина. Това е истинска неврокогнитивна реакция на хроничен стрес и изтощение.
Изчерпването нарушава префронталния кортекс и ефектите се проявяват точно в областите, на които високофункционалните хора разчитат най-много.
Добрата новина е, че когнитивните увреждания при изчерпването са обратими. Но за да ги забележите навреме, трябва да обръщате внимание на вътрешните и външните сигнали, без да ги съдите. Ако мисълта ви е забавнеа, замъглена или ненадеждна това не е знак, че се проваляте. По-скоро е знак за прумора.
3. Загуба на радост и липса на усещане за успех
Третият признак често е най-незабележим, но и най-показателен: слаба емоционална реакция към успеха. Високо функционалните личности обикновено са и целенасочени и обичат постиженията. За тях успехите - лични и служебни - генерират силно задоволство.
Затова, когато тези емоционални вериги започнат да отслабват, те трябва да обърнат внимание.
Изследванията върху бърнаута отдавна документират емоционалните последствия от хроничния стрес.
Проучване, публикувано в Clinical Psychology Review теоритизира, че бъранутът и депресията се припокриват в значителна степен, особено по отношение на афективните симптоми.
И двете състояния включват емоционална мъгла, намалено удоволствие и намалена способност да се изпитва радост. Разликата е в обхвата: "прегарянето" е свързано с областта на работата, докато депресията засяга изцяло радостта от живота.
Тази разлика е важна.
Ако постигнете нещо значимо и не изпитвате нищо - нито гордост, нито радост, нито удовлетворение - това не е просто умора. Може да означава, че бърнаутът подкопава системата за възнаграждение.
Резултатът е, че нервната система преминава в режим на съхранение и че реже изпитването на положителни емоции, за да запази основните функции.
За съжаление, високофункционалните хора са склонни да се оценяват по резултатите, а не по вътрешното си състояние. Затова и те може да отбелязват своите победи на ум, но да не отчитат колко много е намаляло позитивното им отношение към тях.
Но липсата на радост от постигнатото не е тривиална промяна.
Това е един от най-ясните сигнали, че изчерпването навлиза в по-късните, по-сериозни етапи.
И ако бъде пренебрегнато, може да прерасне в депресивно състояние.
