Случвало ли ви се е да кандидатствате за работно място и да не ви изберат, защото нямате „вуйчо владика“? Всъщност въпросът не беше коректен:
–Случвало ли ви се е да кандидатствате за каквото и да е и да не спечелите конкурса, защото нямате или не сте СМЧ (Силно мой човек) ?
Не ми се подхилвайте, защото или ви се е случвало или сте нечий СМЧ. Това е жестоката реалност в нашата мила страна.
Най-масовият критерии, чрез който се подбират кадри в нашата мила татковина е лоялността. Може да сте най-големият некадърник, може в дипломата ви единственото различно от 3 да е отличната оценка по физическо и музика, може да не знаете чужд език, но в България можете да бъдете всичко – от хидроинженер до евродепутат, а може би с малко повече връзки и министър, защото притежавате едно качество – ЛОЯЛНОСТ, което ви прави нечий СМЧ.
Обществена тайна е, че дори и най-мижавата държавна длъжност е сладка хранилка, за която се избива кьораво, куцо и сакато. А когато се обяви конкурс, телефонът на отговорния по това назначение започва да прегрява от обаждания „отгоре“. А в т.нар. конкурс дори и за най-обикновен секретар в съда ключова роля играе т.нар. „събеседване“, на което един СМЧ дава максимален брой точки на друг СМЧ (другите получават по-малко така, че да се разминат на косъм) и така първият печели конкурса.
Но нека не стоварваме всичко върху клетата ни държава, защото това е честа практика и в частния сектор.
Лично на мен ми се е случвало да не спечеля конкурс за длъжност в сферата на търговията за сметка на жена без опит под неофициален претекст (който научих от СМЧ): „Станаха много пръчове във фирмата и реших да взема една жена, че малко да намалеят простотиите“. Ето на това му викам качествен подбор и отлични критерии.
На фона на цялото това извращение обаче не можем да пропуснем и родната образователна система, която не е изключение от изложеното по-горе. И ако в нея назначенията се случват също с изтънчения финес на СМЧ има едно шизофренично противоречие между думи и действия, което може да ядоса и най-дебилния тулуп.
От няколко години всички слушаме отчаяното мрънкане на МОН, че учителската професия е застаряваща, че няма достатъчно млади учители, че по-възрастните учители не се справят добре с новите технологии (които пък са новото най-висше верую на образователната система) затова трябва да дадем път на младите (защото са „по-на ти“ с технологиите).
Предприемат се действия за превръщането на учителската професия в привлекателна – повишаване на заплати, облекчения и помощ за изучаване на педагогически специалности и др. (в което няма нищо лошо). Всичко звучи много хубаво и много хора взеха да се замислят: „Абе аз защо не взема да стана един даскал?!“. Защото смятат, че трите им висши образования, двата езика, компютърната грамотност и доказаното убийство на дракон са напълно достатъчни, за да изпълнят критериите, обаче аз пък ще ги питам нещо друго:
-Имате ли СМЧ?
Защото ако нямате, хич не се гласете да ставате учител. Кандидатстването за такава длъжност изисква сериозна подготовка и разузнаване, но не по-отношение на професията, квалификацията и естеството на работата. Първо и най-важно е да видите кога е пуснат конкурса и колко е дълъг срокът. Ако е твърде кратък (около седмица) – много е възможно да е формален и за мястото отдавна да определен човек на база на неговите „невероятни качества и умения“ (разбирай СМЧ). Ако срокът за кандидатстване е нормален, е добре все пак да се поогледате за някой СМЧ, който ако не е достатъчно силен, за да ви уреди мястото, поне да ви каже дали вече ръководството на училището няма някой на ум (разбирай – „Заето е!“) – не за друго, а просто, за да не си губите времето в излишни усилия и надежди.
Освен това обърнете сериозно внимание дали мястото, за което кандидатствате не е по-заместване. По кой член е обявено и за колко време? Според неписаните правила на образователната система, обикновено учителите започват по заместване преди да станат титуляри – освен това за тези места често не са привлекателни за СМЧ, които да ви изместят.
Но и това крие своите рискове. Обикновено човекът, който замествате, уж няма да се завръща, уж се отказал, уж само за малко трябва да го назначат, за да се пенсионира и после мястото е ваше, но… Обещаното не е като даденото и често титулярът се завръща или от някъде изскача някой СМЧ, който да срине вашата идилия и да ви прати отново на пазара на труда.
Освен тези „неписани правила“ има и някои интересни критерии за подбор (извинения поради, които не ви наемат), които можете да чуете:
-Търсим човек, който да дойде от студентската скамейка! – в случай, че сте работили нещо друго преди да достигнете до заветното интервю за мечтаната учителска професия. Честно казано аз не съм чувал за случай, в който току що завършил студент да е станал учител веднага без намеса на СМЧ.
-Търсим човек с опит! – определено има намеса на СМЧ.
Какво се случва на практика?
МОН приканва ежедневно младите хора да проявят интерес към учителската професия, но системата не ги приема, защото е закостеняла и се води по принципа на СМЧ, а основният критерий на СМЧ е лоялността.
Ето така младите получават шанс… ама друг път.
*Явор Генове роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, къдетопродължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.
Текстът епредоставен на mamamia.bgот aвтора и е част от неговия блогBrasnach.wordpress.com
Още от Явор Генов:
Имаше ли реална полза от онлайн обучението?!
4 компютърни игри от 90-те, които всъщност образоваха децата
Защо полудяват учителите? – I част
