„Тия даскали пак удариха кьоравото…“

| от Явор Генов, учител* |

Вторник вечер в разгара на работната седмица, защото за учителското съсловие тази е с 4 работни дни – есенна ваканция, да вече и такава имаме благодарение на българските Будители. Тъкмо гледам зеленото творение в чинията си, което Радост с гордост нарича салата и се чудя дали не се налага да го преглътна с напитка, която поразително много прилича на „огнена вода“, когато тя възкликва:

– Мише! Минавате онлайн! – сякаш от министерството са обявили, че ще получим още 50 дни платен годишен отпуск.

– Хайде стига си ги чела тези фалшивите сайтове, Брадва, Секира, Ятаган.com! Не ми се слушат глупости! Учителските групи са затънали до гуша в тази помия! – изригвам срещу нея във възмущението си.

– Ето бе, Мише. BTV са го публикували, има заповед на министъра на здравеопазването – казва с най-дразнещото спокойствие на жена, която печели спор.

-И тия ли почнаха с тоя clickbait**!? Това е пълен абсурд! Дай, дай да видя! От кога е тая новина!? – ужасът ми нараства бързо като броя на заразените от COVID-19.

– Обявено е в 19.00 часа: „От 29 октомври, за 14 дни (т.е. до 12 ноември), с издадена днес Заповед №… Преустановяват се присъствените учебни занятия за учениците в гимназиален етап на образование“ – цитира тя, а аз вече търся „огнената вода“ в хладилника.

– Така значи… Цяла седмица Красимир Вълчев обяснява по всевъзможни сутрешни блокове, брифинги, интервюта, „че присъственото обучение е най-добрата форма на обучение“ и „че не се предвижда масово преминаване към онлайн обучение, а само по места, според броя на заразените“. Чувай, Гергино… Тези министри въобще познават ли се!? Говорят ли си!? – Радост вече само слуша моя монолог и не смее да се обади, защото той придобива формата на хитлерова реч.

– Е, да. Но са го обявили само за гимназистите – плахо прошепва тя, търсейки нещо положително.

– Оооо, супер! Ами какво правят учителите, които имат часове и в прогимназиален етап? Клонират ли се? – тъкмо започвам да се поуспокоявам и тази мисъл ме удря като гръм – Голям съм карък…Знаеш ли, че в 4 от 5 дни в седмицата имам първи час със седми клас…  Е, поне имам 5-6 дни да се настроя и подготвя – отдъхвам си, търсейки нещо положително в целия този абсурд.

– Мише, пише че започвате от 29 октомври (четвъртък) – през смях констатира тя, а на мен вече ми се реве.

– Как така?

– Еее, стига си се шашкал. Ще се справиш. Нали ви дадоха служебни лаптопи, ще преподаваш от училище. Имаш време да се подготвиш.

– Преподаването онлайн е лесна работа, душице. А как се преподава на ученици, които мислят, че от утре излизат във „ваканция“ уж до 12 ноември? – вече си представям как часовете ми утре се превръщат в абитуриентско изпращане.

На следващата сутрин на път за училище си преговарям встъпителната реч за всеки клас. За прогимназистите кратко напомняне, че за тях нищо не се променя! За гимназистите тоталитарна реч за тежките последствия от несериозно отношение по време на онлайн обучението и че отмъщението ще се сервира студено и безмилостно в първия присъствен ден, който по ирония на съдбата се пада в петък 13 (дано да е ноември). В този момент ме озарява още една мисъл – ще се върнем в училище в петък. Кога нещо в образователната система (освен ваканция) е започнало в петък? Любителите на конспиративни теории биха решили, че вероятно онлайн обучението ще бъде удължено.

Пристигам в училище и учителската стая кипи от противоположни емоции. Усмихнати колежки от гимназиален етап полусериозно, полушеговито възкликват:

– Честито онлайн обучение, колеги!

На тези като мен, които не са благословени да преподават само на гимназисти, не им е много до шеги и отговарят с намръщени погледи, и както Камен Донев казва „гледат като борсуци“.

– Е, хайде! До утре! – а аз си мисля: „До утре, до утре, ама ти няма да се вяснеш в училище две седмици“.

От другия край на стаята чувам весел саркастичен глас:

– Еее, колеги, дайте го по-ведро. Другата седмица сигурно и малките ще ги пуснат онлайн. Не стига, че с това онлайн обучение нищо не вършим по цял ден, ами и от януари месец пак ще ни вдигнат заплатите!

Стаята избухва в смях.

– Вярно бе! Пак ударихме кьоравото!

 

* Явор Генов е роден през 1992 г. в град Бургас. Той е бакалавър по история и работи като учител в гр. Горна Оряховица. В момента живее във Велико Търново, където продължава образованието си в магистърска програма „География и икономика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята, свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на Съвременната българска история.

**clickbait– термин, който идва от английските думи click (кликвам) и bait (примамка, стръв). Този термин се отнася за сайтове, които публикуват фалшиви новини, статии с гръмки и неверни или подвеждащи заглавия с цел да привлекат повече потребители. По този начин те генерират печалба.

Текстът е предоставен на mamamia.bg от aвтора и е част от неговия блог Brasnach.wordpress.com

*

Още от Явор Генов:

Абе, на това общество нещо наистина не му е наред…

Дайте шанс на младите… Ама друг път

Имаше ли реална полза от онлайн обучението?!

Защо съм учител?

4 компютърни игри от 90-те, които всъщност образоваха децата

Къде ти е бележникът?

Защо полудяват учителите? – I част

Явор Генов, учител: „Дистанционното обучение може да бъде забавно“