Покрай безкрайните спорове на тема как да научим децата на добродетели, никой не дава отговор на въпроса какво всъщност се има предвид с общото понятие "добродетел".
Може би това е причината за многото и все по- категорични съпротиви, които буди идеята за задължително изучаване на предмета с работно название "Добродетели и религия".
Катехизисът - официалният документ, който разяснява основите на християнската вяра, казва, че седемте християнски добродетели са благоразумие, справедливост, умереност и смелост, вяра, надежда и милосърдие.
В някоя друга религия може би тези добродетели са различни, което по никакъв начин не прави хората, които ги търсят и следват по-добри или по-лоши.
Разбира се, понеже всяко нещо има поне две страни, можем да отбележим, че ако разчитаме на благоразумието, никога няма да рискуваме, да опитваме и да създаваме нови неща, нито ще се борим за тяхното утвърждаване. Съответно развитието на човека, науката и цивилизацията ще остане в благоразумно, но абсолютно безполезно, дори вредно състояние.
Справедливост, както и истина, са философски понятия, за които в съвременния свят се грижи правото, за да има някаква приемлива среда.
Умереност и смелост едновременно просто физически не е възможно да бъдат постигнати, защото взаимно се изключват.
Вярата и надеждата се опират на способността за обективна преценка на обстоятелствата, значи там някъде трябва да дойдат знанието, любопитството, обективността.
За милосърдието нищо не можем да кажем - то е необходимо, задължително и животоспасяващо умение, което човек притежава или не.
Добре е да го притежаваме, добре е и децата ни да го имат, но въпреки съществуването на училища от векове, досега никое училище не е успяло да научи човешките същества на него. Причините за това са много, и много от тях не се крият в семейството, а в обществото като цяло.
Изучаването на добродетели и "тренирането" им не е еднократен акт, не може да се получи с разговори за 30 мин. седмично.
Ако беше възможно, досега отдавна човечеството да е усвоило всички тънкости на добродетелния живот, понеже обучителни институти съществуват още в древния свят. Някак това какви точно добродетели е добре да култивираме, кое е добро и как точно да стигнем до него - това са вечни въпроси, по които всеки има право на мнение. Не е като определение за прав ъгъл, което можеш да научиш веднъж в живота си и то ще остане непроменено във време и пространство вовеки.
Всички искаме най-доброто за децата си. Това какво искаме ние обаче няма никакво значение.
За да станат те наистина добри и милосърдни хора, да имат вяра и надежда, да са смели и благоразумни, не бива да им отнемаме правото на избор. Изборът, направен от страх, незнание или "защото така трябва" се нарича принуда.
И казват, че не води до нищо добро.
