Откритостта и доверието са чудесни качества, но има аспекти от живота на човек, които трябва да бъдат пазени само за лична употреба. Не става дума за затвореност, мнителност и недоверие към околните, а по-скоро за предпазливост при споделянето на въпроси, които могат да ни навредят. Да го наречем предпазливост - дори пред близки, приятели и роднини.
"Мълчанието е злато" дори с половинката:
И причините да запазваме някои неща за себе си не са толкова от суеверие (че ще ни направят "черна магия"!), а по-скоро се коренят в чистата човешка психология. Всъщност именно психологията ни напомня, че прекомерната откритост може да ни накара да се чувстваме уязвими, да навреди на репутацията ни и дори да постави на карта най-важните ни лични контакти, както и интимни връзки.
Не, светът съвсем не е "пълен само с лоши хора", както наивно би предположил някой. По-скоро е въпрос на поддържане на здравословни граници и на защита на собствената емоционална и психическа сигурност.
В тази връзка, ето кои въпроси е по-добре да отбягваме да обсъждаме, за да не предизвикваме нежелан обратен ефект, като например собствен, чисто вътрешен, дискомфорт.
Личното финансово състояние
Доходи, разходи, дългове, спестявания, навици за харчене, кое колко ни е струвало... Споделянето на каквото и да е от личните финанси може да породи усещане за неловкост у другите и за уязвимост у споделящия.
Финансовата сфера е много лесна територия за всякаква проява на осъждане, но и за проява на завист или на съжаление.
Когато някой обсъжда парите си с другите, това често предизвиква чувство на несигурност или конкуренция у околните, според психологията. А и не всеки, който изглежда като приятел, искрено и най-чистосърдечно ви желае доброто.
Вижте защо все пак е добре да говорим за пари с половинката:
И така, разумно е да запазите финансовите си въпроси в тайна, тъй като това ви предпазва от негодувание и ревност от страна на другите, а и от уязвимост в собствените ви очи, което съвсем не е малко.
Искрени мечти, лични стремежи и сериозни планове
Уви, често споделянето на намерения и планове води до... нереализирането им. Според психологията, когато говорим твърде много за своите планове и мечти, вместо да работим над тях, си създаваме вътрешно фалшиво усещане за успех, което при това е краткотрайно. Но в крайна сметка намалява желанието ни да осъществим изговореното.
Това е номер на психиката, който е свързан с усещането за фалшиви постижения, без реална работа. Както се досещате, това може да ви извади от пътечката на успеха.
За неопредлеността на желанията:
От друга страна, споделянето на намерения, цели и мечти, може да предизвика скептицизъм у другите, а понякога завист. Или да предизвика нежелана конкуренция или присмех - и двете биха могли да ви откажат от пътя ви.
Ето защо е много по-добре да държите мечтите и плановете си заключени в себе си, поне докато не започнете работа върху осъществяването им - стъпка по стъпка.
Колко сте щедри, каква благотворителност правите и колко обичате да помагате
Когато някой се хвали колко много пари е дарил за благотворителност или как е помогнал на този или онзи, неговите добри дела започват да олекват в очите на другите. Нещо повече: пораждат съвсем реални съмнения дали тази щедрост не се проявява единствено, за да се получи социално одобрение.
Не говорете за добрините си и за помощта, която сте оказали и за хората, на които сте помогнали. Чрез много говорене, добрите ви жестове губят автентичност. А представете си някой да разтълкува добрината ви като глупост и да ви го каже? Това ли заслужавате, заради благородството си? Затова пазете хубавите жестове за себе си и за хората, които са ги получили.
А и в крайна сметка, за възхвала на добрите каузи има кино:
Семейните и личните си проблеми
"Да вадиш мръсното си бельо на показ" може и да е изкушаващо, ако се намираш в тежка ситуация и имаш нужда от психологическа подкрепа, но обикновено цената е сериозна. Ако излагате на показ проблеми от семейството си, сами се наказвате - един вид "удряте по своя гръб".
Психологията се намесва, за да обясни: споделянето публично на лични (най-често семейни) проблеми обикновено води до криво осъждане, тъй като обикновено не успявате (или не искате) да предадете цялостния контекст на ситуацията. А и като споделяте лични неща, обикновено получавате в най-добрия случай предубедени съвети, които надали ще ви харесват. Затова дръжте семейните си проблеми у дома, тъй като това, освен всичко, издава уважение към всички замесени.
Задържането на недоволството, разбира се, е вредно за психичното здраве. Но пък постоянното споделяне на скърбите и обидите може да удвои щетите.
Психологията е категорична: многократното изразяване на негативни емоции често засилва гнева и горчивината, вместо да ги лекува. Още по-лошо, споделянето на обидите и нараняванията с другите може да ни накара да изглеждаме дребнави, негативни или ненадежни. Още по-лошо: хора, които се представят за приятели и доброжелатели, може да решат да използват информацията срещу нас.
Вместо това работете върху обработката на емоциите си насаме или с професионалист, за да се освободите от натрупания негативизъм.
Вашите реакции, породени от съкровени мисли и чувства
Мълчете си особено много, когато сте разстроени или ядосани, тъй като другите могат да използват казаното по-късно срещу вас. Често е по-добре да запазите личните си мисли в тайна и да мълчите, докато се успокоите емоционално.
Собствени несигурности и слабости
Несигурностите, слабостите и нашите лични съмнения, страхове или критичното ни отношение към личните ни недостатъци - това са все неща, които все още не сме обработили напълно или не сме се справили с тях. По тази причина са извор на емоционална уязвимост.
Споделянето на дълбоките несигурности автоматично ни прави още по-неуверени, а освен това отваря вратите към непоискани съвети или манипулации.
И понеже уязвимостта е единствения начин да се изгради доверие, то тя е предназначена само за споделяне с близки и доверени хора. Не я хабете в приказки с когото и да е.
Още:
