Законът беше приет през ноември 2024 г., като социалните мрежи имаха период за подготовка.
От 10 декември в Австралия трябва да влезе в сила законът, който въвежда забрана за лица под 16 години да имат акаунти в социални мрежи.
След 10.12.2025 г. "Фейсбук", "Инстаграм", "Кик", "Редит", "Снапчат", "Тредс", "Тикток", "Екс" и "Ютюб" са застрашени от глоби до 50 млн. австралийски долара, ако не предприемат разумни мерки за премахването на акаунти на деца под 16-годишна възраст на територията на страната.
Услугата за предаване на живо "Туич" също беше добавена в списъка с платформи, засегнати от възрастовото ограничение, преди по-малко от две седмици.
Ще бъдат прилагани максималните глоби при установени системни нарушения, категорични са от австралийското правителство, като ще изискват и съобщаването на броя на премахнатите акаунти.
Уведомления ще бъдат разпращани ежемесечно в продължение на следващите шест месеца.
Забраната, която е първата по рода си в света, предвижда глоба до 49,5 милиона австралийски долара (33 милиона щатски долара).
Според местните регулатори около 96 на сто от австралийските тийнейджъри под 16-годишва възраст - повече от милион от 27-милионното население на страната, имат профили в социалните медии.
Властите в Австралия са на мнение, че забраната ще защити младите хора от вредно съдържание и онлайн хищници, отбелязва Ройтерс.
"Мисля, че ще промените живота на цяло едно поколение деца, които ще имат по-добър живот", казва американската телевизионна водеща Опра Уинфри на събитие в Сидни.
Според нея има много младежи, които не могат да общуват или дори да водят обикновен разговор.
"Просто не са преживели социализацията от общуването с истински човек", казва тя.
За много родители мярката дава силен аргумент за отказ, когато тийнейджърът поиска профил.
Както една майка казва, "То е като ако детето поиска цигара — просто не е позволено".
Родители, преживели случаи на зависимост от социалните мрежи, определят мярката като "спасителен пояс".
Кампании за безопасност, превенции на онлайн тормоз и защита на психичното здраве приветстват решението, като подчертават, че за 10-15‑годишните социалните мрежи често водят до проблеми, а законът има за цел да предотврати тези рискове.
От друга страна организации за защита на човешките права, психолози и активисти предупреждават, че пълната забрана може да изолира уязвими групи - например малцинства, младежи, които намират подкрепа онлайн, или тези, за които интернет е основен канал за социализация.
Сред основните критики към закона е това, че рестрикцията на практика е насочена към децата, а не към платформите - всъщност, той лишава младите хора от възможност да изразяват мнение, да общуват, да се информират.
Тийнейджър, който се опитва да обжалва забраната по съдебен път, заявява, че мерките правят интернет по-опасен за младите, защото ще ги накара да търсят алтернативи.
Според едно от социологическите проучвания, направени в Австралия преди гласуването, около 77% от населението подкрепят забраната.
В публичната дискусия обаче се поставя въпросът за баланс: дали защитата на децата не води до утвърждаване на прекалена държавна цензура, дали реално се решава проблемът или той просто се премества към други, по‑трудно контролируеми платформи.
Какви ще са резултатите от рестрикцията, предстои да видим в близките няколко години.
Светът следи с интерес как тя ще се отрази и върху младите хора, и върху обществото като цяло.
Как да откъснем детето си от компютъра е глобален проблем в последните години. Защо децата предпочитат виртуалния свят не е толкова трудно за разбиране - може би от него получават това, което им липсва в реалния живот.
Ако детето остава в мрежата задълго, по някаква причина то се нуждае от това и може би трябва да разберем причината, преди да налагаме забрани.
Защото, както всеки родител знае, забраните не могат да коригират ситуацията, могат само да я усложнят.
