Той не знае на колко точно години е. Причината? Роден е в бедуинско племе, скитащо из сирийската пустиня. Знае обаче, че е бил заченат след като баща му е изнасилил непълнолетната му майка. Раждането не е било записано или документирано по какъвто и да е начин. Точната дата и година също са неясни.
Майката умира още в деня на раждането вследствие на родилни усложнения и липса на медицинска помощ. По-големият му брат, който има по линия на баща си, също умира няколко години по-късно. Причината – бащата го пребива до смърт.
Дните си Мохед прекарва из пустинята, а нощите – в палатка от животинска кожа. Битки с мечове и ножове, както и с огнестерлни оръжия за него били нормална гледка, тък като бедуинските племена често враждували по между си.
На относително 4-годишна възраст баща му решава, че не може (или пък не иска) да се грижи за него, затова го дава за отглеждане на родителите си. Баба му отказва да го изпраща на училище. Твърдото ѝ убеждение е, че това е загуба на време и много по-удачно е той да работи като пастир още от малък.
“Отказах съдбата си” – простичко казва Мохед.
Опълчил се на баба си и всеки ден изминавал 16 км бос през пустинята, за да отиде на училище. Там е трябвало да гледа часовете през дупка в стената. Веднъж учителят го забелязал и решил да му позволи да присъства в часовете наравно с другите деца.
Не е имал абсолютно никакви пари, за да си набави химикали, молив, тетрадки, учебници или поне обувки, затова решил да отдава колелото си под наем и така да припечелва някоя дребна пара за най-неотложното.
Въпреки всичко успял да постигне най-висок резултат на проведени национални изпити и така спечелил стипендия за обучение в чужбина.
“Единствената ми амбиция беше да не следвам досегашната си съдба.”
През 1969 г. заминава на обучение във Франция – в университета в Монпелие. За жалост обаче това е лош период за арабите в страната, които срещат отхвърляне и стават често жертва на насилие.
Мохед не е познавал никого и е трябвало да преживява само с по едно хранене на ден, което получавал в университета. Отделно на това е знаел съвсем малко френски и не е разбирал почти нищо от лекциите.
Започнал нископлатена работа като селски работник в лозе, за да успее да завърши образованието си.
Завършва компютърни науки и започва работа в “Abu Dhabi National Oil Company”. През 1985 г. решава да напусне и да инвестира всичките си средства в изправена пред фалит френска компания за строителни скелета. Мохед виждал потенциал, въпреки че всички бизнесмени и инвеститори го мислят за луд.
Към днешна дата компанията се казва “Groupe Altrad”, има почти 7000 служителя и е лидер в световния пазар на строителни скелета и циментови смеси. Отделно на това Мохед притежава ръгби клуба “Montpellier Hérault Rugby” и има написани три романа (Badawi, 2002, L’hypothèse de Dieu, 2006, La Promesse d’Annah, 2012), приети от критиката и публиката изключително добре.
Състоянието му се оценява на 1.6 милиарда долара.
За да направят празнуването на рождения му ден по-лесно, децата му избрат 9 март за рожденна дата, а за година са се спряли на 1948.
Най-невероятното е, че всичко това е истина и се е случило на един единствен човек – Мохед Алтрад Бадави. Така че следващия път, като си помислите, че съдбата не е честна спрямо вас или пък ви се прииска да се оплачете от живота си, сетете се за него и може би историята му ще ви вдъхнови и подкрепи да продължите смело напред без мрънкане и извинения.
