"Синдром на самозванеца": когато успехът не звучи като истина
Случвало ли ви се е да завършите проект, да вземете изпит, да успеете в нещо, и да си кажете - чист късмет, не съм чак толкова добра?
Всъщност, толкова хора си го казват непрекъснато, толкова хора не вярват в себе си и във възможностите си, че учените са квалифицирали явлението като психологически феномен и са му дали име - "синдром на самозванеца".
"Чувствам се като измамница. Не знам как стигнах дотук и се страхувам, че ще ме разобличат.", споделя Мишел Обама, бившата първа дама на САЩ, в интервю през 2018 г.
В действителност, тя е завършила "Принстън" и "Харвард", написала е световен бестселър и е вдъхновила милиони жени. И въпреки това признава, че често е изпитвала усещането, че "не ѝ е мястото на масата".
Това съмнение не е слабост, а знак, че човек приема успеха си с внимание и отговорност.
Освен това обаче, съмнението е и невидимият саботьор, който всеки ден ни пречи да дадем най-доброто от себе си, за да получим най-доброто от работата, околните и живота си.
Терминът "Синдром на самозванеца" се използва от психолозите от края на 70-те години на миналия век. Най-общо той илюстрира, че хората са склонни да се съмняват в себе си, дори когато нямат основание за това.
Според мащабно проучване от 2020 г., публикувано в Journal of General Internal Medicine, до 82% от хората изпитват симптоми на синдрома на самозванеца поне веднъж в живота си.
И колкото по-сериозни са постиженията им, толкова повече са и съмненията.
Иронията е, че често хората със синдром на самозванеца са висококвалифицирани, впечатляващи личности с изключителни постижения и възможности. Външно няма видима причина да се чувстват като самозванци, но въпреки това се чувстват така.
Първоначално клиничните психолози Сузана Аймс и Полин Роуз Кланс провеждат своите изследвания сред 150 жени, но впоследствие се оказва, че и синдромът се среща и сред мъжете - и те не са имунизирани срещу съмнението. Все пак, изследванията потвърждават, че жените са по-склонни да изпитват чувство на съмнение в собствените си способности.
Има много причини, поради които човек може да не се чувства на мястото си, да има ниска самооценка.
Най-честата причина е възпитанието.
Ако то е фокусирано към успеха и перфектните резултати, ако критикуваме "с възпитателна цел", ако искаме от детето "само шестици", то вероятно ще развие склонност към съмнение, че постигнатото не се дължи на личните му качества и усилия, а на случайност и късмет.
Силно конкурентната среда на работното място, както и липсата на емоционална подкрепа също помагат на тези съмнения.
Хората, при които се наблюдава този синдром са в постоянен конфликт със себе си и живеят в страх "да не бъдат разкрити".
Затова и постоянно се стремят да поддържат високо ниво на постиженията си, което от своя страна води до повишена тревожност, страх от провал, усещане за по-ниска стойност, неравностойни и самонараняващи сравнения и т.н.
Добрата новина е, че ако се съмнявате в себе си, то по всяка вероятност наистина имате някакви значителни постижения.
Според изследователката д-р Валери Йънг, има пет типа "самозванци":
Перфекционист. Този тип синдром на самозванеца включва вярването, че ако не сте били абсолютно перфектни, бихте могли да се справите по-добре.
Чувствате се като самозванец, защото вашите перфекционистични черти ви карат да вярвате, че не сте толкова добри, колкото другите може би си мислят.
Експерт. Експертът се чувства като самозванец, защото не знае всичко, което трябва да се знае по дадена тема или предмет, или не е усвоил всяка стъпка от даден процес.
Тъй като има още какво да научи, той не се чувства така, сякаш е достигнал ранга "експерт".
Естествен гений. При този тип синдром на самозванеца може да се чувствате като измамник, просто защото не вярвате, че сте естествено интелигентни или компетентни.
Ако не направите нещо както трябва от първия път или ви отнеме повече време, за да усвоите дадено умение, се чувствате като самозванец.
Солист. Възможно е да се чувствате като самозванец, ако трябва да поискате помощ, за да достигнете определено ниво или статус.
Тъй като не бихте могли да стигнете до там сами, вие поставяте под въпрос своята компетентност или способности.
Супергерой. Този тип синдром на самозванеца включва вярването, че трябва да сте най-усърдният работник или да постигнете възможно най-високите нива на постижения и ако не го направите, сте измамник.
Как да се справим?
Разминаването между реалните постижения и усещането за тях може да се преодолее. Осъзнаването на проблема вече е половината път.
Ако си позволиш да говориш за това, ще се изненадаш колко много хора се чувстват по същия начин. Това не значи, че имат основание.
Провери фактите - ако някой те е избрал, приел и одобрил, това не е случайност. Чуждите решения имат някакво основание, дори и ти да не го намираш. Ще помогне и да записваш постиженията си - не от възхищение към постигнатото, а по-скоро като противоотрова.
Позволи си да учиш, без да се срамуваш, че не знаеш всичко - никой не се е родил научен, казват хората.
