Защо в матурите (почти) липсват Нова и най-нова история на България?

| от Явор Генов* |

През последните години винаги очаквам с нетърпение редовната сесия на матурата по История и цивилизации – същото важи и за по-голямата част от историците и особено учителите.

По традиция повечето колеги ежегодно достигат до едни и същи заключения: допуснати са грешки във въпросите, зададени са некоректни и твърде подвеждащи въпроси или пък „тея матури стават все по-елементарни!“. Но няма да навлизам в конспирацията, че от МОН нарочно правят матурите все по-лесни, за да не отчитаме ежегоден спад в успеха, въпреки/заради превърналите се в ежедневни промени в образователната система – това е съвсем друг разговор. В моето око всяка година се набива като „Санстефански мирен договор“, едно и също нещо – символичното присъствие или пълното отсъствие на Нова и най-нова българска история от матурата.

От 2008 година до днес са се провели четиринадесет редовни сесии на матурата по История и цивилизации. Преглед на всеки един от материалите, които са се паднали потвърждава абсолютно твърдението, че наличието на Нова история на България (1878 – 1944 г.) е по-скоро символично, а присъствието на най-новата ни история (1944 – 1989 г.) е абсолютна екзотика. По-задълбочен поглед на материалите показва, че Новата ни история присъства, най-често с въпроси с много ниска сложност и в диапазона 1878 – 1923 г. Но и тук има някои условности. Например въпросите за войните за Национално обединение са рядкост и най-често присъстват под формата на работа с историческа карта. Политическата история се свежда само до най-популярните събития и личности от периода, a въпроси от учебното съдържание след Първата световна война (което традиционно представлява особена сложност за учениците) на практика отсъстват. Те до голяма степен са заменени от въпроси с по-ниска сложност по Нова обща история. Статистически в редовните матури в периода 2008 – 2021 г. присъстват средно 7, 64 въпроса и 2,5 подвъпроса свързани с Новата история на България. В началото на периода прави впечатление, че броят на въпросите варира между 9 и 12, но през последните години той е силно редуциран до 4 – 5 средно на матура.

Най-новата история на България е абсолютно пренебрегната от съставителите на матурите.

За целия период от 2008 до 2021 г. са зададени едва 7 въпроса, което прави по 0,5 въпроса на матура. Периодът 1944 – 1989 г. е представен най-често от 1-2 въпроса по най-нова обща история свързани със Студената война, световните организации или държавите членки в Европейския съюз. От изложеното можем да заключим, че Новата и най-новата история на България съставляват по малко от 1/5 от въпросите от първи и втори модул на матурата по история.

Естествено липсата на Нова и най-нова българска история означава само едно – пълна доминация на Средновековна история и История на българските земи (XIV – XIX век). Средновековната история на България е представена от средно 11 въпроса и 2,7 подвъпроса в редовните сесии на матурите до днес. Прави впечатление, че след 2017 броят на „Средновековните“ въпроси в матурата не пада под 12, а в някои издания достига дори до 16.

Вторият най-често срещан период от българската история е т.нар. История на българските земи XIV – XIX – по-възрастните го наричат „турско робство“, а професионалистите „Османско владичество“. Но нека да оставим тази пиперлива тема за друг път. Средно в матурите този период е представен от 10 въпроса и 2 подвъпроса като можем да кажем, че липсват сериозни колебания в броя на въпросите, които са се падали през годините.

И ако изложените данни (с които не претендирам за изчерпателност) за първи и втори модул не са достатъчни, то ще се наложи да пристъпим към данните от третия. А той доказва убийственото превъзходство на българската Средновековна история в матурата по История и цивилизации. В десет от четиринадесет проведени редовни сесии в последния въпрос на матурата са се паднали теми по българска Средновековна история като през годините някои от тях се повтарят и дори потретват. Теми които засягат управлението на кан Крум, кан Омуртаг и цар Калоян са се падали три пъти, а за цар Симеон – два. Историята на българските земи (XIV – XIX век) е представена от две теми, които се падат през 2016 и 2020 година. Теми по Нова българска история се падат само два пъти – в първата и втората матура (2008 и 2009 г.).

Въпросът „Защо в следващите 12 години не се пада нито веднъж Нова история?“ ще оставя на вашето въображение.

Накрая, но не на последно място сме длъжни да отбележим, че теми по най-нова история на България (1944 – 1989 г.) не са се падали в нито едно издание на матурата.

Освен с еднообразието на историческите периоди и формата на задачите, които съдържа матурата тя се отличава и с още един недостатък. Всеки, който си е направил труда да реши поне три матури от предходни години ще открие наличието на някои въпроси, чийто условия или отговори се повтарят. Особено натрапчиво е ежегодното присъствие на въпроси, свързани с личностите Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт. Почти във всяка матура има въпрос свързан с „Новия курс“ на последния и естествено такъв за държавите, които членуват в ЕС или НАТО.

Особено еднообразие се среща при въпросите от втори модул на матурата, в който винаги минимум две от три понятия или примери за понятия са свързани със Средновековието или с Османското владичество. Неотменно е присъствието и на линия на времето, в която трябва да се попълнят в правилен хронологичен ред български канове и царе от определен период. Във въпроса за разпознаване на историческа личност по описание отново се забелязват повтарящи се канове/ханове, царе, Сталин и, естествено, Уинстън Чърчил.

Всичко изложено дотук ни навежда до някои доста неприятни изводи за формата на матурата, който се използваше в периода 2008 – 2021 г.

Казвам използваШЕ, защото от следващата година новата учебна програма влиза в 12 клас и съответно с нея се променя и формата на матурата по история (а как ли ще изглежда новият формат?! Да му мислят, тези които ще се явяват!)

Можем да заключим, че в периода 2010 – 2021 г. 80% от матурата по история включва учебно съдържание от периода 681 – 1878 г. т.е. българска Средновековна история и История на българските земи. Това превръща Новата българска история (1878 – 1944 г.) в маловажна част от изпитния материал и респективно от учебния процес. Освен това подобно съотношение на учебното съдържание в изпита повдига редица въпроси, създава предпоставки за различни тълкувания, дори подозрения, че в МОН се „боят“ от този период и възможността за противоположни интерпретации на историческите събития сред ученици и учители.

Но не е ли точно това науката история?

По отношение на най-новата история на България (1944 – 1989 г.) можем да допуснем, че поради близостта на периода със съвремието и наличието на разделение в обществото по част от проблематиката явно е преценено, че е по-добре той да не съставлява особено голяма част от изпитния материал в матурата.

Отбягването на „тежките“ исторически теми е вид отбягване и на проблем, който очаква да бъде решен. Премахването на учебно съдържание от изпит, което по принцип трябва да бъде включено в него, е именно белег за отбягване на проблеми, които ние трябва да успеем да разрешим като общество.

Ако ние не даваме възможност, не настояваме, не изискваmе от новите поколения да се запознаят с тези исторически въпроси, а вместо това ги замитаме под килима, никога няма да успеем да разрешим противоречията и разделението, които продължава да тлеят сред нас. Длъжни сме да разкрием близкото си минало пред новите поколения, да ги направим част от този процес, защото благодарение именно на знанието, мъдростта и безпристрастния им поглед заедно ще преодолеем различията помежду си.

*Явор Генов е роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, където продължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.

Текстът е предоставен на mamamia.bg от aвтора и е част от неговия блог Brasnach.wordpress.com

***

Още от автора:

Болен здрав обучава

„Тия даскали пак удариха кьоравото…“

Абе, на това общество нещо наистина не му е наред…

Дайте шанс на младите… Ама друг път

Имаше ли реална полза от онлайн обучението?!

Защо съм учител?

4 компютърни игри от 90-те, които всъщност образоваха децата

Къде ти е бележникът?

 
 


Повече информация Виж всички